Съдбата на Бошко и Адмира е една от онези военни любовни истории, която не е оставила никого равнодушен на този 18 май 1993, а и днес, 25 години по-късно, защото тяхната любов е била по-силна от смъртта. Тук можете да видите историята за сараевските Ромео и Жулиета в предаването на РТС "Квадратура круга".
Сърбинът Бошко и мюсюлманката Адмира са брутално убити на сараевския мост Врбаня, а техните прегърнати тела останали на това място и няколко дни по-късно. Картината на тази трагедия е обиколила света.
Сараевските Ромео и Жулиета, както медиите в региона най-често ги наричат, са символ на общността и съжителството в главния град на Босна и Херцеговина.
Техните родители са подкрепяли тази любов. Заедно са ходили на летувания, зимувания и забави - били са неразделни. Планирали са бъдеще, общ живот, венчавка, деца, старост, а тогава съдбата на моста, който разделял Сараево на две части, завинаги им прекъснала мечтите.
Бошко заради Адмира не напуснал Сараево, а въпреки че живели на километри разстояние се виждали всеки ден. Година след началото на войната в Босна и Херцеговина са решили да напуснат града и да потърсят по-добър живот някъде където тяхната любов няма да бъде осъждана и където няма да трябва да ходят с наведени глави заради имената и фамилиите си.
Чрез общи приятели са се разбрали за излизането от обсаденото Сараево и на 18 май 1993 година тръгнали към свободата, но стигнали само до моста Врбаня, където първият куршум от снайпер уцелил Бошко, а след това и Адмира.
Смъртно ранена, тя допълзяла до мъртвия Бошко, прегърнала го и издъхнала. Техните тела са лежали седем дни на същото място, защото се намирали на "ничия земя", а накрая са ги изтеглили войници на Република Сръбска и ги погребали в гробището в Лукавица.
След края на войната, родителите на Адмира преместили телата в Сараево, където са погребани един до друг в гробището Лав.
