Журналистът на "Ню Йорк Таймс" Фъргъс М. Бордуик, който следи международните отношения, през май 1986 година публикувал статия за Югославия от това време. Хърватският портал Индекс представи най-интересните части от неговия анализ.
На 9 май 1985 година колони войници и моряци крачат в центъра на Белград, главният град на Югославия. Самолети прелитат над главите им. Топове и бронирани возила минават пред трибуните на които са били челниците на бившите югославски републики, членове на югославската едностранна власт, както и ветерани от партизанското движение срещу нацистите.
Това е бил първият военен парад в Югославия след десет години, театрално показване на мощ и национално единство каквото рядко се е виждало. Повод? Изказване на уважение към кървавата партизанска победа във Втората Световна война.
В канцеларията, която се намирала на трасето на парада, редакторът на всекидневното списание Борба коментира ситуацията: "Трябва да дадете на хората да празнуват нещо".
Когато Тито починал през 1980 година, след повече от три десетилетия начело на нацията, светът му се поклонил. Голям брой световни лидери дошли на неговото погребение.
Тито получил голяма подкрепа от Запада заради отпора и свадата със Сталин през 1948 година. От друга страна, имал и голяма подкрепа от Изтока заради своята отдаденост на идеите на международния социализъм. Имал е и подкрепата на развиващите се държави заради своята роля в Движението на необвързаните.
В Югославия, Тито е бил върховна икона на нацията, почти митологично явление. Обединил е воюваща държава, постигнал е много в сферата на образованието и индустрията, институционализирал система на трудово самоуправление, което югославските комунисти са смятали за есенция на истинския социализъм.
В какво Тито се е провалил?
Все пак, Тито се е провалил в създаването на дълготрайно усещане за национално единство и цели в Югославия. Регионалните лидери в Югославия са били повече заинтересовани за интересите на своите собствени републики, отколкото за нацията като единна цялост.
Шест години след смъртта на Тито сблъсъци и ревност, които са били подтиснати под титовия мит, изплували на повърхността. Югославия днес е поприще на сблъсъци на национализъм, религии във възход, икономически хаос, бюрократична парализа, плуралисти, които искат да разделят едностранната държава и неосталинисти, които се борят против тях.
Въпреки че и днес е официално забранено с критикуване на Тито, всъщност неговата политика е виновна за неволите на държавата. В началото на седемдесетте години, неговите чистки на либералите и иноваторите от Комунистическата партия са оставили следи.
"Ако Тито беше умрял в края на шейсетте, щеше да влезе в историята като много по-голяма личност. След това време е спирал реформите", коментира един белградски интелектуалец, който остава анонимен.
Затова Югославия днес се намира на кръстопът.
Икономическите проблеми на Югославия
Повечето днешни проблеми на Югославия са свързани с икономиката. Няколко статистически детайли разкриват тежката ситуация в държавата. Югославия дължи 20 милиарда долара на чуждестранни банки и власти, така че е между най-задлъжнелите държави. Безработицата е 17%, което е най-високото ниво на безработица в Европа. Нивото на инфлация е скочило с 85% годишно. От 1980 година стандартът на живот е паднал с 30%.
Във фабриката ТОЗ, както и в низ други фабрики в държавата, ситуацията е много лоша, а търсенето за техните производства намалява.
"Живеем на кредит. Не знаем какво ще се случи в следващите пет години, вече намалихме заплатите само, за да не уволняваме хората", заяви говорителят на споменатата компания в Загреб.
Неефикасността и апатията са достигнали поразително ниво. По оценки на Запада, четвърт от шест милиона работници работещи в обществения сектор е непотребен излишък.
Всеки ден 700 000 работници са в болнични, а 600 000 празнуват празник. Онези, които се появяват на работа работят средно по 3,5 часа дневно.
Въпреки новото оборудване в заводите, необходими са 1500 часа труд, за да се произведе вагон. Същият този вагон през 1970 година е бил произведен за 1000 часа труд.
Югославските служители за актуалната ситуация обвиняват цената на нефта и чуждите власти. Всички са им виновни, освен тяхната версия на социализъм. Фактите разказват различна история - западните банки са помагали на югославската икономика с години.
Дори през 1983 година са спасили държавата от банкрут със спешен заем от шест милиарда долара, а миналата година източници от Бон и Вашингтон уверяваха югославската премиерка Милка Планинц, че съществува политическа подкрепа за нови кредити.
В основите на югославската икономика се намира Титовото работническо самоуправление, идеалистка програма, която се е провалила в практиката, не осъществила предначертаните обещания. Мениджърите се избират по идеологически критерии, а не по специалността.
Основната предпоставка е, че по-малкото винаги е по-добре и заради това големите публични предприятия през шейсетте години са разбити на по-малки. Държавните железници са разбити на 350 различни компании, а всяка от тях има собствена управленска система.
В името на етническата автономност, Тито е позволил определяне на икономическите политики на властите в отделните републики. Това довело до факта, че всяка република взима решения за собствения си интерес, а твърде много внимание се обръщало на държавата като цялост. Такава система довела до сблъсъци, обърквания и неефективности.
Събуждането на националните лоши чувства
Единствената истинска "национална" югославска институция е Комунистическата лига, в която са събрани два милиона члена на югославската Комунистическа партия. Във всяка отделна република, партия продължава да се контролира с инструменти на властта и има мощта на управлението със свободно говорене и мислене в тези общества.
Дори и тези комунисти са разделени между регионални лоялности, и конфликти между реформатори и консерватори.
Децентрализацията и икономическата стагнация довели до събуждането на старите национални зависти.
Сърбите за неволите на Югославия винят по-богатите хървати и ги обвиняват в себичност, хърватите за същите неволи обвиняват сърбите и ги нападат за хегемония. Заможните словенци се жалят как са бедни, Косово и Македония са кладенци без дъно за финансова помощ, а македонците се жалят, че сърбите и унгарците от Войводина им продават житото в чужбина.
От всички етнически сблъсъци в Югославия, трябва да се изтъкне конфликта с косовските албанци. Те са 77% от популацията на тази провинция и имат най-голяма раждаемост в Европа. Националистите между тях искат собствена югославска република за себе си или право да се отделят и присъединят към Албания.
В държава в която три големи религии са тясно свързани с етнически традиции, национализмът често е смесен с религията. Повече от половината от югославското население се определя като вярващи в една от религиите, което е значителен ръст в сравнение с 1968 година когато като вярващи са се определили 33% от населението. Това е голямо предизвикателство за Комунистическата партия, която и така е разделена от конфликти.
Хората копнеят за бащинска фигура
Най-силният съюз на религия и национализъм се намира в Хърватия. Хърватските националисти се водят от либерални реформатори до комунисти, които завиждат на политическата мощ на сърбите, както и от католически прогресивни до терористи, които може и да имат фашистки корени. Всички тях ги обединява едно нещо - мнителността към сърбите.
Републиканската власт смята католиците за най-голяма заплаха за югославската идея и комунистическият монопол върху мощта.
"През историята, църквата винаги е идентичността на хърватите. Днес повече хора отколкото когато и да е по-рано идват в църквата. Мотивира ги търсенето на духовни ценности в общество което се интересува само от политика и икономика. Това са хора, които се усещат разделени от корените си, заради революции и одържавявания, но не искат насила да са вкарани в редиците на членовете на нацията Югославия. В църквата намират националната и културна идентичност", заявява отец Йосип Турчинович, професор по теология в Загреб.
Хърватската държава непрекъснато обвинява църковните управници за сътрудничество с нацистите по време на Втората Световна война, а комунистическата младеж е нашарила стените на Загреб с надписа: "Долу клиро-фашисти!".
Без Тито, който е превъзмогнал собствените си хърватски и католически корени и който е смятан за единственият истински югославянин, политическият център едва се удържа.
"Хората копнеят за бащинска фигура. Искат Тито да се върне, да удари с ръка в масата и да изведе всичко отново на верния път", казва неофициално един югославски журналист.
