Поет, писател, автор на афоризми, журналист в "Борба", редактор на "Пионерски новини", Студио Б, бил е хроникьор на сръбската столица и времената, в които е живял. Роден е на 29 ноември 1922 г, а е починал на 16 август 1984 г.
Бил е, както е казал Милан Витезович, феномен, с обикновено име и презиме, от което всичко необикновено се подразбира.
Заветът му за вечна любов и днес е отчетлив след четене на текстове на Радович, в които съветва младите за никъде да не бързат, разумно да харчат думите и усещанията, да не бъдат ревниви един към друг, а към своя брак.
Много от неговите афоризми се цитират всеки ден, а 32 години след неговата кончина ви припомняме какво е писал за чувствата и мъжко-женските отношения.
ЗА ЧУВСТВАТА
Тази сутрин един младеж в трамвая си загуби ума. Молим малката, луничава блондинка да му го върне. После може заедно да го използват.
Толкова е малко любовта между хората. Който умее да обича, не би трябвало нищо друго да прави.
Обичайте се и когато не сте заедно. Това е истинска любов. Който умее да обича само когато са заедно, той не поставя въпрос с кого е.
Дали любовта е болест? Да, но не заразна. Можете някого да целувате и целувате, но няма да го заразите с любов.
Будни са онези, които обичат, още спят онези, които са обичани.
Мъж е име за онзи, който някога ви е обичал. Жена е име за онази, която е обичала някой друг, но се е омъжила за вас.
Някой е измамил онзи когото обича с онзи с когото живее.
Лесно е да обичате онези, които не ви обичат. Опитайте веднъж да обичате онези, които ви обичат.
Недейте никого да обичате толкова, че той заради това да не обича вас.
Който е бил обичан, забравил е. Спомени имат само онези, които са обичали.
Недейте да бъдете себични. Поделете малко своите жени и мъже с онези, които ги нямат.
Недейте да се жените заради нощите. През нощите можете да спите. Търсете жена, която ще ви решава проблемите през деня.
ЗА ЖЕНИТЕ
Има жени, които обичат само своите мъже. Не са нищо особено тези мъже, но тези жени са.
Жената е като зима, има добри и лоши страни. Добрите страни се виждат, а лошите се усещат.
На жените е потребен малък знак, знамение, един миг, невидим детайл, ситен повод, а след това всичко правят сами: обичат, патят, надяват се и плачат.
Жената трябва да е жена нон-стоп, защото никога не се знае кога мъжете могат да станат мъжкари.
Не бягайте след жени, за да не се блъснете в тези, които бягат от тях.
Обърнете внимание на това как жената от сутринта тъжно и жалостно ви гледа... Сетете се кое е това, което имат всички други жени, а само вашата жена няма.
Ухажвайте малко своята жена - сякаш не ви е жена, сякаш не ви обича, сякаш има някой друг, сякаш може да избира. А жената не е неблагодарна. На това внимание, тя ще отговори с много добрина - сякаш ви обича, сякаш няма друг, сякаш не може да избира.
Не вярвайте на хубавите жени. Прекалено са хубави, за да са верни. Такъв е случаят и с умните мъже.
Жените обичат да обичат, а по-малко е важно кого ще обичат. Мъжете обичат да са обичани, но биха искали да избират кой ще ги обича.
Който е пръв на девойката, негова е девойката. Който е последен на девойката е негова жена.
Само страхливците обичат по няколко жени. Храбрите мъже се плашат от риска да обичат една жена.
