сряда, 29 август 2018 г.
Вечният младеж
В предходните седмици често споменавахме кабриолетите като господари на пътищата, дивни машини за бягство от действителността и наслаждение на празни пътища. Но, какво се случва когато освен кабриолет наистина имате и цял път за себе си? Неотдавна имахме възможност да усетим свободата по един напълно различен начин на част от пътя между Обреновац и Уб. Този дял от пътя още се строи, а Хурол, собственик на Мерцедес-Бенц 380SL ни поведе в обиколка на работите по същия.
Като един от ръководните хора в компания, която се занимава предимно с пътища, Хурол винаги е обичал автомобилите: "Още от ранно детство, всяко момче започва от играенето с колички, а SL беше една от тези колички от детството. После, като студент имах 190Е 2.3-16 и тогава започна любовта към мерцедесите. По-рано карах Голф кабриолет от 1979, а за кратко време имах и едно Пежо 306 кабриолет. После го продадох и купих Мерцедес 500SL R129". Разказва ни Хурол историята на своите мерцедеси и кабриолети, за да след това да ни разкрие как все пак R107 е бил неговата най-голяма мечта: "Винаги съм мечтал за този автомобил, защото наистина е специален. Всички сме гледали сериала Далас и този известен R107. Вероятно тогава ни е останало в главата, че трябва да имаме този автомобил когато пораснем!"
Преди три години, мечтата на Хурол се осъществила в облика на уморен, но доста добър 380SL, в цвят МВ-355 Diamond Blue. Оригинално калифорнийски автомобил, този SL е преминал Атлантика и дошъл в Латвия: "Беше изцяло оригинален, няма нито един проблем или каквото и да е повредено, а човекът от когото го купих го е карал известно време. Казах си, че сега е подходящият момент, продадох своя SL и купих този. Вкарах го в Сърбия, получих белградски номера и започнах да го карам." Както разказа Хурол, предишният собственик е оправил доста детайли по автомобила, а сега е дошъл ред той да оправи останалите и да го поддържа във форма. Веднага при закупуването, Хурол е променил джантите от Barock на т.нар. Gullideckel, а най-големият ремонт дошъл под формата на друг цвят. SL-ът е пребоядисан при Ристич в Иванйица в Nassau blue, цвят на С2 Корвет от 1965 година. Докато мнозина сменят броните и фаровете по европейската спецификация, Хурол е избрал да остави тези характерни детайли на своето място: "Обичам как изглеждат US-spec и ми е неразбираемо, че хората ги връщат в европейските. Единственият проблем който имам са квадратните номера, защото са много големи и заради това трябва да карам със стандартни, които частично ми закриват фаровете за мъгла."
След години прекарани в значително по-модерния наследник, Хурол се обръща към разликите в шофирането на 129 и 107, две напълно различни поколения SL класа: "R129 е модерен автомобил и когато става дума за комфорт и технология това е малко или много всичко което може да се намери в автомобил от 2018 година. Всички тези функции не можеш да намериш в R107 и това е сигурно. Все пак, той има климатик, темпомат и електрически прозорци, което за годините е отлично. Комфортът без съмнение е по-добър в R129, но усещането е на страната на R107. Когато го караш, в облаците си, особено когато спуснеш покрива - шофирането без таван ми дава свобода, чувство за безкрайност." Още едно голямо качество на SL е качеството на неговата изработка, което го прави съвършено надежден и на практика неунищожим: "Днес изглежда, че автомобилите нарочно се правят по-некачествени, за да карат клиентите непрекъснато да ги променят. Имам служебен автомобил в който не мога да усетя нищо което мога в моя SL. Пълен е с евтина пластмаса и не пренася никакво чувство когато го караш. Затова съм щастлив когато седна в SL-а въпреки че не може да се мери по технология. При него, само пускаш радиото, вкарваш на D и се наслаждаваш!" Заради всекидневните задължения през седмицата, Хурол шофира своя кабриолет като автомобил за уикенда, но дългите пътувания са му голямо желание и скоро планира да го осъществи, след работа над мотора и потенциални промени с К-Jetronic инжекцион на по-модерния EFI.
Освен личното удоволствие, Хурол чувства и определена доза отговорност, която върви с пазенето на автомобилното минало и неговото свързване с бъдещето: "Като собственици на олдтаймери, искаме да опазим тези красавци, да ги поддържаме в добро състояние и да пренесем любовта на следващите поколения. Би ми било много драго да видя своята щерка да шофира този автомобил." В ръцете на Хурол, този 380SL без съмнение ще бъде вечно млад и готов да мине хиляди километри изпълнени със свобода.
Автор: Джордже Сугарис
Автор на фотографиите: Милош Никодийевич