Това е прекрасен народ и не е точно онова което с години сме слушали за сърбите, казва Якопо д`Алтилиа, който с малко пари изминал много километри, за да от своя Белуна в северната част на Италия за пръв път пристигне в Гуча.
Бърдска варошица днес, по неволя, няма и 2000 жители, но все пак остава като важно кръстовище между всякакви пътища и разни времена, сръбските народни обичаи и навиците на новия свят. Така в Гуча, на 56-ия събор на духовата музика, крак до крак, застават чужденци и сърби, известни хора и такива, които никога няма да бъдат познати, вероятно. Всъщност точно това събиране прави това събитие неповторимо.
Едно от средищата на този чудноват живот е кръчмата "Код Дача" (При Дача - б.р.), чийто собственик Предраг Брочич (81) свидетелства, че е отворена още през 1870 година, "малко след църквата в Гуча". В кръчмата е работил още неговият прадядо Дамян, и е преправена във втората половина на миналия век, когато е открито, че в нея няма нито един метален пирон. Старинната къща от неодялани дървета беше скрепена само от дървени клечки, което ще рече клинове. Тук сега засичаме познайника от миналото лято Живадин Кръстич (75), който в своите ранни години е разбивал женски сърца по света като лесковачко-нишки емигрант, играейки в уестърни с Ли Ван Клиф. В този век не пропуска нито един Събор на духовите музиканти, нито възможността със стари приятели да разговаря за новостите, докато се наслаждава на музикантите от Лепеница. Свири му, цяла нощ, землякът и съименника по фамилия Стоян Кръстич.
- Купих 40 хектара земя между Житни поток и Прокуплье, миналият септември засадих малини на 10 хектара, чакам да започнат да раждат и искам да взема на работа 60 човека - обяснява Крис и допълва, че неговата нова плантация е отдалечена на "фифтин майлс фром Прокуплье".
А старата? Тя е в Хомстед във Флорида, близо до блатото Евърглейдс, има 60 хектара и там отглежда декоративни растения, които всеки петък с камион кара "ъп ин Ню Йорк", където живее. А в най-големия мегаполис в Северна Америка, на ъгъла на 28 и 7 улица, има магазин, в който продава тези декоративни растения, и 200 палми поставени отпред.
Американците, по своето време, преди да започнат да снимат уестърни, първо завършили с индианците, принуждавайки коренното население да живее по новите правила. А какво ще стане със сръбския уестърн? Каква съдба ще последва за нас и нашите традиции и поколения?
Засега, по свой начин, брани нас красивата белградчанка Ана Мичкович (25), която е завършила Академията за приложни изкуства в сръбската столица, а и магистратура в Лондон, сътрудничи с две британски известни къщи "Ердем" и "Гарет Пю" и онзи ден, в хладен и дъждовен ден за пръв път е дошла в Гуча. Все пак, смее се на сергиите поставени между селската църква и хотела "Златен тромпет" и споделя, че дебютира на най-големия духов фестивал в света. Никога няма да познаете какво даровитата дизайнерка прави? Прави и продава нови сръбски шайкачи.
- Искам нашата традиционна сръбска шапка отново да излезе на улиците, искам да използвам нещо което днес се нарича улична мода и присъства навсякъде по света. Един покрив за главата, който вече е част от националната история, да върна във всекидневието, в малко изменен вид - казва Ана.
На стрехата на сергията е закачила, какво друго, сръбският трибагреник, а току що основаното предприемачество е нарекла "Шаjка", и с приятел от Белград, който й помага, с прилична ведрина гледа на първия си съборен опит. Упорито желае да ни подари една шапка. Това са шайкачи върховна изработка, от памук, кепър или деним, всички са изложени, а цветовете е много трудно да се опишат и на читателите препоръчваме да погледнат фотографиите на Ана, нейния сътрудник и тяхната сергия. Ще видим какво ще стане от тази работа, ще се срещнем отново, ако даде бог. Шапките са скроени за господа, дами и за двата пола едновременно, цената им е от 850 до 1000 динара. А недалеч от тезгяха, срещаме и водещият сръбски опинчар Славиша Иванович от Ягодина, който освен опинци, шие и шайкачи във всякакви размери.
- Харесаха ми тези новите, виждам, че народът ги носи - разказва ни Славиша и може би в главата крои план и той, на своите три тезгяха в Гуча, скоро да закачи същата програма.
Със стария шумадийски майстор се знаем, разказвал ни е кроячът Радо Лепосавич от Горни Милановац, че за един шайкач трябват 15 см плат, двойна ширина, и 60 минути работа, с гладенето. Проверяваме Ана Мичкович как спазва тези норми в нейния "Шаjкач".
- Изработката на една шапка трае около 45 минути и е необходим 35 сантиметра материал, защото нашите шайкачи имат ръб - разказва девойката и показва ръба на една от своите шапки, там на мястото където старият сърбин би държал фас от цигара.
Значи, това е овладян занаят.
Голям път до Гуча, много километри с малко пари, е преминал Якопо д`Алтилиа (19), от Белуна в северната част на Италия. Тук го е привлякла музиката, защото от есента е решил да учи в Консерваторията във Венеция - специалност ударни - но от родната къща, в която са останали безработните родители и по-малкия брат Юри, не е имал голяма подкрепа.
- Отидох на автостоп до Венеция, от там в Триест, после в Любляна, така до Белград и Чачак - разказва ни младият италианец.
В Чачак вече нямаше проблем, в своята кола го качва служителят на Електродистрибуция Гуча Милан Лазович, и го докарал в духовата столица на света. Срещнахме ги вчера в Гуча:
- Оставам до неделя, това е прекрасен народ и не е точно онова което ние с години сме слушали за сърбите - казва д`Алтилиа, без да се отделя от своя домакин Лазович.
Петдесет стъпки по-късно срещаме още един съборджия, който е потрошил много повече време да измине своите 197 км до Гуча, отколкото Якопо неговите хиляда. Владиша Петрович (51) от Стръмостена при Деспотовац, последна поща в Станьевац, винаги в народна носия вече 32 години пеша от своето село идва в Гуча. Този благороден човек тук някой му подава ръка, храна и подслон и той по свой начин, както природата е отредила, през десетилетията отбелязва най-големия сръбски събор.
Нито един от досегашните 56 събора на духови музиканти не е пропуснал Алекса Протич (80).
- Заради четническия произход на семейството, не можах да намеря за себе си особено бъдеще в Гуча, и още през 1958 година отидох в Любляна и останах завинаги. Там цял век работих в различни фирми - разказва Протич, който известно време е бил директор на канцелария в тази югославска република по време на СФРЮ. Всяко лято е в родния край, а през това е направил лятна градина "Равна гора", на имота на местния Милош Станич, срещу хотела "Златен тромпет". Казва че само в две нови четнически землянки, току що изкопани и оградени с акации, е вложил 3800 евро. Показва ни и мазето в което, под магазина на предвоенен търговец, трябвало да бъде скрит командир Дража Михайлович, а на въпроса защо прави всичко това, Алекса отговаря просто:
- Искам да покажа, че четниците не са били сърби втора категория, а честни хора. Затова съм основал и регистрирал дружество "Йелички четнически отряд" и направих тази градина.
Знаем се вече четири десетилетия, сега вече няма място за никакви междуособни препирни, всеки вече е разказал своята история:
- Ела довечера на една чаша - казва Алекса и показва ъгъла на четническата градина, откъдето мирише на сготвена комбинация от любимите заешко със зеленчуци, подквасено, сготвена сланина и свински крака, постно говеждо, мазно овче, лук и на двете, и люти чушки.
Сватбарско зеле. Никой няма това което има сърбинът. Но това не е национализъм, а е повече хранително съобщение, да не загинем, съвсем.
