Иво Андрич е роден на 9 октомври 1892 година в Долац край Травник. Въпреки че в църковните книги е записано, че е роден на 9 октомври, писателят често е изтъквал, че се е родил в нощта между 9 и 10-ти октомври, а във всички документи като дата на раждане е записвал 10 октомври. Този ден за негов рожден взима и Фондация Иво Андрич, както и Музеят-паметник на този писател в Белград.
На десети декември 1961 година му е връчена Нобелова награда за романа "Мостът на Дрина". Награждаването е проведено в стокхолмската зала Концертна палата на Шведската академия, а това най-голямо световно признание му връчил Андерс Естерлинг.
Андрич ще остане запомнен и по делата: "Проклета земя", "За историите и разказването" и "Омерпаша Латас", но и като лауреат на Ордена герой на социалистическия труд, който се връчвал за извънредни резултати в националната икономика и култура на СФРЮ.
След смъртта си на 13 март 1975 година в Белград, Андрич е погребан в белградското Ново гробище.
В знак на възпоменание на великия автор сръбското издание "Телеграф" предлага 10 от най-добрите цитати от Андрич:
- "Не е страшно, че се старее, отслабва и умира, а това че след нас идват и нахлуват нови, по-млади и различни. Всъщност в това е и смъртта".
- "Ходът на събитията в живота не зависи от нас, никак или много малко, но начинът по който приемаме събитията зависи в добра степен от нас самите, на това трябва да се изразходва сила и обръща внимание".
- "Когато хората разберат колко малко ум управлява света, биха умрели от страх".
- "Злобата и добротата на един народ са продукт на обстоятелствата в които той живее и се развива".
- "Ще дойде време когато умните ще мълчат, глупаците ще говорят, а бандитите ще се обогатят".
- "Толкова е жива в слабия човек потребността да се лъже и толкова неограничена възможността да бъде излъган".
- "Тогава усети как човек може да се ломи и раздвоява в себе си, как може да пада и да се издига в своите очи, накратко: как преминаванията могат да бъдат плодни, как са неуточнени и опасани докато траят, как скъпо се плащат и горко се окайват като минат".
- "Нещастие е да живееш без Бога и да предадеш вярата на баща си".
- "За любовниците времето винаги е кратко и нито един път не е достатъчно дълъг".
- "Аз още не съм видял някой, който добре са го набили да го е забравил, но сто пъти съм виждал хората да забравят и най-добрите съвети и поуки".
