Загребчанката Лара Хамер (26), която се е образовала във Великобритания, се завърнала в Хърватия и казва, че животът навън я е научил, че не е точно, че тревата винаги е по-зелена някъде другаде.
"Върнах се в Хърватия на инат! Знам че това може да звучи малко чудно, но все още вярвам, че Хърватия може да бъде чудесна страна, че имаме отлични предпоставки за успех. Съгласна съм, на хората тук не им е лесно. Ако отидеш навън, много по-лесно ще намериш работа. Предизвикателство е да се живее в чужбина, но ще се намери прилична и добре платена работа, може би не веднага по специалността, това не е трудно. Казва се - ако в Лондон не можеш да намериш работа, никъде няма да я намериш. Но, това не ми беше предизвикателство", казва тя.
Лара през юли тази година е завършила международни отношения и политика в университета в Нортхемптън, но решила да се върне в Хърватия въпреки че нейната специалност слабо се търси, а няма и магистърска степен.
"Това е смешно, защото в Англия още в бакалавърската степен придобивате толкова знания и практични умения, че можете веднага да започнете работа. Също така, за разлика от нас, много млади там не записват магистратура щом завършат основното следване, защото искат малко да поработят и да видят къде могат да намерят работа и на какво точно да се посветят", казва Лара и допълва, че всякак някой ден ще запише магистратура.
Тя казва, че не е истина, че в чужбина не може да учи онзи, който няма пари да плати следването.
"Във Великобритания следването се кредитира от британското правителство и то с директно плащане на университета, а вие връщате този кредит чак когато завършите следването, започнете работа и започнете да имате годишни приходи над 21 000 паунда. Това е много трудно, така че може да се случи никога да не платите кредита. Но, в Британия е важно че ако работиш и учиш, можеш да заработиш достатъчно за разходите за живот", разказва Лара и допълва, че тя и нейната сестра са работили, живели са под наем с приятели и заработвали достатъчно да се самоиздържат.
Лара първоначално записала право в Загреб, но се отказала: "Получавате книга от 300 страници, която трябва да научите наизуст, браво на този, който може, но на мен ми изглеждаше непотребно." Била е напълно деморализирана.
"Когато дойдох в Англия, все още мислех, че моите неуспехи имат връзка с моите (не)способности, а тук се случи нещо съвсем различно. Напълно различен начин на преподаване, много практика, специалисти преподаватели с дипломи от Оксфорд, Кеймбридж, Лондонската школа по икономика. Чудесни професори и хора, които те подтикват към работа и учене, но и към това да се включиш в обществото, да доброволстваш, както и към това сама да откриваш своите възможности и да развиваш самоувереност", казва тя с желание хората, които може би по същите причини са се отказали от университета в Хърватия да разберат как някъде другаде могат да се осъществят.
Обаче, казва, че в други важни сфери от живота в Хърватия се живее по-добре.
"Наистина не сме наясно в каква чудесна страна живеем. И аз бях негативна към много неща в Хърватия, но опитът от живота навън ме подтикна да намаля критичното гледане към своята родина. Например, ние непрекъснато говорим, че нашата здравна система е катастрофа, но тяхната е още по-лоша и всичко върви в посока на приватизация. Освен това, ние се забавляваме много по-добре, излизаме навън, важно ни е да сме заедно, грижим се едни за други, а там хората са доста отчуждени. И много повече пият!", смее се Лара.
Тази загребчанка казва, че би препоръчала на всеки да следва в чужбина, пътува, да се запознае с друга култура, па да се завърне в родината и да опита там да промени нещата.
