Румънец, който се подписал като Дан Драган, в популярния форум Quora, отговаря на питане на една Нина, която се интересува какво чужденците наистина мислят за Сърбия.
Писмото пренасяме в цялост:
Дивя се на сърбите и им завиждам. Ето и защо... Докато моята страна, Румъния се свиваше под най-слабия ветрец, сърбите стояха с изправен гръб и високо вдигната глава, въпреки че нашите две страни са имали прилично слаби шансове в борбата срещу турците, немците и руснаците.
Сърбите обичат своята страна и се борят за нея, а ние на нашата, когато можем, слагаме табела "За продан". Сърбите имат жива национална култура, а нашата е станала микс от най-лошите неща, които Запада и Ориента могат да предложат.
Когато е започнала Първата Световна война, австрийците насочили своите най-силни трупи към Сърбия и то в много по-голям брой. Сърбите им отвърнали на удара толкова силно, че австрийците цвилейки изтърчали при немците за помощ. Когато Румъния влязла във войната, сме направили това, защото сме мислели, че австрийците са отслабени и сме нападнали техните треторазредни 100 хиляди войника с нашите най-добри половин милион. Междувременно ни върнали удара и с помощта на Германия, окупирали по-големия дял от Румъния. Главно занемаряваме този миг от нашата история, сещаме се за него с неохота.
Когато е започнала Втората Световна война, сърбите не са имали съюзници и не са очаквали помощ от никой. Немците са ги били, но те отново станали и се борили. Остатъкът от разказа е, както те казват, история. А ние, румънците, сме се съюзили със силната Франция и сме очаквали те да се борят и от наше име. Не са, така че трябвало да отстъпим земя на унгарците и руснаците. Тогава, когато Франция паднала, ние сме се съюзили с Германия, френският неприятел. Когато и те паднали - и само тогава - станали сме руски съюзници. Русия, която ни е взела и земя и която е била неприятел на Германия. Румъния са я ограбвали и немци и руснаци и до ден днешен носим репутацията на безгръбначна, предателска и двулична нация, а сърбите са горди, неотстъпчиви и биха предпочели да умрат отколкото да се отрекат от бъдещето на своята държава.
За да бъде още по-лошо - от всички държави с които Румъния граничи, Сърбия е единствената, която никога не ни е нападала. Това е онова което те наричат "историческо приятелство", което трае стотици години. Когато НАТО бомбардираше Сърбия искаше румънски военни бази. Нашата тогавашна власт отиде срещу народното усещане и мислене ("Румънците често са глупави", тогава каза румънският министър на външните работи) и позволи при нас да кацат самолети на НАТО, които бомбардираха Сърбия.
Извинявам се от името на своята нация на нашите приятели, сърбите.
Наясно съм с това, че ако някога руски танкове тръгнат към нас, ние можем да разчитаме на помощта на Сърбия, защото ние сме две малки, бедни, огорчени нации, които ще помагат една на друга, вместо да търсим помощ от държави, които не могат да ни намерят на картата на света."
Източник: Телеграф Сърбия
