Думата е турска. Всъщност, това са две думи: кале (град) и мегдан (поле). В реалността, това е исторически паметник, стени от 3 век пр.Хр., когато Белград, тогава част от Римската империя, се казвал Сингидунум. Под стените, реките Сава и Дунав се сливат в красива гледка видима от Калемегдан, която не е за пропускане за всеки турист посещаващ сръбската столица.
Историята на Калемегдан е дълга и богата, но тук ще говорим за сръбския баскетбол, който е роден точно в стените на тази историческа крепост.
Родното място е известно, както и годината - 1945, но представянето на баскетбола в Сърбия може да се открие 20 години по-рано, през 1923. По това време, Кралство на сърби, хървати и словенци (официално няма да е Кралство Югославия до 1929) имало посетител на име Уилям Уиланд, мисионер от Червения кръст. Той също така бил мисионер за баскетбола. Той бил в Белград от 27 септември до 20 октомври тази година, по време на тези дни преподавал баскетбол в Основно училище Крал Петър І, свършил си работата и си тръгнал щастлив. Всъщност, в неговите мемоари, той посочил че "славяните от юга показаха най-голям талант за баскетбол, следвани от естонците." Много години по-късно, неговите предвиждания за югославяните (тези славяни от юга) били, всъщност, верни.
 |
| Изграждането на баскетболното игрище в Калемегдан |
През 30-те години баскетболът започнал да съществува в по-организиран вид, с първите клубове и мачове, но все още говорим за началото с несигурно бъдеще. Баскетбол се е играл и по време на Втората Световна война, но истинският старт бил през лятото на 1945. Войната още не е приключила когато в Белград, Спортно дружество Цървена звезда, което включвало баскетболен отбор, било създадено на 4 март. През лятото на 1945, новият клуб имал в отбора си Борислав Станкович, Небойша Попович, Радомир Шапер и Александър Николич. Това е единственият клуб в света, който е дал двама членове в Залата на славата в Спрингфийлд (Станкович и Николич) и четиримата в Залата на славата на ФИБА в Женева. Четиримата са носители на най-висшия орден на ФИБА. През 1945 година те били само баскетболни играчи, млади студенти с амбиция и ясна визия.
Цървена звезда успяла да си изгради седалището в стените на Калемегдан, като все още офисите са там. С доброволния труд на тези младежи, земята била заравнена и били построени трибуните, така че Калемегдан скоро бил и спортен център. По-късно през същата година, на 4 октомври 1945, е родено Спортно дружество Партизан, създадено от югославската армия. Забавно е, че залата на Партизан също била в Калемегдан, а двата клуба все още са съседи, разделени само от ограда. Ето къде и кога съперничеството толкова популярно в наши дни е било родено.
 |
| Шампионат на Югославия, 1946 г |
"Четиримата светци" били играчи, но също и мъже с ясни цели, които дали началото на много течения. От самото начало, те демонстрирали организационни качества. Това което със сигурност знаели е, че не знаят много за техническата част. Изоставали в четенето и опита, така че трябвало да се учат с пътувания в чужбина и от треньори, които идвали в Белград, за да научат основите. Един от първите бил Веселин Темков от България, който пристигнал през 1946. Анри Хел от Франция бил треньор на националния отбор на Югославия за квалификационния турнир за Световното първенство в Буенос Айрес през 1950. През 1954, Робер Буснел, френският треньор, който "отворил очите на Ранко Жеравица", според думите на самия велик треньор, също пристигнал в Белград.
 |
| Известният Чичо Брка (мустакатият чичо), който се грижил за терена. Синът му Раде Вукосавльевич е MVP на Европейското първенство за младежи през 1976 |
Гладът за учене, заедно с природния талант и генетична предиспозиция (много високи мъже) направили така, че баскетболът да се развие бързо в Белград. Градът бил епицентър, а Звезда доминирала в националното първенство между 1946 и 1955, но добър баскетбол с добри играчи се е играл и в Любляна, Задар, Загреб, Карловац, а по-късно в Сплит, Чачак, Сараево и Скопие. Една от тайните на югославския баскетбол била балансираното географско развитие.
 |
| Цървена звезда - Партизан, 1952 година |
Мачовете между Звезда и Партизан винаги привличали големи тълпи, които попълвали трибуните в Калемегдан. Мачовете се играели през лятото, нощем, в много приятна атмосфера. В края на 40-те и началото на 50-те, Калемегдан се превърнал в специално място. Приятелството между играчите и някои музиканти родило идеята за "Нощта на Звездите" в Калемегдан. Войислав Симич, в момента на 93, роден през 1924, бил директор на оркестър Динамо, формиран от 15 човека, които революционизирали Белград с нова музика. Те свирили джаз, нещо което не било гледано винаги с добро око от комунистическите лидери, но тези мъже били изпреварили с много времето си. Те свирели песни на Дюк Елингтън, Каунт Бейзи и Глен Милър. Играчите имали домашна работа по време на турнетата си в западните държави: трябвало да донесат вкъщи плочи на Симич и неговите момчета можели да ги изсвирят на живо по-късно.
 |
| Сърджан Калембер, легенда на Цървена звезда от 50-те |
Партизан и Цървена звезда също имали и женски отбори, които привличали много зрители. Вярва се, че прочутият писател Иво Андрич, автор на "Мостът на Дрина" и носител на Нобеловата награда за литература през 1961 г, бил редовен посетител на тези женски мачове. Любица Оташевич, играч на Звезда и националния отбор, е смятана за голяма красавица и скоро започнала кариера във филмите, работейки няколко пъти като замяна на София Лорен.
 |
| Любица Оташевич в екипа на Цървена звезда |
Малко по малко, със своя баскетбол и "Нощ на Звездите", които привличали елита на града, Калемегдан станал популярно място което всички искали да посетят. Това продължило до 1967, когато Югославската федерация решила да промени календара и да играе мачовете от октомври до април. Това било едно от най-важните решения в югославския баскетбол, защото имало само една закрита арена в цялата страна, която била в град Зренянин, който нямал отбор в първа дивизия. Четирите белградски клуба - Цървена звезда, Партизан, ОКК и Раднички - трябвало да играят в Панаирната зала на Белград, но в края на 1968 арената в Нови Београд била завършена, а скоро била придружена и от легендарната "Пионир" през 1973, зала, която днес носи името на Николич, един от "Четиримата светци".
Калемегдан не само все още съществува, но остава активен за Звезда и Партизан, особено през лятото. Той е открит Музей на историята на сръбския баскетбол. Офисите на Цървена звезда са украсени със снимки от 50-те. На някои от тях можете да видите тази история като свидетелство за различно, но незабравимо време, благодарение на хора с визия, талант, кураж и вяра.
 |
| Калемегдан - люлка на сръбския баскетбол |
Когато хиляди привърженици пътуват от чужбина до Белград през май, за да гледат Финалната четворка, предлагам им да посетят Калемегдан. Лесно е да се стигне до там, накрая на улица Кнез Михайлова е. Това е красив парк, добре поддържан с много цветя и красива гледка към река Сава, която се слива с Дунав. И, разбира се, с исторически баскетболни игрища. Заслужава си да се видят.
Автор: Владимир Станкович
