По повод десетгодишнината от влизането на България в Европейския съюз, посланикът на Република България в Сърбия Радко Влайков гостува в РТС в предаването "Така стоят нещата", чийто редактор и водещ е Зоран Станойевич.
На въпрос на водещия дали България като държава е по-добре след 10 години в Европейския съюз, Влайков каза:
"Разбира се, че ни е по-добре. Когато започнахме реформите през 1989 година имахме огромна разлика в стандарта на живот и икономиката между България и държавите в Западна Европа. С времето тази става все по-малка. Сега след 10 години пълноправно членство в ЕС разликите между България и другите държави в Европейския съюз са малки, почти и не съществуват. България за тези 10 години от различни фондове е получила 8 милиарда евро, преди всичко за модернизация на инфраструктурата. Имаме много чуждестранни инвестиции. Всекидневният живот се промени доста в позитивен начин".
Влайков изтъкна, че отношенията между Сърбия и България са много добри. Важно е и двете държави да наблягат на общите интереси и конкретни проекти. Един от общите проекти между двете страни е и Меморандумът за разбирателство за изграждане на газовия интерконектор, който е подписан на 19 януари тази година. България за тази цел е отделила 45 милиона евро. Що се отнася до евроинтеграцията, България в момента подкрепя евроинтеграцията на Сърбия и иска да окаже помощ на пътя към реформите, защото преди няколко години се е намирала в същата ситуация.
За положението на българското малцинство в Сърбия Влайков заяви:
"Въпросът с българското малцинство в Сърбия традиционно е много чувствителен. И за нас в България и за българите тук. Позволете ми няколко коментара, защото за нас е много важен въпрос. Първо - и България, и Сърбия дължат на българското малцинство в Сърбия. Не говоря за сегашното време. Говоря за десетилетията назад. Правата на малцинството не са били гарантирани в десетилетията назад във времето.
Сега е напълно различно и това на практика е нова ситуация за нашето и други малцинства в Сърбия. Това е и новост в нашите отношения. Важно е да имаме общи усилия в постигането на малцинствените права. България очаква по този въпрос видим и стабилен прогрес. Последните месеци и години имаме много положителни знаци. Сигурен съм, че евроинтеграцията на Сърбия и преговарящият процес са допринесли за това.
Сега подходът е различен и ние сме оптимисти. Ето някои примери. Да кажем на моята първа среща с вицепремиера и министър на външните работи Ивица Дачич, получих от него осем нови учебника за ученици на български.
Предишните учебници бяха от 1984/1985 г, съответни 32 години. И сега имаме тези. Това е видим напредък. Ивица Дачич ме увери, а аз му вярвам, защото е сериозен политик, че до края на тази учебна година този проблем ще бъде напълно решен.
Подписан е анекс между представители на малцинството и министъра на просветата Шарчевич за остатъка книги и аз съм оптимист. Още едно нещо. Ние не искаме специални права за своето малцинство тук. Ние искаме същите права каквито имат и другите граждани и малцинства.
В образованието, религията, културата, информирането на своя език. Затова съм оптимист. И ако ви интересува какво е останало, а е важно да се продължи с този европейски подход, не само за нас, а и за другите заинтересовани малцинства, това е да се финансират медии на езиците на малцинствата. Такива планове съществуват в Сърбия. Това би било наистина важно, показало би този положителен подход. Забележима е промяна в отношението отпреди няколко десетилетия и днес, и това е този европейски подход.
Автор: Александър Тодоров, Мултимедиен портал ФАР/РТС
