"Повече или по-малко всички части от моята игра имат възходи и спадове. Усещам, че ми липсва продължителност - изиграя отлично мач-два, а тогава се случва съвсем обратно". С тези думи Новак Джокович описа своите проблеми в последните седем-осем месеца, проблеми заради които още от Торонто не е спечелил нито един голям трофей.
Сега се затвори цял кръг - тъй като преди точно година Джокович държеше в свое притежание всичките четири титли от Големия шлем, сега няма нито една. Новак от понеделник ще бъде за пръв път извън Топ 2 още от седми март 2011 година. Ако Вавринка се класира за финал, ще падне и на четвърто място.
"Не", кратко отговори Джокович на въпроса дали това го притеснява и изразът на лицето говореше, че и така мисли. Наистина, има по-горчиви проблеми, а решаването на тези проблеми ще реши и класирането.
И Тийм и Джокович бяха стегнати, отчасти и заради несгодните условия за игра в началото на мача, мъртвешкия Ланглен, всичко изглеждаше като на забавен кадър.
Новак не се държеше към плана, който функционираше в предходните мачове с Тийм, а той е да удря рано топката и да отнема от времето на съперника. Това му утежни и вятърът в първия сет и топките нямаха нужната дълбочина, но Джокович се движеше много добре, отлично четеше сервисите на съперника и отношението му на терена беше правилно.
Сервисът не беше съюзник на Новак през целия мач, нито в първия сет когато при предимство 4:2 направи две двойни грешки и подари на Тийм връщане на пробив. После австриецът показа, че е готов, с два извънредни сервиса спаси две поредни топки за сет, а с кик от "предната страна" мъчеше Новак през целия мач.
Доминик показа зъби, беше по-малко нервен в тайбрека и спечели първия сет след 76 минути. Дълбока въздишка на почти всички на Ланглен, очаква ни дълъг следобед. Когато мислехме, че това е началото, всъщност беше краят. Притеснително е, когато играч с опита на Новак каже, че всичко е решено в първия сет и началото на втория.
Изведнъж, Джокович изглеждаше съвсем без план, бекхендът въобще не го слушаше, продължи да пропуска когато трябваше да напада късите топки, а от другата страна Тийм растеше и растеше - стреляше победни удари от бекхенд паралел веднага след сервис, за милисекунда беше прецизно до всяка топка, а неговите жестове бяха жестове на момче което е дочакало своя шанс и не мисли да го изпусне.
Тийм само допълни бързина, която Джокович не можеше да следва, нито близо, този сценарий сме виждали много пъти, само че с Новак в ролята на този, който държи крака на педала за газта. Тогава в третия сет Новак напълно спря - краката изобщо не работеха, бързаше и подаряваше точки на Тийм, чак се чу и освиркване от трибуните, а в последните пет гейма Джокович взе само четири точки.
Предаде се, в мислите си напусна Париж, опакова багажа при 0:5, а мачът вървеше както често става в дуел между изразен фаворит и аутсайдер - оспорван първи сет и тогава лесна разходка към края. По-рано противниците на Джокович повеждаха с 1:0 или дори 2:0 в сетовете, а продължаваха да имат усещането, че трябва да изкачат планина и че победата е далече, далече.
"Не знам какво да ви кажа, може би така е изглеждало, но аз определено не съм се предал. Третият сет може би изглеждаше така, но просто не съм такъв тип играч да се предам насред мача", заяви Новак.
Трудно е тази загуба да се вмести в контекст, но е трудно тези дни каквото и да е да се заключи поне с пристойна сигурност във връзка с Джокович.
"Стъпка напред, две назад", това е може би най-точното описание на играта на Новак и формата тази година, особено от Акапулко, преди това нямаше много "напред". Загубата от Тийм не е страшна сама по себе си, но е деморализираща, дори и шокиращо, че победата на австриеца беше така рутинна.
Новак търси решение и трябва да го намери, но засега не се вижда, впечатлението е, че и той самият не го вижда. Технически върви горе-долу, но ментално не е и сянка на бореца, който не се отказва до последната точка и който е правил някои от най-големите обрати в 21 век.
Човекът чието средно име беше "постоянство" и за който се знаеше, че може и вероятно ще победи и когато не му е ден, сега е тенисист срещу който всички виждат шанс и за който вече рядко може да се каже "със сигурност печели". Джокович стана енигма и за себе си и за другите, а впечатлението е, че и сам не може да открие всички причини за това състояние.
Род Лейвър през 1962 и 1969 година е спечелил всичките четири титли от Големия шлем, а в края на 1963 и 1970 година не е имал нито една. Сега и Новак е в същата ситуация, а в понеделник ще има 5805 точки, толкова малко не е имал от юни 2007 година.
Не му остава нищо друго освен да обърне нова страница и да запретне ръкави, защото завръщането в шампионска форма ще е дълъг процес. Сега следва трева, Джокович е трикратен първенец в Уимбълдън, но няма по-лоша настилка за крехка самоувереност - всичко се развива бързо, работата на краката е пипкава и е необходима концентрация през цялото време.
Гледайки всички най-големи тенисисти във времето, няма такъв който не е минал през период на криза, в какъвто е сега Джокович, не толкова отдавна и не само веднъж са отписвани и Надал и Федерер.
Територията на него му е непозната, неприятно е, но Новак има огромен опит на основата на който може с причина да вярва, че ще намери път от дупката в която падна. С помощта на Агаси и още един треньор, Новак ще намери в себе си още добър тенис, тенис стойностен за големи титли.
Саша Озмо
