петък, 3 август 2018 г.

Господин Деян Савич


Господар на медалите, цар, крал, чудо от човек, най-добрият. Име - Деян, фамилия - Савич. Занимание - господин. Да, господин!

Селекционерът на националния отбор по водна топка на Сърбия по професия е треньор. Но, онова което наистина краси питомния мечок на пейката на "делфините" са маниерите. Достойнството. Кодексът, честта. Това е което го отделя от другите. Савич е и пълководец и джентълмен. Динозавър, вид който тук, за съжаление, измира. Господин.


Иначе, би могла да се напише сериозна докторска дисертация на темата сръбска водна топка (дано някой се сети), па и за успеха на този човек. Деян Савич като играч е спечелил 20 медала. Като треньор на националния отбор, за по-малко от шест години, съши низ по който "делфините" взеха 11 отличия, от които чак 10 златни! Нека някой надмине краснописа на Господина.

И какво се случва в главата на Савич след такива успехи. Па, например, когато победи във важен мач, той не скача като луд, не честити на своите играчи, а протяга ръка на колегата от другата страна и човешки, искрено, го прегръща. Освен това, той не дърдори в обществеността. Почти и не дава изявления. Той не скача в басейна. Не се изтъква и не бута с лакти. Други на негово място биха се качили на главата и на бога и на народа. Виждате ли уловката? Ма, Господин.


За триумфите говори изключително като за успехи на играчите. Никога нищо не е казал което да се тълкува като лична прослава. Той седи в пивницата от другата страна на улицата на моята сграда, поздравява непознатите хора като влезе, отговаря културно на въпрос, ако получи такъв. Той върви по Дорчол като комшия, с двата крака на земята. Той е изучил стихотворението на Киплинг "Ако". Той е "общ с царете, а остава скромен". Това е Господин.

Шетам по края, той минава по улицата и казва "Внимавай, развързана ти е връзката, да не паднеш". И само леко отминава. Господин.

Савич, благодаря ти за всички радости. Благодаря ти, че си треньор на Сърбия. Благодаря ти, че те има. ГОСПОДИНЕ.

Автор: Велько Иванович

Ръдиард Киплинг - Ако
Ако владееш се, когато всички,
        треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
        се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
                наклеветен — не сееш клевети;
или намразен — злоба не спотайваш;
        но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
        ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха — зъл предател —
        еднакво със Триумфа — стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
        превърнат в клопка — и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
        градени с кръв — и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
        спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
        да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
        и изхабени — да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
        която им повтаря: „Влезте в крак!“

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
        в двореца — своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
                ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
        с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
        И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!
 превод от английски език - Стоян Медникаров