Без оглед на това, че Фичо моторизирал нацията и оцелял на производствените ленти чак до 1985 година, продуктът който на средностатистическия югославянин предложил модерен, стабилен и сигурен автомобил за своето време бил Застава 101. Като Фичо, популярният Стоядин също така влязъл в много семейства, митове и легенди, а с това и в много сърца. Застава 101 така станала обичаен дял от всекидневния живот, а за определени занимания и задължителен дял от школуването. Като автомеханик по професия, Милан е дипломирал точно на Стоядин, но и много по-рано е знаел неговата механика на пръсти. "Татко имаше един, два, но това нямаше толкова значение. Комшията ни беше механик, доста време съм провел с него и така заобичах Единицата. В осми клас знаех да му сменя веригата например", започва Милан своята история.
Както разкрива това не е неговият първи Стоядин, но е най-драгият защото го е купил с намерението да го реставрира напълно: "Първата ми кола беше Единица и кой знае колко други возила на Застава са минали през моите ръце, но исках да оправя един стар Стоядин. Исках и някой с кръгли фарове, но не можах да намеря добра основа." Краят на издирването настъпил преди три години в едно село близо до Шабац, където Милан намерил запуснат, матиран, но държан в гараж и малко каран Комфорт от 1982 година. Както ни каза, трябвало му малко тенекеджийска работа по пода и задните джобове, но като здрава основа бил и повече от добър за купуване: "За последно е бил регистриран през 1996, оттогава е стоял, и го купих от първия собственик. Не започнах веднага да го правя, взех го през зимата, а реставрацията траеше над година."
След задължителните тенекеджийски работи, Единицата на Милан е боядисана в своя оригинален жълт цвят, докато броните и лайсните са заменени с нови. Също така, в този процес са заменени всички тръби, а доста е помогнало това, че Милан вече е имал доста части и цялото потребно знание: "От промените, сложих скоростна кутия с пет скорости и електронно запалване. Балансът на щангите трябваше да се промени заради петскоростната кутия от нов тип, от деветдесетте, а от стария Стоядин сложих задните завеси." Карираният интериор е останал в завареното положение, както и радиото с колоните - кутии монтирани на С стълбовете. По време на боядисването, Милан е внимавал всички лепенки да останат на своите места, а толкова внимавал с детайлите, че всички употребими оригинални болтове са измити и връщани на своето място.
Откакто е завършил всички работи, Милан грижливо пази своя любимец и го шофира само по специални поводи и в идеално време: "Гаражът е нов, а откакто е боядисан преди седем, осем месеца, стои под платнище и нито веднъж не е мит. Когато го шофирам, много ми е драго. И по-рано съм оправял Стоядини, но това е напълно различно, защото го правих за моята душа. Таблото е старо, моторът е италиански и всичко ми е по-хубаво, защото това е стар Стоядин, а не новият тип. По-възрастните хора, които ги помнят винаги се въодушевяват, някои са ми предлагали и да го купят, но не искам." Най-голямото удоволствие за Милан представлява неговият рязък звук, характерен точно за ранните екземпляри с италиански мотори.
Полека, но сигурно, ранните Единици преминават от всекидневни автомобили в автомобили за пазене, наслада и изложение. Стоядините с кръглите фарове вече имат своето място в югославската автомобилна митология, а Единицата на Милан доказва, че с истинска любов, всяка от тези югославски легенди на колела може да бъде пазена като най-скъпа класика.
Автор: Джордже Сугарис
Автор на снимките: Милош Никодийевич
