Сръбският баскетбол израсна след Втората Световна война благодарение на таланта, ентусиазма и визията на пионери, които благодарение на някакъв вид шесто чувство, открили че спортът е перфектен за манталитета и физическата структура на местните. Разбира се, когато през 1945 и 1946 Борислав Станкович, Небойша Попович, Радомир Шапер и Александър Николич се срещнали в стените на Калемегдан като играчи на Цървена звезда и Партизан, никой не знаел какви висоти ще достигнат. Тези дни може да се види тяхната визия, стремеж, волята им да работят, мотивират и организират. Много години по-късно те ще бъдат приети за "четиримата светци" на сръбския баскетбол, като четиримата човека, които имат най-голяма заслуга за развитието на баскетбола в Югославия.
Четиримата са били играчи. Николич бил плеймейкър, Шапер атакуващ гард, Попович нападател, а Станкович център. Вероятно, най-добрият играч между тях, най-завършеният, бил Попович. Въпреки че са играли в националния отбор, всички от тях ще постигнат по-големи цели когато стават директори на сръбския - и дори световния - баскетбол.
 |
| Небойша Попович, Бора Станкович и Александър Николич в дните им на играчи |
Докато играели баскетбол, те също така били добри студенти. Това било норма за повечето баскетболни играчи по това време, защото бил спорт за интелектуалци. Станкович завършил ветеринарното си следване. Шапер бил инженер и след това преподавател в Университета в Белград. Попович има диплома по право и дипломация и е бил дългогодишен директор на сръбската ТВ. А Николич учил физическо възпитание, защото винаги виждал бъдещето си в спорта. Те били приятели, различни, но съвместими. Имах късмет да ги срещна всичките лично и много пъти те са признавали, че са имали спорове и противоречия, но веднъж щом решение е взето, всички са били заедно.
Небойша Попович, притежател на членска карта №1 в Цървена звезда (той бил един от основателите) е бил многократен шампион на Югославия като треньор. Борислав Станкович постигнал същото по-късно с ОКК Белград, а Александър Николич също с ОКК и Цървена звезда. Само Радомир Шапер не е бил треньор в някакъв етап. Той бил повече канцеларски тип, организиращ и имащ визията. Той е бил президент на Югославската федерация осем години, генерален секретар на първенството за още осем.
Станкович също показал интерес в дипломацията, и като секретар на Югославската федерация бил управител на международните връзки, въпреки че също имал дарба за треньор и спечелил югославската лига четири пъти с ОКК. Той също я спечелил в Италия с Канту, ставайки първият чуждестранен треньор, който печели титлата.
Николич бил треньор на националния отбор много години. С него на пейката, Югославия има своите първи успехи, като класирането на Олимпийските игри в Рим през 1960 и първи медал, сребърен, на ЕвроБаскет в Белград през 1961.
Четиримата винаги знаели, още от самото начало, че баскетболът трябва да бъде учен където е роден, в САЩ. С решение което е изпреварило времето си, федерацията изпратила Николич в Щатите през 1963. Той останал там шест месеца и след като видял колежанския и НБА баскетбол, се завърнал с различен начин на мислене. Няколко години по-късно, федерацията дори спряла националния шампионат за няколко седмици през ноември, заради задължително турне в САЩ на националния отбор. Те играли срещу най-добрите университети и, в някои мачове, загубили тежко, но основната цел на тези пътувания била да се учат. И се научили.
 |
| Бора Станкович, Раша Шапер и Небойша Попович |
"Четиримата светци" също са имали добри кариери във ФИБА. Станкович срещнал Уилям Джоунс, генерален секретар на ФИБА, по време на първия световен шампионат в Буенос Айрес през 1950. Джоунс с непогрешим инстинкт, забелязал потенциала на Станкович и го взел в организацията на ФИБА. Станкович бил член на комисията, която преди 60 години, през 1958, взела решението да създаде Купа на шампионите, състезание което в момента е наследено по дух и традиция от Евролигата.
През 60-те, Станкович станал помощник на Джоунс и, в крайна сметка, той станал генерален секретар от 1976 до 2002. В момента е почетен генерален секретар. Говорейки за Световното в Буенос Айрес, трябва да си спомним, че Небойша Попович - според автобиографичната книга "Винаги пръв" - отбелязал първия кош в историята на това състезание. Било свободен удар, който изстрелял на 22 октомври 1950 година по време на мача Югославия - Перу, завършил 27:33.
Попович също така е бил делегат на мачовете от Еврокупата повече от 30 години. По време на 37-те години той също е бил кореспондент на италианския спортен всекидневник "Гадзета дело Спорт". Шапер е бил член на техническата комисия на ФИБА, най-важната от всичките, повече от 20 години. Той е бил част от няколко промени на правилата, които винаги били въвеждани с идеята за подобряване на играта.
 |
| Бора и Небойша Попович |
Николич е бил европейски шампион няколко пъти с Игнис Варезе и е считан за бащата на това което днес се нарича "Югославска школа", която създава толкова много добри треньори. Щом се пенсионира, той беше съветник на едни от най-добрите си ученици, като Богдан Танйевич, Божа Малкович и Желко Обрадович.
Четиримата били сърби, но с ясна югославска ориентация. С приятели от Любляна, Загреб, Задар, Сараево и Скопие, "светците" винаги са се грижили за развитието на играта в цялата държава. Те винаги взимали решения, гледайки в бъдещето. Когато през 1967 те решили да променят календара на първенството и да започнат да играят мачове на закрито, имало само една закрита арена в цяла Югославия! Няколко години по-късно всички клубове имали нови арени в своите градове.
 |
| Аца Николич и Бора Станкович |
Решението да се излъчва мачът на кръга на живо било тотален хит, и било добра реклама за баскетбола. Фразата "Събота в 17:00" била резервирана за всички любители на баскетбола. Когато Партизан искал да вземе Мирза Башич, федерацията не позволила, защото отборът вече подписал с Драган Кичанович, друго бижу от поколението което спечелило първия кадетски ЕвроБаскет през 1971. Така Делибашич играл за Босна Сараево и, съвпадение или не, Босна спечелила Купата на шампионите през 1979 и станала първият югославски клуб, който ще вдигне тази титла. Не било много демократично, но работело: играчите не можели да напускат държавата, докато не навършат 30, а по-късно им било позволено на 28. Добрите играчи оставали в Югославия за поне 10 години. Чужденците не били допускани и нямало липса за тях: това било най-силното първенство в Европа.
Забавно е, но има само една снимка с "Четиримата светци" заедно. Направена е в Ница, Франция, в квалификационен турнир за Световното първенство в Буенос Айрес. Станкович е третият, Попович последният прав, Шапер е втори, а Николич пети на долния ред. Има няколко фотографии на които се появяват само трима от тях.
 |
| Единствената снимка на "Четиримата светци" заедно |
Имало и пети човек, по-неизвестен от тези "Четирима светци", но също заслужава уважение за развитието на играта в Югославия. Неговото име е Милорад "Соко" Соколович, играч от същото поколение като другите, който бил център в Цървена звезда. Соколович ще стане редактор на баскетболната секция в белградския вестник Спорт. Каквото Бора, Небойша, Раша и Аца (техните прякори) планирали, Соко публикувал, информирал и подкрепял. Бил истински квинтет, който понякога губил битки, но винаги завършвал със спечелени войни.
 |
| Небойша Попович, Бора Станкович, Данило Кнежевич (президент на Федерацията), Милорад Соколович и Аца Николич |
Тяхното наследство е огромно. Това бил триумф на визията базиран върху талант, способност и работа. Двама от тях, Станкович и Николич, са членове на Залата на славата в Спрингфийлд, а и четиримата са в Залата на славата на ФИБА в Женева. Станкович е единственият останал между нас, и по някакъв начин активен, на 93 години. Неговото мнение винаги се слуша, а работата на "Четиримата светци" винаги е уважавана. Всички ние трябва да си ги спомним когато елитът на европейския баскетбол се срещне в Белград през май, за да отпразнува Финалната четворка на Евролигата.
Автор: Владимир Станкович
