Господар на медалите, цар, крал, чудо от човек, най-добрият. Име - Деян, фамилия - Савич. Занимание - господин. Да, господин!
Селекционерът на националния отбор по водна топка на Сърбия по професия е треньор. Но, онова което наистина краси питомния мечок на пейката на "делфините" са маниерите. Достойнството. Кодексът, честта. Това е което го отделя от другите. Савич е и пълководец и джентълмен. Динозавър, вид който тук, за съжаление, измира. Господин.
Иначе, би могла да се напише сериозна докторска дисертация на темата сръбска водна топка (дано някой се сети), па и за успеха на този човек. Деян Савич като играч е спечелил 20 медала. Като треньор на националния отбор, за по-малко от шест години, съши низ по който "делфините" взеха 11 отличия, от които чак 10 златни! Нека някой надмине краснописа на Господина.
И какво се случва в главата на Савич след такива успехи. Па, например, когато победи във важен мач, той не скача като луд, не честити на своите играчи, а протяга ръка на колегата от другата страна и човешки, искрено, го прегръща. Освен това, той не дърдори в обществеността. Почти и не дава изявления. Той не скача в басейна. Не се изтъква и не бута с лакти. Други на негово място биха се качили на главата и на бога и на народа. Виждате ли уловката? Ма, Господин.
За триумфите говори изключително като за успехи на играчите. Никога нищо не е казал което да се тълкува като лична прослава. Той седи в пивницата от другата страна на улицата на моята сграда, поздравява непознатите хора като влезе, отговаря културно на въпрос, ако получи такъв. Той върви по Дорчол като комшия, с двата крака на земята. Той е изучил стихотворението на Киплинг "Ако". Той е "общ с царете, а остава скромен". Това е Господин.
Шетам по края, той минава по улицата и казва "Внимавай, развързана ти е връзката, да не паднеш". И само леко отминава. Господин.
Савич, благодаря ти за всички радости. Благодаря ти, че си треньор на Сърбия. Благодаря ти, че те има. ГОСПОДИНЕ.
Автор: Велько Иванович
Ръдиард Киплинг - Ако
Ако владееш се, когато всички,треперят, а наричат теб страхлив;Ако на своето сърце едничкосе довериш, но бъдеш предпазлив;Ако изчакваш, без да се отчайваш;наклеветен — не сееш клевети;или намразен — злоба не спотайваш;но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;ако си умен, без да си умник;Ако посрещаш Краха — зъл предател —еднакво със Триумфа — стар циник;Ако злодеи клетвата ти святапревърнат в клопка — и го понесеш,или пък видиш сринати нещата,градени с кръв — и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложишспечеленото, смело хвърлиш зар,изгубиш, и започнеш пак, и можешда премълчиш за неуспеха стар;Ако заставиш мозък, нерви, длани-и изхабени — да ти служат пак,и крачиш, само с Волята останал,която им повтаря: „Влезте в крак!“
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,в двореца — своя прост човешки смях;Ако зачиташ всеки, но не лазиш;ако от враг и свой не те е страх;Ако запълниш хищната Минутас шейсет секунди спринт, поне веднъж;Светът е твой! Молбата ми е чута!И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!
