Или не е?! Ако слушам своята вътрешност, така би гласило заглавието, но с оглед на това, че цял ден опитвам да потисна в себе си изразът, който стои в заглавието, разумна идея е това да е първото и когато погледна текста.
Какво се случи? Идвам на комплекса весел и сърдечен, около 11 и половина, достатъчно време за всичко, без каквото и да е напрежение, дойде и този период от Шлема когато ранната фаза не е толкова стресираща.
Като всяко утро, отивам до гардероба в който си държа чантата, отключвам го с четирицифрена комбинация и... Облива ме студена пот и ме хваща световъртеж - гардеробът е празен, нито следа нито глас от лаптопа, слушалките, зарядното и всичко останало в чантата. А и нея.
Стоя в неверие, затова отивам до бюрото. "Сигурен ли си, че си заключил?". Идва ми да се засмея. Заключил? Да, после дръпнах бравата десет пъти, а от вратата пак се върнах да проверя още веднъж.
"Компулсивен съм", казах, "Няма шанс да не е било заключено". Тип съм който заключва вратата на апартамента, измива си зъбите преди лягане, а тогава още два пъти проверява дали е заключено. Или се спуска с асансьора до партера, пък се върне да провери дали е заключена вратата като съм излязъл.
В паника съм, обезумял, момчетата и момичетата от организация разпознават моето отчаяние и искат да помогнат, но е ясно от началото, че това е спусната шапка. И сам се питам как е възможно да ме е дочакал заключен гардероб, някой трябва да е знаел моя код. Но кой? Получих го в първия ден, скъсах хартията на ситно, след като я снимах, а телефонът буквално през цялото време е с мен. Нужни са ми Мълдър и Скъли, а и те не са гаранция за успех.
Отивам на първия етаж, гласно псувам, бесен съм и не знам какво да правя, а обичайно в такива ситуации ми идва някоя кретенска мисъл. Така беше и сега, в главата ми е "Фвонк" на Ерленд Лу и частта в която Йенс Столтенберг, някогашният премиер на Норвегия, се сеща за своя период в Белград и затова как сърбите имат най-описателните псувни. И тогава реди псувни в седем-осем реда. Аз бих изписал двадесет, струва ми се.
Извикаха охраната, гледаха записи от камерите на входа (в стаята в която са гардеробите няма камера) и видяха само трима души след 21 ч, когато си отидох аз, но никой не носеше нищо очевидно.
Обяснявам на някаква друга охрана вътре в комплекса какво се е случило, те сякаш "дават всичко от себе си", а тогава внезапно ме хваща оставка. Искам, в стила на Ремарковия Равик, да се вкарам в някоя дупка, да хвърля и телефона, да подам оставка, да отворя бутилка калвадос и, по възможност, да пукна. Много обичам как Ремарк описва срещата с алкохола, дава му пленителна, достойна нота.
Вместо малодушност, решавам да отида в полицейския участък и да съобщя какво се е случило. Моят добър приятел Ненад изоставя всички свои задължения, а ги имаше и не наивни, за да дойде с мен в управлението. Живее в Париж 25 години и комуникацията сигурно ще тече по-лесно на френски, а трябва да отида и до апартамента за паспорта.
На входа са двама с машинки ("преди тероризма не беше така, можеше да влезеш както искаш", казва ми Ненад), а вътре благ разпад, подсеща на Сърбия и се усещам като вкъщи с ожулени врати, недостиг на сапун, прашно пространство, и заядливи служители. И сирена за пожар, която ви десет минути преди най-накрая да успеят да я спрат. Чак и снимка на погрешен президент им виси на стената, още не са успели да сменят Оланд с Макрон.
След час и половина чакане, извикаха ни при една служителка в канцеларията. Татуировка на китката, незаинтересованост и като вродено отсъствие на желание нещо да се свърши бързо - мисля, че натисна "бекспейс" повече пъти отколкото всички останали копчета на клавиатурата заедно. Съчини детайлно обяснение, даде ни оригинала и каза, че ще изпрати някой, но шансовете са малки.
И продължавам да не разбирам как се е случило това което се случи, а мисля, всичко да бях оставил с широко отворена врата, кой би го взел - в това пространство може да се влезе само с акредитация? Или някой от колегите журналисти, някой от фотографите или някой който работи в организацията... Наслади се, приятелю/приятелко, нека ти е халал.
Идваме в комплекса точно на паузата заради дъжда и момент за хапване, а един по-възрастен човек зад пулта успява да ми оправи настроението - не само че след предвиденото време приготвя пържени картофи и слага котлет повече в чинията, а всичко това прави с усмивка и с шега, която не разбирам, но ми е смешно, защото мирише на любезност.
Малко се гордея и със себе си, защото забелязвам, че по-зряло приемам нещата, отколкото щях да го направя преди две-три или пет години, това ми харесва и яхвам това усещане. Продължаваме напред, няма значение, дайте някакъв тенис.
"Shit", казва Каролина Вожняцки след един ретур на втори сервис, който прати в мрежата. "Да знаеш, Каро, точно така", мисля си.First Latvian woman to advance to a semifinal at #RolandGarros in the Open Era 💪 #RG17 pic.twitter.com/3uygPQRATp— Roland-Garros (@rolandgarros) June 6, 2017
Йелена Остапенко успява отново да преобърне, както срещу Саманта Стоусър, и за пръв път в кариерата си да се класира за полуфинал на турнир от Големия шлем. Ако успее да подобри сервиса, който е бавен и не точно разнообразен, може да направи страхотна кариера - при това е интересен образ.
В полуфинала, за радост на цялата женска съблекалня, ще срещне Тимеа Бачински, която победи Кристина Младенович, девойка, която в предходните десетина дни с изяви и поведение на терена си навлече гнева на колежките.
Бен Ротенберг, колега от Ню Йорк Таймс, извлече чудесен факт - в четвъртък, когато Йелена и Тимеа ще играят полуфинала, и двете празнуват рожден ден.
Мачовете от мъжките четвъртфинали Джокович - Тим и Надал - Кареньо-Буста са преместени за сряда.
Отидох да пиша от втория лаптоп (взех го, по-бавен е, но сега ми е злато), да моля, не знам, още не съм измислил точно какво и как, а вас оставям с
Рисунки от Париж
- Казват, че парижаните трябвало да учат как да бъдат любезни към туристите, но мнозина са тези, които не са усвоили уроците или часовете просто не са посещавали. Влизам в пекарна, възможно най-културно поисках сандвич с пилешко, а продавачката обръща очи сякаш съм я накарал да транжира пилето пред мен... Не каза и дума за поздрав нито каквато и да е друга дума, беше чак и люта, струва ми се. Толкова беше това неестествено и глупаво, че трябваше гласно да се изсмея когато излизах.
- Борис Бекер бяга от сръбските журналисти като от чума, а сега се е разлюти когато колега от Новости отново отиде при него. "Не искам вече да говоря за Новак, казах вече всичко", отвърна троснато. Вече? ОК...
- Докато чаках Ненад да ме вземе да отидем до участъка, на терена за тренировка влизаше Франческа Скиавоне. Колкото е симпатична на конференциите, толкова при преминаване изглежда като да не забелязва никого около себе си и ходи като напомпаните типове, които обичат да показват това, в стил "пусни куфарите".
- В Мелбърн излязох от гарата на улица Флиндърс и след някой час маниак започна да покосява хора с кола там. Сега с колегата Никола планирахме туристическа обиколка, ако е хубаво времето, отказахме се, а тогава се случи това при Нотр Дам. Все пак заглавието е точно, точно на 100%.
Поздрав от Париж,
Саша Озмо
