Държавата не би трябвало да финансира спорта, но от държавата зависи да осигури законови регулации за нормално провеждане на приватизация.
Сърбия - страна на баскетбола... израз с когото често си служим. Създаден е в края на ХХ век, когато нашите национали бяха страх и трепет за цялата планета и когато балконът на парламента беше резервиран само за тях, а цялата нация в тях виждаше своите герои и в техните успехи търсеше бягство от уморяващата реалност.
Но, не сме страна на баскетбола. Ние сме само държава, която обича играта под обръчите, в която терените за баскет са запазен знак на всеки край (разбира се Нови Белград доминира), в която забивките на Данилович през Сабонис и онази тройка на Сале Джорджевич са важни исторически моменти, в която Милош Теодосич е повод за започване на бизнес (всички сте видели тениските "Могао сам да jебем, али нисам Тео" ("Можех да еба, но не исках" - заигравка с думите б.р.) с образа на нашия капитан), в която победата над хърватите се подразбира, в която и победа над американците се подразбира... но не сме страна на баскетбола.
Последният в редицата е примерът Войводина, който през новия сезон няма да участва в нито един турнир, заради финансов недоимък, което означава че клубът престава да съществува.
Същата онази Войводина, за която някога са играли тазгодишните носители на сребро в Рио, Никола Йокич и Никола Калинич, а от пейката ги водеше Мирослав Мута Николич, същата онази Войводина за която са играли Златко Болич, Миленко Тепич, Милан Гурович, Милан Дозет, Деян Радонич...
За да бъде още по-лошо - то не е единствен Войводина пред пропастта. Изненадани сте? Това е Войводина Сърбиягаз, която е създадена през 2000 година, а онзи стар великан от Нови Сад... него отдавна го няма в елитното общество на сръбския баскетбол.
Той в първа лига не е играл още от сезон 1997/1998 г, а някога треньор на този клуб е бил и Душан Ивкович, който с Воша е играл и за Купа Радивойе Корач (европейски турнир). Непосредствено преди последния сезон в първа лига, клубът е слят с още един клуб, който е играл значителна роля в югославския/сръбския баскетбол.
Това е БК БФК Беочин, отбор, който през сезон 1995/1996 имаше 2:0 срещу Партизан във финалния плейоф, под ръководството на Мирослав Мута Николич. С този клуб са свързани имена като Миленко Топич, Владимир Кузманович и Александър Смилянич, но отново недостигът на пари е с решаваща роля.
Оставаме във Войводина (не в клуба, а в региона). Сещате ли се за ТГ Боровица от Рума? Ако се сещате, вероятно за това име не сте чували доста, доста дълго, а става въпрос за клуб, който през сезон 1994/1995 игра финален плейоф срещу Партизан и изгуби, а в регулярния сезон имаше резултат 21-7 и беше по-добре класиран от Цървена звезда.
Предвождан от Желко Лукаич, отбор съставен от асове като Зоран Сретенович, Владимир Драгутинович, Владан Джокич... можеше да се бори с който и да е съперник.
А какво да кажем за БК Хемофарм (сегашният БК Вършац)? Какво да кажем за клуб в който са играли Бобан Мариянович, Милан Мачван, Стефан Маркович... какво да кажем за клуб, който се бореше с Партизан в навечерието на най-голямата доминация на черно-белите. Какво да кажем за клуб, който е играл полуфинал в Купа УЛЕБ (сегашната Еврокупа) и финали във ФИБА Евролига, а сега играе само в домашната Супер лига, без никаква надежда, че го очакват по-добри дни.
Историята за клубовете от севера, завършваме с историята за Пролетер от Зренянин, клубът, който през 1956 година спечели първенството на Югославия, а и от когото излезе едно от най-големите имена на нашия баскетбол - Деян Бодирога, днес е само участник в ниските рангове.
Имаше няколко опита Зренянин отново да се оживи като баскетболен център, но всички бяха кратки поемания на дъх.
Отборът, който спечели титлата през 1956 година:
Състав: Вилмош Лочи, Лайош Енглер, Душан Радойчич, Любомир Катич, Милутин Миня, Ференц Курц, Ласло Рошивал, Александър Торнянски, Йован Кифер, Джура Бйелис, Бранимир Липовчевич, Анте Шепаревич, Павле Скобрин, Мирослав Милосавлйевич, Митар Сушич и Лайош Шифлиш
Треньор: Войислав Станков
Преместваме се малко по на юг, в сръбската столица с историята за Раднички от Червен кръст, клуб който по много начини беляза една епоха в ХХ век.
Не са най-големите неща, които Раднички има титлата за шампион на Югославия или полуфинали за Купата на европейските шампиони, а имената, които са били свързани с него и то не само в света на спорта. Дом на спортното общество Раднички бил място където се събирали Ранко Жеравица, Душан Ивкович, Сречко Ярич, Зоран Радмилович, Драган Николич... които са прекарали младостта си в този клуб, занимавайки се със спорт, гледайки филми в които играе Джон Уейн в лятното киното и наслаждавайки се на добър баскетбол.
Болно е да се пише за това, че такава институция е изчезнала, и днес от всичко е останало само името и спомените за хубавите времена. Прераждането на клуба започна в първите години на ХХІ век, а опитът за завръщане на голямата сцена във второто десетилетие на новото хилядолетие завърши с излизане от първенството заради недостиг на финанси.
Можем само да се надяваме, че същата съдба няма да дочака и ОБК Београд, който все още успява някак да диша и да намира финансови средства да играе в Баскетболната лига на Сърбия. Клуб, който в своята история има четири титли шампион на Югославия и 3 Купи плюс полуфинали в Купа Европа, изпадна до там едва да преживява. Какво би казал за това покойният Радивойе Корач или професор Александър Аца Николич, или легендарният Бора Станкович или големия Богдан Танйевич, които са най-заслужили за славните години на синьо-белите.
Срамно е, че такъв клуб изпадна до там, че в приятелски мач да губи с 51 разлика от Партизан и само да се чака неговото пълно пропадане.
А някой помни ли БК Беопетрол? Клубът, който много пъти си променяше името (Нови Београд, IMT, Инфос RTM, Беопетрол, Атлас), е закрит през 2006 година, когато продаде А лиценза и оттогава престана да се състезава.
Става въпрос за още един клуб с който са свързани големи баскетболни имена като Зоран Моке Славнич, Горан Гърбович, Душан Шакота, Александър Джикич, Душан Кецман...
Интересно е, че с изчезването на този клуб, Нови Белград почти остана без нито един баскетболен клуб, а неотдавна за този проблем говори и Александър Джикич, казвайки че не е нормално община, която има над 200 000 жители да няма нито един клуб.
Продължаваме на юг и стигаме до Крагуевац и говорим за Раднички. Клуб, който е създаден под името Кондвик във Вършац, а от 2009 година е преселен в сърцето на Шумадия и промени името на Раднички.
През следващите пет години играе много важна роля и в Адриатическата и в Баскетболната лига на Сърбия, а трябва и да се напомнят солидните изяви в Еврокупата.
Достатъчно е само да кажем, че Раднички е дал трима играчи, които тази година взеха сребро в Рио - Никола Калинич, Стефан Йович и Стефан Бирчевич, а от пейката ги водеше Мирослав Мута Николич, помощникът на Александър Джорджевич.
Продължаваме нататък и стигаме до Чачак. Ех, какъв баскетбол се играеше някога в Чачак, а днес Борац е само обикновен участник в Баскетболната лига на Сърбия.
А някои от най-големите имена в югославския и световен баскетбол са носили екипа на Борац. Радмило Мишович, Драган Кичанович, Желко Обрадович, Харис Бъркич, Горан Гърбович, Мирослав Радошевич... не трябва да се изброява повече, защото няма да е честно да се пропусне някой.
Но централизацията на сръбския баскетбол и все по-малката мощ на клубовете оказаха влияние на това Борац отдавна да не бъде това което беше.
Следва Кральево. Когато говорим за този град, разбира се става въпрос за Слога!
Въпреки че този отбор никога не е бил в борбата за трофеи, срамно е, че клуб, който има голяма заслуга за създаването на Драган Тодорич, Владе Дивац, Ненад Кръстич, днес едва преживява.
Има още такива клубове. Трябва да се спомене и Здравлье от Лесковац, който в момента се състезава във втора лига, както и Ергоном от същия град, а и съименникът му от Ниш.
Всички тези са клубове, които някога са били значителни имена в югославския и сръбския баскетбол, а днес едва преживяват, ако вече не са умрели.
Най-добрите показатели за състоянието на сръбския баскетбол е фактът, че играчите на Смедерево едва отпътуваха за Купа Радивойе Корач тази година.
- Ние пет години играем в БЛС и никога не сме вечеряли след гостуване, а носим по два сандвича, по един за двете посоки. Нямаме доктор, иконом, физиотерапевт, кондиционен треньор, тръгваме в деня на мача с автомобили, връщаме се след мача, на по-далечните гостувания взимаме под наем бус, който до най-далечната точка - Суботица, ни струва 37 000 динара, защото нямаме 90 000 за автобус - заяви тогава треньорът на този клуб, Зоран Тодорович.
До какви заключения се стига накрая? Много са, но едно е най-важното!
Системно влагане в спорта не съществува! Неотдавна завършилите Олимпийски игри задвижиха тази тема, но конструктивни дебати нямаше.
Докато някои наши спортисти (преди всичко Андрия Прлаинович) говореха за това, че е огромен проблем, че държавата не подкрепя клубния спорт в Сърбия, политиците се впуснаха в информации за това колко пари са похарчени за Игрите и кои спортисти колко пари са получили. Това в тази ситуация няма значение!
Професионалният спорт отдавна не е клон в който държавата трябва да влага. Но, тук идваме до един друг проблем, за който се говори вече от известен период. Приватизация на спортните клубове!
При нас още не е приет закон по тази тема и до момента, в който това не се регулира, клубният спорт в Сърбия ще пропада... а случаите Войводина, Беопетрол и останалите все по-често ще се случват. Държавата не би трябвало да финансира спорта, но от държавата зависи да осигури законови регулации за нормално провеждане на приватизация.
Така че, политици, все пак е до вас! Искате ли най-сетне да отговорите на горчиви въпроси или ще продължите с демагогия да бягате от проблема? Ще се криете ли и занапред зад успехите на националния отбор по баскетбол или ще се осъзнаете и ще разберете в какви проблеми сме?
Драган Джилас завърши своята история с Баскетболния съюз на Сърбия и е факт, че реши много неща, особено около националните отбори, но най-големият проблем на сръбския баскетбол не е и докоснат.
Ще видим какво неговият наследник ще направи по този въпрос...
Автор: М. Ракович
