Едно от най-известните списания в света, американското "Ролинг Стоун", разказва чудесна история за някогашния баскетболен национален отбор на Югославия.
Журналистът Том Хокинг сравнява блестящата серия на Голдън Стейт от 73 победи с "големия югославски отбор, който не успя."
- Докато Леброн и Коби се бореха за надмощие, изненадващо лицето на НБА можеше да си сложи широка усмивка, появявайки се 28-годишният Стефан Къри, чийто изглед на доброто момче от махалата скрива способността да вкарва пред линията за трите точки и да потапя противниците. Американската игра се промени, а Голдън Стейт Уориърс на Къри са последната крачка в тази бавна, дълга десетилетия еволюция на баскетбола. А за да разберем това трябва да отидем 25 години назад в миналото, до Олимпийските игри през 1992 година - започва Хокинг.
На тези Игри в Барселона "отборът мечта" доминираше с 43,8 точки разлика средно. Но Хокинг не го интересува този отбор, а онзи който се разпадна - най-големият, който никога не се случи.
- Историята на големия югославски отбор от края на осемдесетте и началото на деветдесетте, и разцеплението на този отбор успоредно с разцеплението на Югославия, доста добре е документиран. ESPN направи филма "Някогашни братя", конкретно по отличен начин напомня как дезинтеграцията на Югославия и войната раздели играчите, които бяха близки приятели, особено славният сръбски център Владе Дивац и динамичното хърватско крило Дражен Петрович. Наследството на този отбор междувременно остана подценено - което е доста чудно, имайки предвид, че става въпрос за най-въздействащия отбор в последните 25 години в света. Забравете Булс на Джордан, Спърс, който и да е отбор на Леброн или Уориърс: Югославия направи баскетбола такъв какъвто го знаем днес.
- Баскетболът е впечатляваща игра, защото се намира на ивицата между отборния и индивидуалния спорт. Във футбола, например, има 11 играчи в отбора, и дори и най-добрият играч на света не може сам да носи отбора със съотборници, които са под средното ниво - което донякъде потвърждава недостатъка на успех на национално ниво на играчи каквито са Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Отделни спортове, като тениса, са напълно противоположни: победите и загубите са на сметката на един човек, а тенис мачовете на високо ниво се изиграват еднакво колкото на корта, толкова и в главата на тенисистите.
- Баскетболът се намира в средата, балансира на ивицата между индивидуализма и колективизма. Пет играчи в състава са достатъчно за отборна работа, и точно толкова малко един от тях да има решаващо влияние върху изхода на мача или сезона. Играч като Майкъл Джордан не може съвсем сам да спечели титла, но може да е много близо до нея. Природата на баскетболния спорт за големия играч е като историята за дръжката и моркова, изисква да зароби топката и опитва да е герой, но ако такъв подход не сработи, то тогава като при моркова го измъква друг. Дори и супер таланти като Джордан се нуждаят от играчи като Скоти Пипън и Тони Кукоч, който играеше за Югославия.
- Винаги е съществувала същинска философска разлика между европейския и американския баскетбол, която най-грубо може да се сведе до коя страна е по-силна в отношенията отбор-индивидуалност. За европейския баскетбол приоритети бяха отборната работа и индустриалния подход, докато в американската игра предимство имаха индивидуализъм и забавление.
- Европейският баскетбол е изграден на теоретични основи; американската игра се основава на атлетизъм и суров талант. В европейския баскетбол става въпрос за "самоконтрол", а в американския за "самоизтъкване". Това е опростено, разбира се, но е нужно, за да се разберат двата различни подхода към играта.
- "Отборът мечта" представя крайната фаза на прогресивния американски баскетбол: това беше покана за най-големите играчи в историята да излязат на терена. Тяхната индивидуална брилянтност толкова импонирала, че въпросът за отборна химия бил излишен. Те са били прост сбор от качество, и нищо повече от това, как биха могли да бъдат нещо повече?
- Югославяните, от друга страна, били сбор от своите лични качества - и нещо повече от това. Имали брилянтни единици - Петрович е потенциална супер звезда в НБА, експлозивен стрелец, чиято кариера завършва трагично в автомобилна катастрофа през 1993 г, докато Кукоч е единственият играч, който може да напада и да играе в защита на всичките пет позиции в отбора. А тук е бил и Дивац, който е дал нова роля на центъра и така може би най-директно повлия на НБА, имайки предвид неговото място в големия отбор на Сакраменто Кингс от първото десетилетие на новия век. Центърът традиционно е най-високия и най-силния играч в състава, с изразена роля в "борбата" при скоковете и раздаването на лакти в периферните елементи на играта. Дивац в голяма степен създаде ролята на център-проводник. Беше чудновато добър асистент по всички стандарти, камо ли за център, а нападението минаваше през него точно толкова колкото и през Петрович и Кукоч.
- Те също така бяха и съвършено настроен отбор. Погледнете кадри на югославския отбор от да речем Световното първенство през 1990 г, което спечелиха с лекота, и ще видите какво е най-интересното: ще помислите, че гледате стар запис на мач на Уориърс.
- Голдън Стейт сигурно се базира на брилянтните индивидуални характеристики на своите звезди, но еднакво се осланя и на това как играят заедно, като флуидна общност. Югославяните правеха същото; топката в нападение се движеше впечатляващо динамично, изпълняваха сложни тактически замисли с бързина и елегантност. В отбрана се въртяха гладко и ефективно. Способността да се спре противника не беше основана на фактите, че са по-силни или по-бързи от другите отбори, а на дисциплина и взаимно доверие.
- Били са крайната точка на европейския подход към баскетбола. И може би не е изненадващо, че този подход намери своя път в НБА през изминалите две десетилетия, защото американската игра след оригиналния "отбор мечта" нямаше накъде повече да се развива. Не можеха да бъдат по-добри от това. "Отбор мечта 2" беше колекция от играчи, които не са успели да влязат в първия. Всеки следващ отбор на САЩ е бил стъпка назад, всеки състав идваше със самочувствието, че има гарантирана победа, и всеки е бил близо до загубата. Немислимото се случи на Олимпиадата през 2004 г: националният отбор на САЩ не стигна дори до финала, а беше задължен да гледа как Аржентина отива вкъщи с олимпийската титла.
- Американската игра оттогава премина през същински промени. Не е случайно, че най-успешният отбор в последните 20 години, Сан Антонио Спърс на Грег Попович, е и отборът с най-активен подбор на играчи извън американските колежи, които са традиционния извор на нови баскетболисти за НБА. "Шпорите" на Попович въведоха в състава низ неамиркански звезди и спечелиха пет шампионски титли. Но, най-добрият сезон в последните 20 години е онзи със 73 победи на "Воините", които много приличат на... големият югославски отбор, който не се случи.
- Хората често се питат "какво би било, ако беше" около тази Олимпиада през 1992 г, какво щеше да стане, ако югославяните бяха останали заедно за този турнир? Хърватия - в чиято стартова петица бяха Петрович и Кукоч - спечели сребърните медали, и ако нищо друго то поне накара американците да се помъчат във финала. Разбира се, никога няма да знаем какво би се случило, но според мен, голямата трагедия на тази Олимпиада не е в това, че не станахме свидетели на срещата между двата най-големи отбора на едно поколение, а защото не видяхме най-големите представители на американския подход към баскетбола срещу най-големите представители на европейската баскетболна философия. А отново, може би този сблъсък и не трябваше да се случи, защото той се случва през последните 25 години - и започва да личи, че накрая европейците победиха.
