Когато денят завърши с усмивка, или новият започне с прилично радостно усещане, тогава тези моменти влизат във вечността. Такъв беше Новак Джокович в миналата нощ. Такава е и сръбската спортна общественост този понеделник. Но, в какво е, всъщност, тайната на успеха на Ноле, как той отхвърли нашите песимистични очаквания, и, отново, показа на света, че е най-добрият на всички времена?
Да победиш Роджър Федерер в тениса не е лесно. Джокович го нарича най-добрият, който някога се е занимавал с "белия спорт", но същият този Джокович във финала на досега единствения неспечелен Мастърс, в Синсинати - победи. А и това не му е първи път, а вече двадесет и четвърти. Пробвайте 24 пъти да победите себе си в нещо. В каквато и да е слабост. Трудно, нали? А да победиш най-добрия на планетата? Да, Ноле наистина има 24:22 срещу нереалния швейцарец.
Когато мачът завърши, Новак се усмихна, събра мислите, па каза:
"Много по-лесно е да се каже нещо за това как да победите Федерер, отколкото да го направите. Особено тук, където той се наслаждава да играе. На терена тогава нещата се случват толкова бързо, че нямате време да "градите точки", а през цялото време сте в състояние на бдителност".
А Джокович е в това състояние още от миналогодишния Уимбълдън. Тогава, заради непоносими болки в лакътя, каза "Няма да играя в следващите шест месеца". Когато се върна, видя се, че това не беше достатъчно възстановяване. Отиване на операция, па нова пауза. И, тогава, стъпка по стъпка. С понякога срамни, а често много тъжни коментари на онези, които го въздигаха в небесата. "Няма никога да се върне", "Какво ни занимава!". И онова известното "Яж месо!". Това невярване в него не ни е съвсем чуждо. Ние в много неща не вярваме, защото вярата като такава сме оставили настрани. Забравили. Джокович не е. И, тук е първото стъпало на неговата стълба към успеха.
Да, Ноле сега е физически безукорен. Храната тук е само един сегмент, тренирането по тенис терените е далеч по-важният. Но, той в нито един момент не забравя и това че човек, поред физическата, има и своята духовна страна. На тези два крака се ходи и през живота. Защо ние сме решили да бъдем инвалиди, па използваме само единия, въпросът е за всеки от нас.
Сега, когато световните медии го прогласяват "собственик на Златния Мастърс", което е понятие което, всъщност, не съществува в официалната тенис терминология, но е трябвало да се измисли поне нещо което би описало фактът, че е първият в историята на този спорт, който през кариерата е спечелил всички турнири чиято титла носи 1000 точки за АТП, тези надпревари от серията Мастърс, отново започнаха хвалебствията. А той?
"През всичко което преминах, тези възходи и спадове заради травмата, тазгодишната операция... Изглежда малко невероятно, че се върнах на това ниво", каза най-добрият сръбски тенисист на всички времена.
Това негово така човешко, "хора, това е невероятно", отново ни говори, че той не е никакъв извънземен. А човек. А за човека е, само че ние сме забравили това, или не сме били научени, възможното и невъзможното. Под някои условия.
Новак е дисциплиниран. И това също сме забравили да прилагаме, па нас не ни интересува нито школата, още от най-ранните години. Но пък затова умеем да се радваме когато Ноле в Испания на "испанците на Рафа" говори на испански. Или на италианците на италиански. Или на китайците на китайски.
Ноле е достоен. Той е разпознал кой е неговият най-голям талант и всеки ден работи върху това този талант да се увеличава. Ние вече не търсим нашите таланти. А и когато ги намерим, допускаме неуките да ни прегазят, защото мълчим когато не трябва, както и говорим когато не трябва.
Новак е посветен на семейството. Първо прегърна родителите при спечелването на Ролан Гарос, когато през 2016 стана собственик на всичките четири титли от Големия шлем в един и същ момент. А е стара мъдрост "уважавай бащата и майката свои, да ти бъде добре и дълго да поживееш на земята". На нас "тате и мама" са ни важни когато ни трябват пари, вместо да са ни подкрепа. Тази титла празнува със съпругата. Взели са се навреме, обичат се години. Толкова странна поява за много негови съвременници, свикнали с клюки и изневери. Тазгодишният Уимбълдън отпразнува със сина си в трибуните. Семейството, това за него е на първо място. Връх на който е важно да се качиш. Останалите върхове след това се покоряват лесно. Ние днес знаем за Каймакчалан, но за да остане той в ръцете на нашите предци, трябвало е същевременно да спечелят и Сива стена и Старков гроб и Старков зуб и Кочобей и Флока. Но, когато Каймакчалан "паднал", всичко е станало по-лесно. Затова днес и не знаем всички онези други сериозни върхове. Няма да знаем и за този Синсинати след няколко години. Но и децата на нашите деца ще знаят кой е Новак Джокович. Защото е поставил основата, в своя дом, па почнал да гради зидове, всичко до покрива с марката "Златния Мастърс".
Новак обикаля планетата, побеждава себе си и онези от другата страна на мрежата, а проповядва любов. Когато завърши церемонията на терена, взе онзи толкова чакан трофей от Мастърса в Синсинати, излезе на балкона на спортния комплекс в Охайо и пред няколкостотин привърженици каза: "Благодаря на всички които ми давахте подкрепа". Не викаше "Аз съм най-добрият", защото Ноле не е от тези "аз, па аз". А е част от цялостта. И това сме забравили колко е важно, въпреки че след историческия Ролан Гарос през 2016 посвети победата на "всички хора които са ми дали толкова много". Не е забравил и своите предци: "дядо" беше втъкан веднага в следващата негова мисъл. А не е забравил и своите учители: Йелена Генчич винаги ще бъде с него. Ние сме забравили не само предците, а с роднините по-често се виждаме на погребения отколкото по хубави поводи или ако имаме нужда. Учители на нас "не са ни нужни", ние знаем всичко най-добре.
Новак Джокович не е никакъв извънземен. Той е човек с добродетели. Който е паднал, но е знаел за добродетелите и се е грижил за тях и когато е най-тежко. Затова сега е тук където е. И това е тази негова величественост.
Точно затова, онова което Новак прави, това как завладява планетата с чар и талант, не трябва нас, след историческия триумф в Синсинати, да доведе до заключението:
"Е, сега показа на целия свят!".
Не. Той не показа сега на целия свят.
Той показва на нас.
През цялото време.
Автор: Дарко Николич
