"Който е имал щастието тази сутрин да се събуди в Белград, може да се счита, че за днес е постигнал достатъчно в живота. Всяко изискване за още нещо, би било нескромно."
Как ли е било да се будите с такива мисли знаят за съжаление само по-възрастните белградчани, младите не са успели всяко утро да потъркат очи и сресват коси край радиоприемниците и афоризмите на Душко Радович, градска легенда, любимец на онези, които са живели в Белград и трън в окото за онези, които са го владели.
Душан (но винаги наричан Душко) Радович е бил, с право може да се каже, олицетворение на един град и едно време, ходеща картина на самите белградчани/сърби. Изглеждало така сякаш познава всеки отделен, умеел да каже всичко онова което те не можели, а на днешният ден славният глас на Белград щеше да навърши 94 години.
Датата на неговото рождение по-късно е чествана като национален празник. Ден на републиката - републиката, която Радович толкова пъти е критикувал, че му е коствало емисии, а гражданите поздравявал с "Белграде, добро утро", което поправяло неволно разположението и изкарвало усмивка на лице.
Струва си на този ден да се припомни как е звучало Студио Б докато Радович е бил неговата жива гордост, а белградчани са били един от главните предмети на Душковите размисли:
- Ако трябва почтено, Белград тази сутрин не изглежда бог знае как. Гледаме го въпросително, а той неволно свежда раменете Карамбурма и Баново бърдо: днес не му върви, Белград днес няма своя ден.
- Старият Белград тръгна в новия, новият в стария, както и всяко утро. Мостовете са пълни с автомобили. И едните и другите мислят, че е по-хубаво от другата страна. Като утвърдят, че не е, ще се върнат откъдето са тръгнали.
- Белград отново го огря слънце, защото никой друг не го.
- На някои белградски улици ще бъдат отрязани стари дървета. На техните места ще бъдат посадени хубави млади милиционери.
- Вчера през Конярника изтърча малко, чисто и румено прасе. Побегнало е от нечия трапеза. В последния момент. Мечтата на всяко прасе е да умре като свиня.
- За предателите, клюкарите и доносниците в белградските училища се въвежда ново признание - вуковац. По името на онзи Вук, който е, според народната песен, предал Косово.
- Ще го има ли скоро белградското метро? Много белградчани вече са под земята и чакат.
- Пияниците нямат нито време нито нерви да се занимават с децата на своите жени. Те повдигат и учат децата на белградските келнери.
- Онези, които цапат Белград не трябва да се глобяват финансово. Трябва със спрей да им се правят петна на дрехите. Това е единственото отговарящо наказание което те биха могли да разберат.
- Храбрите белградски гълъби приличат на тореадори. Когато към тях налети някоя бясна моторна машина, те елегантно се измъкват само с няколко сантиметра и продължават да клъвват.
- Някъде на периферията, в някои дворове умират белградчани, които са чакали, но не са могли да дочакат да имат чешма поне в кухнята, а спалня извън кухнята.
- Някои от още безименните улици в Белград може би могат да носят имената на пощальоните, които в този край разнасят пощата. Поне докато не се роди или умре някой, който е заслужил тази улица повече от пощальона.
