По думите на известния Вуядин Бошков: "Ако мъж обича повече жена, от студена бира по време на финала на Шампионската лига, това може би наистина е истинска любов, но това не е истински мъж".
Футболът за повечето мъже е повече от игра, и нещо което хората гледащи отстрани много трудно могат да разберат. Колко пъти ви се е случвало по средата на сериозна полемика между "футболни специалисти" да влезе някой глупак с думите: "Как можете да гледате 22 глупака, които гонят една топка по ливада?!". Дискусията прекъсва, намръщени погледи го стрелват, особата с онази блага усмивка се отдръпва с думите: "Шега, хора, шега..." Никога не съм вярвал твърде много на такива хора. А от друга страна, когато някоя жена се намеси в дискусията, веднага вдигаме нос, защото докосва в това "мъжко нещо", и ми изглежда като платен шпионин на КГБ. Футболът за нас е някакво бягство от реалността, 90 минути си концентриран върху една топка и нищо друго не ти е важно, скарал си се с девойката, не си взел изпит, който ти е липсвал за бюджета, заплатата закъснява 2 месеца, старите те хокат как не можеш да намериш работа. Дори и войни са прекъсвани, за да воюващите страни да праснат един мач, а след това обратно в окопите.
Бомбардировките през 1999 година, ние като деца травмирани. Започват сирените, спира токът, родителите грабват две одеяла, нас за ръка и към мазето. В това мазе се събираше почти цялата улица, ние десетина деца на една възраст. Първите два дни всички прегърбени, плачем, стискаме ръцете на своите родители. След два дни като вече свикнахме на това силно стреляне, детонации, сирени, аз се окуражих и понесох онзи малък футбол за маса с размер на тетрадка А5, вместо изгубените топчета използвахме топчетата от пластмасовите пистолети. Това говори достатъчно колко малка беше тази "играчка", а беше достатъчна да ни отвлече вниманието от бомбите, които непрестанно падаха. Палим свещ в ъгъла, и стреляй. Мачът 5 минути, делегат записва резултатите, а старите подкрепят. От силният шум който правехме бомбите почти не се и чуваха. Отстрани стоеше албум от Световното първенство във Франция 1998 година и всеки имаше право да избере един национален отбор. По-късно пренесохме играта и на улицата, държавата във война, но футболът не престава. Сещам се, че в същото това мазе мечтаехме да набавим футбол на Федер, това беше абсолютен хит и го имаха само деца, чийто роднини са работили по Германия, Австрия. Толкова готино нещо, че ми остана желанието и до ден днешен да си го набавя!
Автор: страницата във фейсбук Чукаме на вратата на забравените асове
