Чак след някоя година, когато страстите се смирят и слегнат, и ние тук и онези там - о, особено онези там - ще разберат колко е голям. Нека, дотогава, и на вас и на тях в разгадаването на причините и последиците за възходите и възходите на Новак, да ви помогне най-големият "изпит" за една личност, известният въпросник на Пруст. Най-добрият сръбски спортист за всички времена и човек, който доминира в световния тенис както никой преди и след него, попълни този своеобразен лексикон, ексклузивно за изданието "Неделник", където е редовна рубрика.
Онези скучните и пресметливите, онези с липсата на въображение и рационални, ще кажат, че нито в спорта, както и в живота, не съществува съдба, нито приказки. Че всичко зависи от човека: колкото добре работиш, толкова добре ще ти се върне. Не че Новак Джокович, суверенен владетел на тениса и първият човек, който в професионалната ера успя да обедини всички четири титли от Големия шлем, третият човек в историята на тениса, а първи от 1969 година, който печели четирите най-големи турнира подред, не е пролял достатъчно пот на всяка тренировка.
Но, би било прекалено лесно възходът на момчето от Белград през деветдесетте - което е история, която особено обичат и на която специално настояват журналистите от Запада, рядко навлизащи в същината, сякаш тези бомби под които е удряна една топчица са се случили от само себе си; но това вече е съвсем друга тема - да се сведе само на нечувания талант и непрекъснатата работа върху себе си, работа заради която тази есен всеки трети-четвърти първокласник в сръбските училища ще се обръща на името Новак.
Не, тук трябва да има нещо повече. В деня в който светът се прости с най-добрия в света в един друг спорт, където също е важно първо да победите себе си, а чак тогава противника, в деня в който си отиде Най-големият, на планетата се случи един друг Най-голям. Мохамед Али танцуваше по ринга като пеперуда и нанасяше бодвания като пчела, Новак Джокович правеше същото това в облачния следобед на клея на терена Филип Шатрие, оставяйки своя приятел от Шотландия, Анди Мъри - с който е делил първото парче професионален хляб, и на когото вече години оставя само трохи на сребърни подноси - да се чуди и немощно да шири ръце.
Би било само на пръв поглед претенциозно да се каже, че Новак има много общо с Мохамед Али, но това е истина от която обективният зрител не може да побегне: както Касиус Клей трябваше да се бие срещу целия свят, установения ред и чуждите, богати фаворити, така и Джокович влезе в луксозното общество на белия спорт неканен, чудно момче с неизговорима фамилия, който се появи да размърда, превземе и разтури досадния купон на който години се сменяха двама едни и същи диджеи.
Звездата на Али сияеше все по-силно с всеки следващ успех, защото не преставаше да бъде гладен и почтен, защото не престана да мечтае. За нови победи или за по-добър свят, това е напълно без значение.
Няма причина да не вярваме, че същото ще се случи с Новак Джокович: и чак след някоя година, когато страстите се смирят и слегнат, и ние тук и онези там - о, особено онези там - ще разберат колко е голям.
Нека, дотогава, и на вас и на тях в разгадаването на причините и последиците за възходите и възходите на Новак, да ви помогне най-големият "изпит" за една личност, известният въпросник на Пруст.
Най-добрият сръбски спортист за всички времена и човек, който доминира в световния тенис както никой преди и след него, попълни този своеобразен лексикон, ексклузивно за изданието "Неделник", където е редовна рубрика.
Беше съвсем откровен и много голям в своята искреност, както е бил голям във всяка победа и във всяка - наистина рядка - загуба.
Каква е вашата представа за съвършено щастие?
Събира се в една проста дума - хармония. За мене това означава: ред, баланс, сила на волята, разбиране на себе си и всички други, вътрешно спокойствие и хармония между миналото, настоящето и бъдещето.
Кой е вашият най-голям страх?
От малко неща се плаша, но за мен най-голямото предизвикателство са житейските околности, защото на тях рядко можем да влияем. Макар че не мисля, че страхът е лош, заради страха сме оцелели, нали? Мисля, че се плашат и страхливците и храбрите хора, само че храбрите хора въпреки този страх правят нещо в живота.
С коя историческа фигура се идентифицирате?
С нито една. Уважавам гениалните умове, които са подобрили света като Никола Тесла и Михайло Пупин. От друга страна се дивя и на хората, които са били готови да дадат живота си за идеали или за живота на други хора.
На коя жива особа най-много се дивите?
В този момент най-много с моята Йелена. Всъщност заради специалния житейски момент в който съм, очаквайки своето първо дете - особено се дивя на всички жени и майки. Сега малко по-добре разбирам колко изискваща е ролята на жената.
Коя е вашата особеност, която не понасяте в себе си?
Много съм емоционален, такъв съм в личния живот, но и в работата и хуманитарната дейност. Не бих казал, че това ми е слабост, но знаете как казват за чувствата - те са като глюкоза, нямат голямо значение, но не е и малко. Опитвам да бъда по-добра особа и непрестанно работя върху себе си.
Коя е вашата най-голяма екстравагантност?
Простотата и приятелствата, които пазя от детството.
Кое е вашето любимо пътуване?
Краят на сезона и отиването на Малдивите с Йелена.
Коя особеност на личността смятате за най-надценена?
Бих казал, че нито една особеност, която прави добро на хората не може да бъде надценена.
В кои случаи лъжете?
Нямам потребност да лъжа хората около себе си, изключително ценя хората, които са искрени и се опитвам и сам да бъда такъв. Смятам, че съм достатъчно силен винаги да приемам и изговарям истината.
Какво не харесвате в своя физически изглед?
Доволен съм от това което съм.
Кои думи или изрази използвате твърде често?
Така че.
Кое е вашето най-голямо разкаяние?
Не се кая.
Кой е любовта на вашия живот?
Моята съпруга.
Къде и кога сте бил най-щастлив?
На първия ултразвук на Йелена.
Кой талант бихте искали да имате?
Бих искал да мога да пея, защото на моите приятели би им било много по-лесно да ме слушат.
Как се чувствате в момента?
Изпълнен.
Какво смятате за своя най-голям успех?
Това че не се отказвам.
Ако след смъртта се върнете на този свят като особа или предмет, какво бихте били?
Казват че най-голямото щастие е когато си здрав, богат и анонимен. Да кажем, че би било интересно да се върна като някой който е анонимен.
Кой е най-скъпоценният предмет, който притежавате?
Албум с фотографии от детството.
Какво за вас е олицетворение на страданието?
Способността да чувстваш презрение и да показваш най-лоши чувства към някого или нещо. Такава емоция унищожава душата и тялото и олицетворява страдание както за особата, която е способна на такова нещо да чувства така и за всички онези към които е насочено.
С какво занимание бихте искали да се занимавате?
Да не съм тенисист бих бил футболист или скиор.
Кои са вашите примери в живота?
Простите хора, в съгласие със себе си и другите.
Кой е вашият любим писател и кой художник?
Сръбският нобелист Иво Андрич. Обичам и ценя работата на моя приятел Брендън Мърфи чиито картини имам в апартамента си.
Кой е любимият ви измислен герой?
Може би Питър Пан.
Къде бихте искали да живеете?
Живея на два адреса за постоянно, а на поне още 15 работя. Все пак Белград и Монте Карло, точно така в комбинация, са идеални за моя живот. Бих искал и така да остане.
Какво най-много мразите?
Не мразя. Тази дума никога не употребявам.
Как бихте искали да умрете?
Ако трябва да избирам - бързо и в дълбока старост.
Кое е вашето мото?
Имам две. Вярвай в своите мечти, заради което се трудя чрез фондацията да помогнем всички заедно да вярваме в детските мечти. И второто, бъди винаги това което си, защото се опитвам да остана верен на себе си и своите убеждения и да не позволя успехът и богатството да ме покварят.
06.06.2016 г
