"Домат като диня, диня като къща, а къщата бяла на слънце, слънцето топло, горещ вятър, хората благи и всички танцуват", думите на Боривойе Шурдилович, които и до ден днешен отекват и ни дават сила да избутаме тези хладни дни.
Що се отнася до мен, "Горещ вятър" може да го повтарят колкото искат. Това е единственият сериал на РТС, който е заслужил и който не може да умори.
Защо? Защото е класика, по-голяма и от "По-добър живот" и на моменти смешен до сълзи. А въпреки че минаха толкова години продължава да е огледало на нашата реалност, за съжаление. Въпреки че сериалът е заснет края на 70-те години, когато чуете тези природни и течащи диалози, имате впечатление, че нищо не се е променило и днес. И във всички нас има Шурда, Боб, Фирга...
"Като не е на мястото където трябва да бъде, и конят не е кон, а и човекът не е човек", изречение над което главният герой добре ще се замисли още в първия епизод. А на неговата философия, че работата трябва да е наслаждение, трудно ще можете да й противоречите.
От професия на професия, с кръвно налягане което непрекъснато варира, Шурда и неговият другар Слободан Михайлович "за приятели Боб", на пътя към щастието хващат завои когато им се отвори възможност.
За разлика от Шурда, Боб има малко по-различен девиз: "Когато в живота съм можел да седя, не съм стоял прав, когато съм можел да лежа не съм седял."
От рецептата за кризата на "мистър ривиера с кривите крака" няма нищо по-добро, признайте.
Как Любиша Самарджич и Бора Тодорович така леко са играли просто учудва, имайки предвид, че са гладували докато са снимали. и по 10 часа на един сандвич, както разкрил веднъж сценаристът Синиша Павич.
Това очевидно не се е отразило на актьорския екип в който владяла добра атмосфера. Когато е започнало снимането, Самарджич е бил президент на ОФК Београд, който подкрепял от все сърце.
На другата страна са били звездаши, режисьорът Александър Джорджевич и Миодраг Петрович Чкалия, както и Бора Тодорович, който е бил за Партизан. Заради това е предложил по време на мачовете да има паузи на снимките и всички се съгласили с това.
"Протегнахме ръка един на друг. Ходехме на мачове, но казахме да не се внася нервност ако се изгуби мач. Такава атмосфера и такъв дух владееха по време на снимането", заявява Самарджич пред РТС.
Че "Горещ вятър" не е правен за една държава говори и фактът, че е излъчван в Чехия, Унгария, Румъния, България и Австрия, а в някои държави е прогласен за най-добрият телевизионен сериал излъчван изобщо.
Още нещо интересно около сериала, но тогава зрителите не са имали представа за това. Започнал е да се излъчва в деня, в който на Тито е ампутиран крака.
"Никога не се знаеше дали в неделя ще се излъчва "Горещ вятър". Колегиумът заседаваше от сутринта, да не се случи Тито да умре, а вечерта да се излъчи хумористична серия. Месец след излъчване на последния епизод, Тито умря", разказа Синиша Павич в интервю за "Политика".
Автор: Владимир Маричич
