петък, 24 февруари 2017 г.

Науката за последиците от бомбардировките над Сърбия

Метак од осиромашеног уранијума
В Химическия факултет в Белград се чу думата на специалистите и науката за последиците от бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 година. Професионалната дискусия в която участваха изследователи от различни специалности беше организирана от Сдружението на физикохимиците в Сърбия и Академичният съвет САНУ "Човекът и средата за живот".

Дискусията е организирана с цел да се представят резултати и изследвания, за да се вземат научно основани заключения за съществуването или липсата на свързаности между повишения брой заболели от злокачествени заболявания в Сърбия, заяви проф. д-р Драган Веселинович, член на Академичния съвет САНУ "Човекът и средата за живот" и председател на Секцията за нейонизиращи излъчвания, тяхното действие и приложение към Сдружението на физикохимиците в Сърбия.

"Имаме статистически значително увеличение на заболелите от злокачествени заболявания от 2006 до 2009 година - 5000 повече заболели в сравнение с периода от 2002 до 2005 година. И броят починали е по-голям с повече от 5000", заяви професорката от Медицинския факултет в Белград д-р Даница Груйичич.

Данните на Института за обществено здраве "Милан Йованович Батут" за 2014 година показват, че в Сърбия (без Косово и Метохия) от злокачествени заболявания са се разболели 35 319 човека, или 490 на 100 000 жители.

Според данните на Световната здравна организация, през 2014 година има 14 милиона заболели, или 290 на 100 000. Особено се е повишил броят на заболелите от лимфом и левкемия (повече от 136%), а това са болести свързани с костния мозък, който е най-чувствителен на лъчение, беше казано на дискусията.

Опасност, но не заради лъчението

Според Агенцията за йонизиращо лъчение няма повече повишено лъчение на местата където са падали ракетите, професор Груйичич смята, че щетата е нанесена когато е експлодирал снаряд с обеднен уран: "Освободен е аерозол с алфа частици, който всеки от нас е можел да вдиша". Вдишаните алфа частици или внесени в организма чрез храна или вода, оставят трайни последици върху здравето.

На дискусията освен за медицинските аспекти на бомбардировките на НАТО над Сърбия (1999), стана дума и за обеззаразяването, последиците от действието на органичните замърсители, както и физикохимичните и екологичните аспекти на действието на мунициите с обеднен уран. На дискусията е избрана Комисия, която ще дефинира заключения за замърсяванията и постъпки за защита заявени по време на сбирката.

Обеднен уран

Уранът е метал със сребристо сив цвят и висока плътност. Природният уран може да се открие в стени, земята, водата, в живия свят. Неговата радиоактивност е слаба, което означава не може да предизвика проблем с излъчване. Ако се внесе в организма с дишане или чрез храна и вода за пиене, може да предизвика промени на ниво гени и канцерогенеза.

Уранът се разпада главно с емисия алфа частици в низ много радиоактивни изотопи торий, радий, радон и полоний. Обедненият уран се създава като отпадъчно производно при обогатяване на урана за употреба в атомните електроцентрали. Обедненият уран се използва за въоръжение заради впечатляващо високата плътност. Снаряди с него се употребяват за пробиване на бронирани машини, както и бункери.