Една война, един град, двама братя и баща - в три различни войски. Накратко, така през военните деветдесетте съдбата раздала картите на семейство Лакета от Мостар. Двадесет и пет години по-късно, единственият преживял, Зоран, говори за, както казва, семейната трагедия, и за това какво зло е самата война.
Ранените мостарски сгради още свидетелстват за последната война в Босна и Херцеговина, а Зоран Лакета за това как баща и двама синове са провели войната на трите воюващи страни.
"Брат ми беше в балийте (бошняците), аз в усташите (хърватите), а баща ми беше в четниците (сърбите - б.р.)", казва Зоран.
Зоран е бил на 25 години когато войната дошла и до града на Неретва, а неговият брат Горан година по-млад.
"Бяхме народ, така отгледани, че живеехме и с мюсюлманите, днес бошняци, с хърватите..."
Дотогава единственият Мостар станал разделен на Западен и Източен, хърватски и мюсюлмански. Улица Алекса Шантич, по време на най-жестоките сблъсъци, била разделителна линия.
"Всички наоколо почнаха да говорят, че е започнала война. Е тогава, ти който си бил тук, който си бил в целия Мостар, изведнъж имаш само половин Мостар", казва Зоран.
Така дава отговор защо е останал да се бори за ХСО - Хърватски съвет по отбраната. Братът, заради най-добрия приятел Адис, отива с мюсюлманите в Армията на Босна и Херцеговина. Бащата е мобилизиран във Войската на Република Сръбска.
"Фактически, ние бяхме на две страни. Може би аз съм стрелял, както казват, може би съм убил брат си", заяви Зоран и допълни че все пак знае къде е загинал брат му, от минохвъргачна граната.
Първа среща с бащата
Граната е изстреляна от ХСО. Брат му е погребан заедно с борците от Армията на Босна и Херцеговина на Шехитлук до театъра. Бащата и майката са преживели войната. За първата среща с бащата е помогнал Червеният кръст.
"Къде си, Ратко, какво има? Какво ще ми каже, прегърна ме, какво да ми каже? Какво да ми каже - да не си бил в усташите, или, къде ти е оня брат балия, или аз бях в четниците? Прегърна ме, баща ми е, татко ми е", спомня си Зоран.
Със съпругата и двете щерки живее в Мостар. След войната е кръстил децата в православна църква. Майка му и баща му са погребани в градското гробище Сутина.
"Моето послание е никога на никого да не се повтори това което се случи на мен", каза Зоран.
Мостът свързва градове, брегове и хора. Войната - обратното. Разделя семейства както свидетелства тази история.
