събота, 11 август 2018 г.
Сандра Перкович за подкрепата между хърватските и сръбските спортисти: Обичаме се, какво е лошото?
Като олимпийска, световна и европейска шампионска постигна квалификационната норма в хвърлянето на диск в кратка утринна гимнастика. А тогава й се пило кафе с приятелка от Сърбия, която по същото време останала малко по-дълго на пистата за скок дължина. Сандра Перкович си запазила втора среща с приятелката за събота вечерта, когато и двете ще се борят за медали.
- Хубаво се разбрахме да скочи тези нейните седем метра в първата серия, па да си ходим вкъщи. Но, не, Ивана трябваше да усложни. Сега няма да пием кафе - пошегува се ведрата майсторка в хвърлянето на диск след квалификациите.
Така изглежда живота на спортистите от Сърбия и Хърватия на големите турнири. Този хумор няма да го разбере някой чужденец, но ще го направят колегите от тези простори.
- Аз като разказвам на американец шегите от вкъщи, той ме гледа с бялото. Като говоря на наш човек, той ще каже: "Па и моята мама прави същото". Ние сме отраснали в същата среда, същите проблеми са ни мъчили, имаме същите навици. Няма да кажа, че сме една държава, аз участвам за Хърватия, Ивана за Сърбия. Но сто пъти по-добре се разбирам с нея отколкото с някоя англичанка.
Когато Ноле подкрепи футболистите на Хърватия или те него, от това се правят новинарски заглавия.
- Мисля, какъв ужас. Сърби викат за хървати и обратното - със сарказъм Сандра отговаря на негативните коментари. - Отлично ако това не се е харесало на някой. Двете държави са там където са, защото на някакви политици нещо не им харесало. Спортът не познава граници, затова е нормално да сме за Ноле, той за "ватрените", ние за вашата Ивана, Милица, вие за нашите "баракуди", ние за вашите "делфини".
До утре би могла Перкович да изброява, защото винаги ще дава подкрепа на Шпанович и нейните колеги от Сърбия.
- Може би ще съм вулгарна, но не е важно дали е черно, бяло, жълто, мъжко, женско. Ние сме спортисти, всички се борим с едно, спортно сърце и всички отвътре сме от кръв и месо. Ние не идваме от богати държави, много по-тежък е бил нашият път и затова се държим заедно. Обичаме се, и какво?
Затова мотивът да се победят по-големи държави е толкова голям.
- А какво! И ще покажем, че това е малка стъпка за човечеството, а голяма за човека! Тоест за нашите малки държави.
Сандра има същата жар и на това ЕП, въпреки че е спечелила абсолютно всичко.
- Имам удоволствието да работя работа, която обичам и за мен няма по-хубаво чувство от това да представям държавата по най-добрия начин. Знам колко са щастливи всички вкъщи като успея. Знам колко труд съм вложила във всичко това. Питайте Ивана колко е добро това чувство. Ние двете сме едно поколение, от нейния първи медал в Москва се състезаваме в същите дни, подкрепяме се. Колко щастлива бях когато го спечели. Бяхме съквартирантки в младите дни. С кого, ако не с нашите.
По време на интервюто за "Вечерни новости" Сандра се присети, че и в Рио е говорила за сръбски медии.
- Ау, тогава всички в Хърватия съобщиха, че ми е жал, че се е разпаднала Югославия. Нека, само нека се пише и да се вдига прах - пошегува се хърватката.
Това беше по-добро интервю отколкото в Рио.
- Това е, това е - отпразнува Перкович със стиснат юмрук сякаш е хвърлила за личен рекорд.
Бъди Ивана и ще вземеш злато
Перкович е двукратна олимпийска и световна шампионка, а тези медали на открито сега преследва и Шпанович.
- Не можем една на друга да си даваме технически съвети, но говорим доста около мотивацията, психическата подготовка. Какъв съвет бих дала на пътя до олимпийското злато? Само да бъде Ивана Шпанович, това е достатъчно.