Докато Европейският съюз се тревожи заради ролята на Москва на Западните Балкани, Турция увеличава своето влияние в региона, оценява брюкселският портал "Политико".
Политико в обширен анализ пише, че сто години след като османците са изгубили Балканите, наследниците на империята опитват да се завърнат в региона.
"Докато опитва да увеличи влиянието в Западните Балкани, Европейският съюз не само трябва да се сблъска с все по-агресивната Русия, а и с растящите амбиции на Турция", пише порталът.
В четвъртък лидерите на ЕС ще се срещнат в София с колегите си от Западните Балкани - от Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора, Сърбия и Косово.
На първата такава сбирка през 2003 година, ЕС ще, както се съобщава, повтори че неговите врати остават отворени за региона, докато лидерите на балканските държави ще се задължат да предприемат необходимите реформи да станат членки един ден.
Подновеният интерес на ЕС за неговия южен заден двор е предизвикан частично от страховете от ролята на Москва в региона - от даване на военни самолети на Сърбия до предполагаема роля в опита за пуч в Черна гора, пише Политико и допълва че Русия все пак не е единствената сила с дълга история в региона, която отново има по-голямо влияние тук.
Европейските лидери, добавя се, са загрижени заради нарастващото влияние на Турция в Западните Балкани, особено откакто тази държава тръгна по авторитарния път.
В текста се припомня, че френския президент Еманюел Макрон пред Европейския парламент постави Москва и Анкара в една кошница, казвайки че не желае Балканът "да се обърне към Турция или Русия".
"Турция е вложила големи усилия да спечели подкрепа в Западните Балкани"
Турция смята Балканите за част от своята природна сфера на влияние като бивша имперска сила с Османската империя, която в своя връх се е простирала чак до Виена.
По време на петнадесетгодишното властване на президента Реджеп Тайип Ердоган, Турция е вложила големи усилия и пари, за да спечели по-голяма политическа, културна и икономическа подкрепа в Западните Балкани.
Давала е помощ за развитие, водила големи инфраструктурни проекти, отваряла университети и обновявала джамии, поощрявала турски бизнесмени да инвестират в региона и подтиквала диалог между скарани общности.
Обаче, политическият обхват на Анкара има и по-мрачна страна, съобщава Политико. Ердоган и турските министри извършват натиск върху държавите в региона да предприемат мерки срещу последователите на имама Фетулах Гюлен, когото Анкара смята отговорен за опита за пуч през 2016 година.
Планът на Ердоган да проведе среща в Сараево на 20 май преди турските президентски и парламентарни избори през юни, също така свидетелства за разширяването на влиянието в региона, съобщава порталът и припомня, че западноевропейските държави са забранявали подобни събирания по време на предишната предизборна кампания в Турция.
Политико цитира думите на едно неназовано официално лице в турското Министерство на външните работи, което казва че няма причина за загриженост на ЕС заради ролята на Турция в региона.
"Не разбирам защо са притеснени заради влиянието на Турция на Балканите. Бихме искали да създадем добри отношения, бихме искали да търгуваме с тях, подкрепяме евроатлантическата интеграция. Това е ситуация в която всички биха били доволни", заявил източникът.
Порталът посочва и значителното увеличение на търговската размяна на Турция със Западните Балкани - от 364 милиона евро през 2002 на 2,5 милиарда евро през 2016 година.
Съобщава и че близките културни, исторически и верски връзки правят Турция естествен партньор за Босна и Херцеговина, Албания и Косово, които имат значително мюсюлманско население.
"Онова което изненадва повече е ръстът на търговските и политически отношения със Сърбия, където някога е било разпространено антитурско настроение", съобщава Политико.
"Шофиране по пътищата през Сърбия, дял от артерията, която свързва Турция със Западна Европа, илюстрира промяната: през последните години, билборди на турски език рекламират хотели и ресторанти за шофьори на камиони, а тук са и знаци, които показват най-близката джамия", пише порталът.
Икономическите интереси са убедили двете държави да оставят настрана старите неприятелства, оценява порталът и съобщава данни на Търговската камара на Сърбия, че обемът на търговията на Сърбия с Турция за миналата година е достигнал почти милиард евро, а преди две години е бил 745 милиона евро.
Политико припомня неотдавнашното посещение на президента на Сърбия Александър Вучич в Анкара, където е разговарял с Ердоган за инфраструктурни проекти и други въпроси, като е казал, че Турция е "най-големият играч, най-силната държава на Балканите".
Икономическото присъствие на Турция не е това което тревожи европейските съюзници на Анкара, те се страхуват, че Турция може да има политическо влияние в ущърб на Брюксел.
С оглед на това, че Турция, Русия, Китай и държавите от Залива показват икономически и политически интерес към Западните Балкани, правителствата в региона могат да градят близки отношения с партньори, които са по-малко заинтересовани от демократичните стандарти от ЕС, пише Политико.
Бившият турски дипломат Синан Юлген казва, че Анкара много пъти е изразявала подкрепа за европейската интеграция на държавите от Западните Балкани и че Турция, за разлика от Москва, не предлага "конкурентен политически модел".
"Предизвикане на проблеми не е в интереса на Турция"
Повечето анализатори казват, че би било напразно ЕС да опитва да намали присъствието на Турция в региона с оглед на дълготрайните исторически връзки.
Юлген смята, че няма големи разлики между отношението на Турция към Балканите и на Обединеното Кралство към държавите от Комънуелт. Казва и че ЕС трябва да приеме, че не може да попречи на влиянието на Турция и да размисля за общо сътрудничество с Анкара по някои общи цели.
Някои анализатори се страхуват че агресивният подход на Ердоган може да увеличи напреженията между етническите общности в региона.
Весела Чернева от канцеларията на Европейския съвет за външните работи в София смята, че тези тактики на Ердоган са предназначени за местната общественост, но такъв начин на говорене има последици.
"Натискането на националистичното и верското копче има много по-сериозни последици на Балканите отколкото на други места", допълни Чернева.
Също така оценява, че планът на Ердоган за предизборния митинг на Балканите е тревожен.
Тази тревожност споделя и бившият турски посланик в Белград Суха Умар, който за порталът Монитор неотдавна каза, че един такъв митинг би бил "много рисков".
Други все пак посочват, че предизвикване на проблеми не е в интерес на Турция.
"Всеки конфликт или напрежение в региона биха намалили възможността на Турция да развива по-добри връзки и икономически отношения в региона, което иначе са приоритетите на Анкара", заключва анализаторът Мурат Угур Екинци, анализатор за Балканите в института "Сета", близък до турската власт.
