Честито, Сърбио - отново показа своето истинско лице. Достатъчно беше Новак Джокович да има няколко лоши дни на терена и от героя на нацията, най-обичаната личност в държавата и най-силния образ в който всички се кълнем да стане някакъв там полудял веган, който заради медитацията и носене на скъпоценен камък вместо кръста около врата губи и не знае как се играе тенис. Буквално ни трябваше половин час от "Браво, Ноле" да стигнем до "Не те е срам, Джокович" и това е най-реалната картина на нашия народ.
Джокович вече 122 седмици се намира на върха в АТП класирането, но след поражението в четвъртфинала на турнира в Париж, има възможност да падне на второ място. А как сърбите реагираха на това? Дали човекът, който им донесе толкова титли и причини за радост получи тяхната подкрепа в тежките моменти (а това за него сигурно са много тежки дни), дали му изпратиха послания на любов , надежда, ободрение и топлина, с които така силно се славим пред чужденци? Не, обвинихме го, че сам си е виновен за всичко, защото - НЕ ЯДЕ ПЛЕСКАВИЦИ!
Същите онези които до вчера го хвалеха по социалните мрежи и събираха още някое харесване повече, споменавайки името на Новак, днес за всичко обвиняват медитацията, "сектантството", Мая Волк (?!), дори и Йелена Джокович. Така сега можем да видим коментарите как е тръгнал да губи щом е свалил кръста от Хилендар, който дълго носеше около врата (иначе, отново го върна, така че теорията ви пропада), виновен е Пепе Имаз, виновен е Янко, виновен е Марко...
А най-много е виновен той, Новак Джокович, защото позволи на себе си да загуби. Помислете само, да излезе на терена и да загуби в два сета и така да унижи цялата наша нация и да изневери на всички нас и да се чувстваме толкова лошо. НОВАЧЕ НЕ ТЕ ЛИ Е СРАМ???*
*сарказъм
Не знам за вас, но на мен ми е драго, че Новак изгуби. Драго ми е, защото на него този един мач няма много да му навреди (вярвам, че ще се върне по-силен от по-рано), но така успя да покаже истинското лице на Сърбия. Онова лицемерното, лошото, обсебено от идоли - онова лице което всички се опитваме да скрием от другите, но точно в такива моменти проличава и ни поздравява.
Това е онова лице заради което всеки ден трябва да ни е срам.
Драго ми е, че Новак изгуби, защото това лице и ТРЯБВА да излезе на повърхността. Трябва да го гледаме по-често, докато не ни измъчи и да решим твърдо да го променим. Защото, всеки път когато се стигне до такава ситуация, освен лицемерните хейтърски коментари, появяват се и повече от онези на които им е мъка от това. А такива ни трябват. Затова седя, чета коментарите и се радвам, че не взе и тази титла. Титли ще има още много, но ние нямаме още много време да се вдигнем и да се променим.
Драго ми е, че Новак изгуби, защото ме подсети колко е висока цената на успеха и как всички онези, които днес те подкрепят, ще се обърнат срещу теб още първия път когато се спънеш. Не трябва да бъдеш най-добрият тенисист в света, за да усетиш това - питайте баба или дядо, колко колеги им се обаждат откакто са излязли в пенсия? Ако са били на някоя по-висока позиция, всички тези хора буквално са им целували краката, а днес не се и сещат за тях. Защото вече не са на върха.
Добро припомняне е това. И всички нас ни чака това.
Автор: Любица Кръстич
