Драгомир Боянич Гидра е роден на 13 юни 1933 г, а е починал на 11 ноември 1993 г.
Гидра видях за пръв път още като бях дете, по телевизията - това беше в края на седемдесетте, когато най-популярният образ на малкия екран беше фамозният Сандокан. До брадатия със сабята бяха и водещия на Квискотека Оливер Млакар, Седмината млади (тяхното шоу "7 + 7") и, разбира се, Прле и Тихи.
Тениската със Сандокан носих докато не се разпокъса, а не по-малко бях горд и с онази другата на която бяха двамата безстрашни нелегални с шмайзерите. Техният лют неприятел беше Жигонов Кригер, майор от SS от който се вледеняваше кръвта в жилите. Кригер не можеше сам срещу "Отписаните", дясна ръка му беше Мишич, шеф на белградската тайна полиция, а на него помагаше (или по-скоро пречеше?) вечно пияният Микула. И Кригер, и Мишич, и всички онези силни "шваби" мразех и се плашех от тях, но, интересно, този тромав мустакат грубиян Микула ми беше симпатичен и никак омразен. Да, това беше неповторимият Гидра.
Ако беше жив, Драгомир Гидра Боянич, роден шумадинец, на този 13 юни щеше да навърши 84 години. Без съмнение, спада в редицата най-популярни актьори по нашите простори и, въпреки това че вече повече от две десетилетия не е сред нас, неговите филмови образи и днес еднакво разсмиват публиката буквално от всички възрасти, да намерите някой, който не знае за Гидра е абсолютно невъзможно.
Този едър мустакатко се родил и израснал в Крагуевац (1933). Не е можел да се похвали с щастливо детство, майка му е умряла рано, а преди да навърши десет години е останал и без баща си Йован, офицер в кралската войска. След основното, в родния град е записал и завършил и средно училище за преработване на храна (месо, зеленчуци); по-късно Гидра често умеел да каже как е учил в консерватория!
Бързо започнал работа по специалността, като занаятчия в преработващия комбинат "Цървена звезда". Обкръжен от консерви, студени меса, конфитюри и компоти, Гидра е заобичал - актьорството. В самата фабрика е оформена аматьорска драматична група, съставена от работещите в "Цървена звезда" и за младия Боянич това било откровение. Магията на актьорската игра бързо му станала много повече от хоби. Последвало включване в местния аматьорски театър "Света Младенович", а Гидра е, след непълна година работа, напуснал своята работа и, решен да се занимава с актьорство, станал член на крагуевския Народен театър. Тук се появявал в малки, епизодични роли, главните роли били за Гидра извън обсег.
Било му е ясно, че истинският път до сериозното занимание с актьорство води към учене в белградската Академия. Живеейки напълно сам, младежът с широката усмивка се намирал в незавидно материално положение и не е бил в състояние да покрие и разходите за път до Белград. Тогава несебичните му колеги от крагуевския театър му се притекли на помощ, събирайки пари за своя другар, за който са вярвали, че ще вземе успешно приемния изпит и ще стане студент по актьорство. Разбира се, Гидра записал от първи опит, и то в класа на легендарния Рашо Плаович. Неговата експресивност, очевиден талант и особен чар допаднали на мнозина във високата школа, а и извън нея. След първата година учене последвали временни роли в представления на Народния театър!
Интересно, Гидра не е завършил следването, не е дипломирал в Академията. Все по-честите ангажименти, първо на театралната сцена, а после и във филми, постепенно отдалечили Гидра от книгите и ученето. Носил този шумадинец вече в себе си всичко онова за което са писали Брехт и Станиславски. Всички свои роли, от най-малките, до онези незабравимите, изиграл е като абсолвент по актьорство.
През това време, един от най-ценените югославски режисьори, Жика Митрович, първи дал възможност на младия Боянич да се покаже на големия екран. Става дума за драмата "Ешалонът на доктор М." от 1955 година, в която Гидра с малка, но забележима роля означил началото на своята блестяща филмова кариера. Митрович ще го ангажира и няколко години по-късно, в своя най-популярен филм, военната епопея "Маршът на Дрина" - Гидра помним като ефрейтор Яничия когото го измъчва мъка в своя взвод с необуздания войник, който се играе от Зоран Радмилович.
През шейсетте години Гидра е играл униформени момчета в още два филма. "Първият гражданин на малкото градче" и "Лятото е виновно за всичко" (и в двата е бил милиционер). Играл е и партизани, разбира се, но и четнички войвода (във филма "Щастливите умират два пъти"). А тогава му се случили уестърните! Онези средиземноморските, с вкус на спагети.
"Балада за стрелеца", "Джанго - последният убиец", "Нека бог ти прости, аз няма", "Куршум в челото", "Време за убиване"... филмови заглавия, които пластично илюстрират жанровото отреждане на "тоталната" уестърн насока в италианската кухня. Гидра Боянич е станал (на подправката на тези филми) Антъни Гидра, актьор сякаш създаден за стрелец с леден поглед и бързи пръсти. Всички тези екзотични спагети уестърни е снимал през втората половина на шейсетте години. За някои, бил истински балкански Джон Уейн, за други, нашата версия на омразния Лий Ван Клиф. За мен, беше и остана Гидра, само с шапка, револвери и шпори на каубойските ботуши.
Играейки в повече от десет чуждестранни филма (както и в няколко копродукции), Гидра Боянич важи, заедно с чудесния Беким Фехми, за домашния актьор, който е направил най-голям брой ангажименти отвъд граница.
В същото време, нижели се роли и в домашни филми - Александър Саша Петрович го ангажирал в своя шедьовър "Три" и "Скоро ще е пропадането на света". В чудесната драма "Надолу по течението от слънцето" (1969) Гидра блести в характерната роля Бая Бакич, инатлив, плах селяк, който е в противоречие с цялото село. В "кръчмарския" филм "Бурдуш" (1970) сме го гледали в ролята на Раде, истински алкохолик.
Две години по-късно, Гидра е играл агент Кондор, основен противник на Бата Живойнович в класиката на югославските екшъни - "Валтер брани Сараево" на Хайрудин Крвавац. През това лято на 72-ра Бата стана безсмъртен, а Гидра вероятно го намрази половин Китай плюс част от Съветския съюз.
През седемдесетте, Боянич често играе войнишки роли, да се сетим за филмите "Върховете на Зеленгора", "Войнишката любов" и "Двубой за южните релси". В Германия през 1976 г снима "Групов портрет с дама" (с Роми Шнайдер), при нас играе Микула в "Завръщането на отписаните", а е играл и във филма с интересно заглавие - "Куршум в гърба". Всъщност, това заглавие нямаше да е интересно, ако десетилетие по-рано Гидра не беше играл главната роля в уестърна "Куршум в челото"!
А тогава, през 1978 година, опознаваме Жика Павлович, гастарбайтер и баща на Боби.
"Халооо! Овде Хер Жика Павлович" - само една от морето незабравими реплики на Гидра от фамозния филмов сериал. Цели три години са били нужни на Зоран Чалич и неговата дружина да реализират този малък, нискобюджетен филм, който се занимавал с чувствителната тема на съгласието в семейните отношения в околностите на бременна малолетна. Тийнейджърската история за Мария и Боби запалила своевременно югославските киносалони, а и днес мнозина са склонни да твърдят, че за този успех на "Луди години" най-голяма заслуга има точно Гидра със своя хер Жика.
Като основен аргумент изтъкват как точно Жика и Милан са героите около които се върти цялата история и продължава да се развива, от четвъртата до последната, десета част ("Жикината женитба", 1992) и са прави. И самият автор, Зоран Чалич, веднъж заявил как би снимал още десет продължения, но тези филми без Гидра просто не може да си представи.
Боянич е бил любим "избор" на много режисьори за ролята на шофьор: бил е камионджия в драмата на Драшкович "Животът е хубав", точно както и в ТВ сериала "Горещ вятър"(спомняте си едноръкият Кръстивойе?), онзи трамвайджия, който иска да бие Лаушевич в "Шмекера", шофьор на автобус в комедията на Брена "Хайде да се обичаме", кара автобус и в драмата "Какво ти има, Нина"... Бил е чак и пилот в "Скоро ще е пропадането на света", в който експресно е омаял Ани Жирардо, по това време голяма звезда на френската кинематография.
Гидра никога не се е съгласявал в опасни ситуации при снимане да го дублират каскадьори, а като Белмондо, всяка своя сцена лично изиграл. Казват, че е обичал своята работа и че е бил изненадващо професионален в подготовката за снимане, в работата с колеги на снимачната площадка. Точно е, че е бил и склонен на импровизации, където авторите толерирали или дори охрабрявали такъв начин на работа. Чалич и неговият сериал "Луди години" са най-добър пример.
През грозната 1993 година за последен път застава пред камера в пародията "Сблъсък в Казино Кабаре". Тогава разбрахме, че боледува от рак. И докато се лекуваше във ВМА, през цялото време забавлявал с вицове ранените, които пристигали от фронтовете на бивша Югославия. Напусна ни през ноември, в 61-ата си година.
Гидра Боянич е изиграл най-различни образи в повече от 50 игрални филма, в редица ТВ сериали и драми. Награден е със Златна арена на Пулския фестивал през 1974 година за ролята в драмата "Сватба" на Радивой Шаранович. Бил е оженен за колежката Лиляна Контич, която помним по ролята на майка на Милян в сериала "Джекна още не е умряла, а кога ще не знаем" на Живко Николич.
Обичал е кръчмите, всички са знаели това. За него са кръжали редица анекдоти, а голяма част се отнасяли за галантността на Гидра, знаел е щом закрачи в някоя от кръчмите да поръча по питие за всички гости. Това е бил чест случай когато стигали хонорарите, особено онези от Италия. Наслаждавал се е да забавлява компанията, майсторски е разказвал вицове, казват, че не е имало тема с която не би се пошегувал, в своя маниер. Забележителни прояви, ведър, гласовит и с онази негова широка усмивка, която завива дългите му мустаци.
Имало някога един Гидра...
Автор: Младен Николич
