Във военната операция "Буря", която започва на 4 август 1995 година в Република Сръбска Крайна в Хърватия, са убити или изчезнали 2000 сърби, а са прогонени около 220 000.
Ден по-късно, на 5 август, хърватската войска влиза в напълно напуснатия и предходно жестоко бомбардиран Книн, в който преди "Буря" живеят повече от 90% сърби. Само за няколко дни е сломен отпора на войската на Сръбска Крайна, която в областта на Книн наброявала около 30 000 войници.
От територията на Република Сръбска Крайна тръгва вълна от бежанци в която напускат повече от 200 000 души. По пътя към Сърбия и Република Сръбска бежанските колони са нападани непрекъснато от хърватската артилерия и военновъздушните й сили.
В Крайна остават само цивилни, които са подложени на терор и след формалния завършек на операция "Буря" на 7 август.
Тогавашният комендант на цивилната полиция на умиротворителните сили на ООН за областта Книн, генерал Алън Горан, в края на своята мисия пише в доклада си, че полицията на ООН в тази област, след идването на хърватските сили, намерила 128 убити сръбски цивилни граждани и 73% унищожени къщи.
В продължението на акцията в Босна и Херцеговина, операция "Маестрал", хърватските и мюсюлманските сили убиват още 655 и прогонват около 125 000 сръбски жители в Босна и Херцеговина.
Според "Веритас" има 837 изчезнали, предимно цивилни, между които са 308 жени.
"Веритас" съобщава, че срещу крайшките сърби (около 230 000 жители с 30 000 войника) са ангажирани около 200 000 хърватски войници, от които директно в операциите са участвали 138 500 служещи в ХВ, МУП и ХВО.
За няколко дни е сломен отпора на Сръбската войска на Крайна (СВК), а 1500 нейни войници преживяват в плен.
Огнището си напускат повече от 220 000 сърби, докато около 3200 стари и немощни, които не искали или не са могли да напуснат своите домове насила са пратени в лагери за цивилни.
По времето на режима на Туджман хърватските власти отхвърлят обвиненията в етническо прочистване и отказват сътрудничество с Международния съд за военни престъпления в Хага, твърдейки че става въпрос за легитимна военна операция против бунтовници. Официалното становище на Хърватия е, че не е имало причина сърбите, които не са замесени във военни действия да напуснат тази област.
Хърватските власти по-късно приемат сътрудничество със съда в Хага и доставят десетки обработени случаи на най-тежки злочинства направени по време или след военно-полицейските акции "Блясък" и "Буря".
Трибуналът в Хага през юли 2001 г подведе под отговорност пенсионирания хърватски генерал Анте Готовина, който е бил командващ в тези операции. Оттогава Готовина е в бягство до своето арестуване в Испания на 7 декември 2005 г, когато е изправен пред Трибунала.
Година по-рано, пред този съд се предават други двама генерали, Иван Чермак и Младен Маркач, които са обвинени в прогонването, депортацията и насилствено преместване, кражби, безобразно разоряване на населени места, убийства, нехуманни действия и жестоко отношение по време и след операция "Буря".
Обвинението против Готовина по решение на съдебния състав на Трибунала е събрано с обвиненията против другите двама генерали.
През април 2011 г Готовина е осъден на 24, а Младен Макрач на 18 години затвор, докато генерал Иван Чермак е освободен от вина. В присъдата на Анте Готовина, Трибуналът потвърждава, че операция "Буря" през лятото на 1995 г е била съпътствана от злонамерени действия начело с президента Франьо Туджман, измислена, за да прогони сръбското население в Книнската област.
През ноември 2012 г, Апелативната камара на Трибунала в Хага освободи хърватските генерали Анте Готовина и Младен Маркач от вина за прогонване на сръбски жители в Книнската област през 1995 г, отменяйки първоначалната присъда, след което те са пуснати от затвора.
Според окончателната присъда, операцията "Буря" не е била придружена от злонамерени действия с цел да бъдат прогонени сърбите от Книнска област. Освобождаващата присъда предизвика еуфория в Хърватия, а хърватските градове се надпреварваха да дадат титла почетен гражданин на Анте Готовина.
В Сърбия присъдата предизвиква шок и разочарование. Освобождаващата присъда оставя разочарован и главният прокурор на Трибунала Серж Брамерц, а бившата главна прокурорка на този съд Карла дел Понте обяви, че е "шокирана" от освобождаващата присъда за Готовина и Маркач и изтъкна, че се солидаризира със сръбските жертви над които е извършено злодеянието.
