Скъпи Новаче, извинявай.
Извинявай, че в твоята държава има хора, които могат да те критикуват за една загуба.
Извинявай, че в твоята Сърбия, с която толкова се гордееш има хора, които под моя статус в социалните мрежи, когато се радвам на твоите успехи, могат да напишат "стига вече с този Новак".
Нощес не гледах мача, не защото не те подкрепям и имам някаква пречка, а защото всеки път кръвното ми е толкова високо, че имам усещането, че апаратът за мерене ще се пръсне, защото всеки път те подкрепям сякаш и аз съм на терена и след всеки твой мач не мога да се събера два часа.
Сутринта ме събуди новината за твоите сълзи и думите на извинение към нацията. Нямаш ти за какво да се извиняваш, ти си донесъл на своя народ толкова радост, че не би било страшно повече никога да не победиш.
Кого може да разочарова човек с такова сърце и нрав? Само онези, които нямат сърце. Любовта, която влагаш в спорта и представянето на своята родина и народ не може да се опише с думи. Това не го притежава всеки. Много мои приятели от чужбина казват, че са заобичали нашата държава заради теб. Някога са ни знаели за Милошевич, бомбардировките, войната и както те казват "военните престъпления", днес ти си първа асоциация за Сърбия.
Благодаря ти, че се грижиш за нашите деца, благодаря ти, че не забравяш кой си и откъде си. Благодаря за всички сълзи от радост, които сме пролели, празнувайки твоите успехи. Благодаря, че ме научи, че и след загуба може да станем и да бъдем по-добри, по-силни и по-сигурни в себе си. Най-много ти благодаря, че един ден на своите деца и внуци вместо приказки и басни, ще разказвам историята за Новак голямото сърце и на терена и извън него.
И извинявай от мое име, срамувам се, че съществува който и да е от нашите който може да те упрекне в каквото и да е и да се наслаждава на твоя загуба.
Авторка: Саша Симович
