Тя има "супер работа, ок заплата за нашите условия, няколко супер приятелки, много маркови дрехи и прилично нещастен любовен живот, защото мъжете са незрели и смешни", аз не мога да кажа същото, но съм доволен от своя живот и не бих го сменил за такива като теб. Ето и защо.
От първите редове на нейния текст разбирам, че е родена белградчанка, която е завършила право, работи като адвокат в самия център. Харесва й, че заради работата трябва да се гласи и че й дава възможност да живее на високо ниво.
През уикенда обича да седи в кафенетата, в които са градските "звезди", за да "бъде видяна" и пие най-скъпите коктейли. Но въпреки всичко това, не е щастлива, липсва й любов.
Почти да започна да й съчувствам, но тогава ме слага под хладен душ. Проблемът не е в нея, проблемът е в мъжете, защото са смешни. Особено онези, които нямат пари, обличат се от битпазар и се държат като кавалери. На нея не й е проблем да ги унизи и иска да я заведат в най-скъпия ресторант и гледа как се потят пред сметката.
И още се пита защо е сама. В шок съм.
Как смее да реши да каже, че мъжете са смешни, ако дават всичко от себе си да я ощастливят - само за да накрая да са жертва на огромно его и нейните потребности да покаже в края на деня, че е по-добра от тях - защото нямат пари.
Защо който и да е би желал да бъде с такава девойка? Защо един мъж да иска да търпи унижение и живот, който се върти само около пари и само те са ценни? Такава особа не заслужава любов, защото не знае как изглежда тя и никога няма да я познае, защото тя не седи в маркова дреха в скъп ресторант.
Любовта не е финансова транзакция. В любовта влизаме заради емоция, а не крайната сметка. Разбира се, хубаво е да имаме пари, но те никак не би трябвало да бъдат условие или решаващ фактор.
И аз в момента имам добра работа, свой апартамент и достойни условия за живот.
През живота съм бил във връзки с девойки, които са заработвали повече от мене, но и много по-малко. И това никога не ми е било проблем. Искал съм всичко което имам да го поделя с тях, искал съм да бъдат щастливи, защото те са ме правели щастлив.
Когато аз не съм имал, помагали са ми. Когато те не са имали, помагал съм им. Никога не съм и помислял да оценявам любовта в пари, нито да я обуславям с тях.
Имало е моменти когато е имало много, но и моменти когато са липсвали и за сметките. И сме продължавали да се обичаме, всъщност, недостигът на пари правеше любовта още по-силна. Никога не ми е идвало на ум да оставя девойка само защото е без пари, или работа, а съм се опитвал да й помогна. В такива моменти не сме харчили моите пари, а нашите. И всички тези девойки съм ги водил в ресторант на първата истинска среща, облечен така както мисля, че е подходящо. Може да съм имал късмет, но нито една не е гледала дали нещата по мен са от битпазар, нито е опитвала да ме тормози, избирайки най-скъпите неща в менюто. защото им е било добре в моята компания и разговорите, които без прекъсване умееха да продължават с часове. В противното не вярвам да би бил друг изходът.
Не съм балкански мачо, като типовете с които излиза девойката, която стои зад този текст, и не оценявам хората по приходите или имуществата. Не търся девойката да ме парира, а да бъдем равноправни и заедно да градим съвършен живот и да преминем през добро и лошо.
Любовта не се продава и не може да се купи. Може някои девойки просто да нямат щастие в любовта, защото я търсят на грешните места, може и по грешен начин. Мога само да й пожелая да намери мъж, който ще я обича и уважава заради нея самата, а не заради пари или статус. И да, такива наистина съществуват, чак и в Сърбия.
