Големият сръбски актьор почина в 49-ата година на живота. Нека му е вечна слава и благодаря, заради ролите и заради такива мисли.
Добротата е презряна, съответно обезвредена. Всички тези възвишени и недокосвани ценности на човешкия дух - като храброст, почтеност, вярност, безусловно приятелство и любов - днес са осмени и не са популярни. Важно е само колко човека сте измамили. Ако сте измамили много хора и при това сте спечелили пари, тогава сте лукави и сте много умни. С това получавате точки и никой няма да ви презре. Или, ако правите това достатъчно дълго, чак и онези, които са ви презрели в началото, ще се съгласят, че сте успели. Днес тезите са заменени и в днешната ценностна система добротата граничи с глупост. Това е пагубно, и затова ще платим данък, а тогава ще трябва да се върнем към истинските ценности, защото само те са основата на човешкото съществуване.
(Политика, 2010 г)
Струва ми се, че биологията и еволюцията достатъчно се стараят върху това на начин като си млад да се сблъскаш с проблем и не си достатъчно в калъпа на навици, защото още се градиш като човек и личност, по-способен да промениш нещо, или да си тръгнеш, ако видиш, че не можеш да промениш. Или някой решава да се пригоди и тогава се мъчи цял живот. Надежда ми влива тяхната еволюционна и биологическа подготвеност и желание за живот, че тези млади ще дойдат, за да се преборят за нещо по-добро.
(Неделник, 2013 г)
Никога не съм се занимавал да си представям кариера. Единственото което съм правил по тази тема, спомням си, още във факултета, но това беше шега, измислях реч за връчване на Оскарите. Какво бих казал когато бих получил Оскар. Шегувахме се Войин, Сергей (Четкович и Трифунович - б.р.) и аз. Спомням си, много благодарихме, благодаря на този, благодаря на онзи. Но кариера, слава, наистина никога не са ми били в главата... Аз не отидох в актьорството на 18 години от страх, че няма да мога да правя това както трябва, от уважение към тази професия, инстинктивно усещане, защото рационално не знаех нищо за актьорството, нито каква е работата на актьора, нито как функционира. И ето, заради това уважение към тази професия и към вършенето й, уважение което имам и до ден-днешен, страхопочитание всъщност, някакъв респект към върховното дело на актьорството, ето това върховно дело е единственото което ме интересува. За това размишлявам. Непрекъснато ми е в главата историята за онзи господин, който играейки в Идиот княз Мишкин е отведен в лудница. Играл е на границата на лудостта. Впечатляващ ми е такъв път, претворяване в Мишкин. Знаете, някои са говорили, че той след това не е играл нищо. Какво има да играе после, той не трябва вече нищо да играе, той е стигнал до Там, пипнал е това, и ето...
(Време, 2000 г)
Хората със знание и талант тук главно нямат пари. Вместо да се занимават със своята работа, научни доктори с дипломи, които не са купени или откраднати днес работят като кондуктори, като таксиджии, продавачи... Или поправят телевизори. Капиталът се излива на другата страна.
(Дани, 2017 г)
Души диктатът и терорът на капитала, съответно рекламата, мениджмънта, пиарството, брандмениджърството... тези налудничави появи, чудни занимания, които въртят от пусто в празно, а са станали като богове. Страшно са важни и всичко сякаш трябва да мине през тях, а ако човек ги пита какво наистина знаят и умеят, за какво служат, трудно да получи логичен и смислен отговор. От друга страна, имаме това общо течение на лицемерие като напълно легитимно. Не знам дали това е лицемерие, или какво е, защото ми се струва, че лицемерие е блага реч. Говоря за това поведение на политиците и власт имащите, които лъжат открито, видимо, пред всички и без скрупули, мамят обиждайки елементарната човешка интелигентност, мамят без срам. Всъщност, срамът, като един от ключовите дялове на някаква морална вертикала, вече не съществува. Това е сериозната трагедия на днешното време. И погиваме да изплатим кредитите, които някак чудно се увеличават, за да не останат на нулата, и гледаме как пред нашите очи лоши момчета и лоши ученици стават и бог и бой, а в тази надпревара и мъка емоция не стига нито да се развие, нито да трае, комуникацията между хората е повърхностна, луда бързина... Би си струвало да се спре и да се каже - достатъчно.
(Блиц, 2010 г)
