Известният актьор Драган Йованович, който след сериала "Моят роднина от село" получи прякора Дракче, сподели, че откакто е изиграл ролята на Драгорад Малешевич му е тръгнало на зле в кариерата. Режисьори не го канят за нови проекти, продължението на този популярен сериал остава неизвестно, а Гаги признава, че е разочарован:
- Роли в последно време не получавам! От сериала "Моят роднина от село" не съм получил нито една покана за актуален сериал или филм. Вероятно лошо съм пресъздал образа на Дракче, а може би хората се плашат от нещо когато се спомене моето име, па не искат да ме канят.
- Изглежда, че днес има по-малко качествени сериали отколкото преди. Защо е така?
- Проблемът е в отношението към проекта. Всички имат само идеята колко пари ще се спечелят, рядко някой да има намерение да създаде качествен, траен продукт, художествено значим. Сега всички са към комерсиалността, да сграбят куп пари. Такова е наследството на капитализма, а в това мен никой не вижда, защото знаят, че винаги на първо място ми е художественото качество на свършената работа.
- Изглеждате разочарован...
- Аз съм независим артист. Ще остана верен на тази своя идея. Преживял съм много разочарования от колеги и функционирането на нещата в нашия бранш. Вероятно винаги съм живял в приказки и мислех, че в живота всичко трябва да има някаква правда. След всички тези разочарования, вярвам че накрая все пак всичко си идва на мястото.
- Какви са шансовете да гледаме продължение на "Моят роднина от село"?
- Това е въпросът, който съм чувал най-много в живота си. Без излишна скромност: този сериал би трябвало да има продължение по националната телевизия. Чух, че авторът на сценария Радослав Лале Павлович има неразбирателство с управителите на РТС, не мога да кажа нещо конкретно дали отново ще съм Дракче. Бих свалил от себе си голямо напрежение, което имам от почитателите на сериала ако знам какво да им отговоря.
- Нямам амбиция да режисирам, след като се уверих, че нищо не знам за филмовата режисура. Обичам да пиша, написах два сценария: смесица от ужас и комедия и градски истории. Двата сценария стоят вече пет години в моя шкаф, защото не съм някой, който умее да намира пари.
- Какво е донкихотовско във вас?
- Много, преди всичко моята природа. Избрах стръмен път, борба с мелници, с посредствеността. Никак не мога да си обясня защо толкова не ме обичат и спъват, особено хора от моя бранш. Сякаш съм в някакъв черен списък. Ревниви, завистливи, сякаш им е криво, че някой е талантлив и ценен, тъжно, но вярно.
- Освен в сериала "Моят роднина от село", с дъщеря ви Анджела играете в представлението "Добре дошли в Сърбия"...
- Спонтанно се стигна до това Анджела да заиграе в представлението, защото пиесата напусна актрисата, която освен актьорство, като моята Анджела, е завършила и музикална школа. Моята дъщеря има свое чувство за хумор, не знам дали го е наследила от мен... Да играя с дъщеря ми е чудесно чувство. Чувствах, че съм свалил огромен товар от себе си когато видях, че тя обича нещо, нещо я интересува, в нещо се наслаждава и умее да го прави. Това е голямо щастие.
- Какъв е Гаги Иванович когато слезе от сцената?
- По принцип не съм така отпуснат както когато разговарям с теб. Не съм някой веселяк. По-скоро съм мразя да мразя, недоволен по природа, но на това е повлияло времето в което живеем. Незадоволство от света около мен, глобално. Хората, които мислят само за себе си. Станали са толкова незабележими, не притежават емпатия. Всичко това ме боли, съжалявам, все по-малко причини имам да се смея.
- През май ще отбележите 25 години брак със съпругата Бранка. Има ли рецепта за хармоничен, хубав семеен живот какъвто водите със съпругата?
- Мисля, че рецептата е в това, че останахме същите, не сме се променили през тези 25 години. Двамата сме романтични, посветени на професията, разбираме се и сме най-голямата подкрепа един за друг. Най-важното е, че нищо човешко не се изостави в нас през тези хубави години на брака.
