Европейският шампион Щербик: Понякога заболява, но после се сещам в какъв хаос те хвърля Сърбия

Докато е правил планове какво да свърши този уикенд, изненадващо му зазвънял телефона и му е казано, че е нужен, защото първият вратар се е контузил. Взел автомобил под наем в Скопие, вечерта бил в Загреб, а на следващата вечер на терена в полуфинал на Европейското първенство срещу Франция. Два дни по-късно във финала срещу Швеция спечелил златото...

Ще се помни изминалото Европейско първенство по някои изненади, някои чудесни индивидуални изяви, съдийските безобразия, но най-вече с Арпад Щербик, който в полуфинала срещу Франция застана на вратата, изигра общо 37 минути на шампионата и беше непреодолима пречка за стрелците на Франция и Швеция. На 39 години към световната добави и европейска титла с Испания по невероятен начин.

За да стане най-добрият Арпад Щербик преди десетина години трябваше да изпълни първото условие - да побегне от канцерогенния сръбски хандбал, който от години влачи със себе си в калта всичко което има стойност. Както каза Веселин Вуйович "наказание, а не награда" е да се работи в сръбския хандбал, така и Щербик в едно от редките интервюта за сръбски медии, разкрива защо е побягнал от сръбския хандбал.

За тези, които следят хандбала кампанийно от първенство до първенство и само тогава ги интересува този спорт, Щербик е предател, който е сменил националния отбор. За онези, които следят по-добре този спорт, Щербик е ас, който не е искал да се бори с вятърни мелници в сръбския хандбал и побягнал от него като мнозина преди и след него.

"Хората помнят онова негативното, при нас се гледа само черното. Причината заради която реших повече да не пазя за Сърбия и днес присъства в нашия хандбал. Когато видя Марсенич и Абутович при завръщането от националния в клуба, знам, че не съм сбъркал. По два-три месеца не можеш да се оправиш от плюенията, критика, лошата система, тактика. В емоционален хаос си, а след няколко дни гостуваш на Барселона. Па те нападат, че в клуба даваш повече, а не гледат широката картина. Каква е системата в този клуб, защо там играем по-добре. Уморих се от това, вече не бях способен да дам максимума и най-почтено беше да се простя с националния отбор. Браних от деветдесетте, беше време за млади", казва Щербик в интервю за "Новости".

Щербик на вратата на Югославия

Казва, че му е било най-тежко заради съотборниците и приятелите от бронзовото поколение...

"Боля ме дълго. Непрекъснато усещах, че дължа нещо на Сърбия и имах потребност да помогна на нашия хандбал по всякакви начини".

С тогавашната Югославия два пъти е бил трети в света, бил един от най-важните елементи в отбора, заслужил е и спортна пенсия в Сърбия, която сега някои искат да му отнемат...

"На един файнъл фор срещнах Божа Джуркович и на шега му казвам: "Какво става с моята пенсия?" Управителите на ХСС сами споменаха, че тя е следствие от бронзовите медали. Сетиха се за това когато им помагах в някои важни ситуации, добре знаят в кои. На мен не ми трябват тези пари, не знам и за каква сума става въпрос, но знам, че съм я заслужил повече от онези, които не са изиграли и минута, а ще получат награда. За разлика от мнозина, аз тези пари всякак бих ги върнал в сръбския хандбал. Колко е тази пенсия, 500-600 евро? Много повече от тези нещастни пари съм дал аз на моя Югович. И ще продължа да помагам финансово".

Не крие, че би искал хората в Сърбия да го помнят по тези добри неща, които е направил за сръбския хандбал, но също така е наясно, че в обществото е напълно изкривено мнението за този спорт.

"Понякога ме заболява, че хората ще ме помнят само негативните неща. Но хората тук мислят, че продължаваме да сме в голямата Югославия. Сега имаме няколко хандбални национални отбора от този простор, а се очакват резултати сякаш още сме на цялата територия. Но и това е нормално, защото - как са могли баскетболът, волейболът, водната топка? Защо парите заобикалят нашия хандбал? Как е възможно СЕХА лигата да се приеме навсякъде освен при нас? Клубовете от регионалната лига играят във финалната фаза на Шампионската лига, а къде са Звезда, Партизан? Непрекъснато никнат нови хандбални центрове в региона, тук се гасят. Тогава Марсенич се връща във Вардар след пет загуби в шест мача на ЕП и се пита той ли е виновен, че всички в обкръжението играят хандбал освен Сърбия, защо са напред Хърватия, Словения, Македония..."

Щербик не е единственият, който е трябвало да побегне от сръбския хандбал. Казва, че се чува с Даниел Шарич, който с Катар спечели първенството на Азия, а на "здравей-здрасти" е с някогашния селекционер Веселин Вуйович. Ирония е, че Щербик е най-добрият вратар в Европа, а най-добрият играч е роденият в Ниш Никола Карабатич с който винаги си говори на сръбски. Представете си Сърбия с тях двамата на терена, Вуйович на пейката...

Щербик с Вардар покори Европа през миналия сезон, с Испания има световно и европейско злато, липсва му само най-сияйното олимпийско отличие...

"Винаги те дърпа нещо. Сега отиди за европейското злато, а тогава нямаш олимпийско... Но всичко се свежда до желанието. Ако го има, и аз съм тук. Тайната на дългата кариера е в тези по-младите. Докато имам един добър вратар в отбора и не трябва да браня целия мач, мога да издържа", заключи Щербик в изповед пред "Новости".