При хората, хаплогрупите могат да се базират на Y-ДНК, което се пренася от бащи на синове, или на mtДНК, което се пренася от майките на потомци от двата пола.
Картата на Европа на Еупедия е основана на Y-ДНК, което показва само мъжките общи предци, и то от следните групи:
R1b: келтски, баски, италски, фризийски, саксонски
R1a: славянски, кургански, арийски
E3b: гръцки, близкоизточни, северноафрикански
I1: германски (нордийски)
I2a: южнославянски, сардинийски
I2b: германски (саксонски)
J1: еврейски, арабски
J2: гърко-романски, анадолски, месопотамски
G: кавказки, грузински, арменски
T: египетски, близкоизточни
N: урало-фински, сибирски
Q: хунски, средноазиатски
Групите I1, I2b, I2a1 и I2a2 спадат към мезолитски европейци, групите N1c1, G2a, E1b1b и T към неолитните имигранти, а групите R1a, R1b, J1 и J2 спадат към имигранти от бронзовата епоха.The Genetic Map Of Europe http://t.co/ey1DBjKoyB … (@BrilliantMaps is Brilliant) pic.twitter.com/6bbjyjH7n1— Werner Vogels (@Werner) May 4, 2015
От показването на Европа на ниво хаплогрупи (основани на Y-ДНК) произлизат множество интересни данни.
Финландия се различава от другите северни държави
Британският остров има повече общо с жителите на Франция, Испания и Португалия, отколкото с жителите на скандинавските земи.
Финландия дели сходно минало с балтийските държави, но нейните Y-ДНК групи са доста различни от групите на останалите северни държави.
Въпреки че и двете държави спадат към немското езиково семейство, Австрия и Германия имат много различни Y-ДНК групи. От друга страна, Австрия и Унгария изглеждат много близки по тези резултати.
Генетична картина на България, Сърбия, Хърватия, Словения и Босна и Херцеговина
Балканите спадат към генетично най-разнородните региони в Европа
Все пак, гледано от тази перспектива, българи, босненци, сърби, словенци и хървати не се различават много.
Взимайки под внимание генетичната картина на ниво хаплогрупи (базирани на Y-ДНК) за Словения, Хърватия и Сърбия, се стига до заключението, че големи разлики няма (какъвто е случаят например и при норвежците и шведите).
Мъжките предци и в трите случая са доста сходни (в някои групи направо идентични), което води до заключението, че разликите между посочените народи е в по-голяма степен на културоложка природа.
При българите съставът на хаплогрупите е I1 4% (германски-нордийски), I2*/I2a 20% (южнославянски, сардинийски), I2b 2% (германски-саксонски), R1a 17% (славянски, кургански, арийски), R1b 11% (келтски, баски, италски, фризийски, саксонски), G 5% (кавказки, грузински, арменски), J2 11% (гърко-романски, анадолски, месопотамски), J*/J1 3% (еврейски, арабски), E1b1b 23,5% (гръцки/балкански, близкоизточен, северноафрикански), T 1,5% (египетски, близкоизточен), Q 0,5% (хунски, средноазиатски) и N 0,5% (урало-фински, сибирски).
Съставът на хаплогрупите за сърбите е I1 8,5% (германски-нордийски), I2*/I2a 33% (южнославянски, сардинийски), I2b 0,5% (германски-саксонски), R1a 16% (славянски, кургански, арийски), R1b 8% (келтски, баски, италски, фризийски, саксонски), G 2% (кавказки, грузински, арменски), J2 8% (гърко-романски, анадолски, месопотамски), J*/J1 0,5% (еврейски, арабски), E1b1b 18% (гръцки/балкански, близкоизточен, северноафрикански), T 1% (египетски, близкоизточен), Q 1,5% (хунски, средноазиатски) и N 2% (урало-фински, сибирски).
За хърватите съставът на хаплогрупите е I1 5,5% (германски-нордийски), I2*/I2a 37% (южнославянски, сардинийски), I2b 1% (германски-саксонски), R1a 24% (славянски, кургански, арийски), R1b 8,5% (келтски, баски, италски, фризийски, саксонски), G 2,5% (кавказки, грузински, арменски), J2 6% (гърко-романски, анадолски, месопотамски), J*/J1 1% (еврейски, арабски), E1b1b 10% (гръцки/балкански, близкоизточен, северноафрикански), T 0,5% (египетски, близкоизточен), Q 1% (хунски, средноазиатски) и N 0,5% (урало-фински, сибирски).
Съставът на хаплогрупите на словенците донякъде се различава от този на хърватите и сърбите, с по-голямо застъпване на групите I2*/I2a и R1b, изглежда така - I1 9% (германски-нордийски), I2*/I2a 20,5% (южнославянски, сардинийски), I2b 1,5% (германски-саксонски), R1a 38% (славянски, кургански, арийски), R1b 18% (келтски, баски, италски, фризийски, саксонски), G 1,5% (кавказки, грузински, арменски), J2 2,5% (гърко-романски, анадолски, месопотамски), J*/J1 0% (еврейски, арабски), E1b1b 5% (гръцки/балкански, близкоизточен, северноафрикански), T 1% (египетски, близкоизточен), Q 0% (хунски, средноазиатски) и N 0% (урало-фински, сибирски).
Съставът на хаплогрупите за босненците е I1 4% (германски-нордийски), I2*/I2a 56% (южнославянски, сардинийски), I2b 0% (германски-саксонски), R1a 16% (славянски, кургански, арийски), R1b 3% (келтски, баски, италски, фризийски, саксонски), G 2% (кавказки, грузински, арменски), J2 3,5% (гърко-романски, анадолски, месопотамски), J*/J1 0,5% (еврейски, арабски), E1b1b 10% (гръцки/балкански, близкоизточен, северноафрикански), T 0,5% (египетски, близкоизточен), Q 0,5% (хунски, средноазиатски) и N 0,5% (урало-фински, сибирски).
