Ако НАТО не беше унищожил Югославия, държавата днес би била от ранга на големите европейски сили, твърди американският политически аналитик Фил Батлър.
По неговите думи, разпадът на Югославия е бил част от по-голям план на Запада да създаде от противника държави от Третия свят.
Следвоенната социалистическа Югославия е била някакъв вид европейска приказка за успех, която не отговаря на Запада, такъв вид и напредък подтиква западният политически установен ред да започне нейния разпад, смята Батлър.
"Дали можете да си представите Европа днес с Югославия като ключов играч? Аз мога. Югославия е, всъщност, един от най-големите културни и човешки експерименти в историята. Основана върху областта на сблъсъците между някогашните Австро-Унгарска и Османска империя, Югославия е съединила две култури по начин, който не е виждан от времената на Александър Велики, който след големите завоевания е асимилирал народи. Доколкото аз знам, нито една от държавите на Балканите днес не може да сънува и за половината от такъв просперитет", пише Батлър в своята колонка за "Ню истърн аутлук".
Той твърди, че държавата е изградена на идеята, че южните славяни не трябва да останат слаби и разделени.
Батлър обръща внимание на факта, че между 1960 и 1980 държавата е имала един от най-големите развития на икономически ръст в света, добър стандарт на живот, безплатно здравеопазване и образование, гарантирано право на работа, едномесечна платена годишна отпуска, ниво на грамотност от над 90%. Припомня и че БВП на държавата през 1991 г е позиционирано между 24-те най-развити държави в света.
Освен това, както казва, Югославия се борила за идеалите на Движението на необвързаните, които Фидел Кастро дефинирал като: национална независимост, суверенитет, териториален интегритет и сигурност на необвързаните държави в тяхната борба срещу империализма, колониализма, неоколониализма, расизма и всички лица на агресия, окупация, доминация, намеса или хегемония, както и против големите сили и политически блокове.
Този напредък създава в западните сили желание да унищожат тази държава.
"Не смееха да й позволят да се съревновава с Германия, Франция, а особено с Великобритания. Банкерите от Лондон и Люксембург не можеха да измъкнат милиарди от социлиастическата система. Югославия трябваше да умре, а Рейгън, семейство Буш и Клинтън помогнаха това да се случи", твърди Батлър, цитирайки политолога и гостуващ сътрудник на Института за политически науки във Вашингтон Майкъл Паренти.
Според Паренти, американската цел е била да превърне югославските народи в държави от Третия свят.
Планът е предвиждал разделяне на държавите, които после да отворят своите икономики за западни компании и банки, разбиване на природния ресурс, включително и огромните минерални богатства в Косово, демонтиране на индустриите, които не трябва да бъдат конкуренция на съществуващите западни производители, както и да създаде осиромашено, но грамотно и способно население, което да бъде притиснато да работи за минималното.
Звучи ли ви тази стратегия познато? Сещате се за плана "Ранд корпорация" за Сирия. Дали Украйна, Донбас и Крим разбраха това преди Евромайдан? Какъв е крайният план за Русия?
Анализаторът показва и изненадващата прилика между пропагандната кампания на НАТО преди бомбардировките над Югославия и неговата активност в навечерието на инвазията в Ирак или Либия.
Дали планът на НАТО успя? Изглежда, че е.
Батлър съобщава, че днес Босна и Херцеговина по развитост е 112-та икономика в света. Хърватия в момента е на 76-о място, Македония на 130-а позиция; Черна гора на 149; Сърбия на 87; докато Словения заема 81-о място. Косово, което е, както казва, изтръгнато от Сърбия, нарича "мафиотска държава".
В никакъв случай вече бившите югославски републики не могат да се съревновават с държавите от ЕС.
Освен това, изтъква той, НАТО "гълта" всички тези държави една по една, подсещайки, че Черна гора от 15 февруари започна преговори за присъединяване към НАТО, а сръбският президент неотдавна подписа Закон за потвърждаване на споразумението между Сърбия и НАТО.
"И докато аз пиша всичко това, размишлявам - какво можеха всички храбри и яки народи на Югославия да постигнат, ако техните съдби не са прекъснати отвън", заключава Батлър.
