С националистически смутове, икономическа криза и разделения, Европейският съюз днес, 25 години след подписването на споразумението в Маастрихт, прилича на Югославия в края на 80-те години, пише Дойче веле, с оценката, че ЕС трябва да се приспособи да действа наистина хармонично, иначе ще пропадне.
Немската медия твърди, че съединението на Германия в Маастрихт е донесло като зестра не само неговата икономическа сила, а също така и исторически обусловена слабост, като "политическо джудже", пренесла тази особеност и на ЕС, а като пример дава отсъствието на последователност във външнополитическо отношение към Балканите.
"Може би никой не е бил в състояние в годините след Маастрихт веднага да разбере какви са били грешките на Европейския съюз поставени още в люлката, но ако бъдат игнорирани, това може да доведе до края на Съюза", пише в текста.
Дойче веле оценява, че "един от прастарите грехове на ЕС е бил неспособността правилно да оцени югославската криза, да действа превантивно и да предотврати войната или да извърши сериозно миротворно влияние след избухване на конфликта".
Както пише, всъщност Европейската общност по време на разпадането на югославската държава - а това е било времето на раждането на ЕС - била непоследователна в застъпването на прокламираните ценности.
Този портал изтъква, че по времето на Студената война Западна Германия е била и "икономически гигант и политическо джудже".
"Тази особеност в Маастрихт се пренесе и на ЕС. За тези 25 години джуджето не порасна и с малко. Напълно се провалиха и временните терапии с "сигурностни и външнополитически хормони на растежа". Да кажем, все още не съществува външнополитическа линия на Балканите. А т.нар. Западни Балкани, оставени на самотек, периодично се връща към своите племенни корени", оценява текстът.
Във вътрешен план, както пише, на Съюза му липсва способност за постигане на консенсус.
"Твърдото отношение на Германия в световната финансова криза, както и великодушието на Берлин по време на бежанската криза може да са производство на моментните немски финансови и хуманитарни логики. Но, немската последователност в тази логика действа на запазването на мира вкъщи като траен токсин", обяснява порталът.
Токсичността, пише Дойче веле, можеше да се развие, защото и двете отношения са дошли накрая, а не в началото на лошия развой на събитията, а като пример дава приемането на Гърция в еврозоната западните държави погледнали Атина през пръсти, а същото се случило и при приема на България, Румъния и Хърватия в ЕС.
"Дъблинското споразумение според което бежанците могат да търсят убежище само в държавата в която за пръв път са стъпили на територията на ЕС с години пазеше Германия, пренатоварвайки средните европейски държави. Твърдоглавото игнориране на тези факти направи от Средиземно море масово гробище, а от сирийската трагедия - европейска бежанска драма", пише в текста.
Констатира, че актуалното състояние на ЕС все повече прилича на Югославия преди разпада, Дойче веле посочва че ако катастрофата в държавата на Тито може да се сведе на една формула, то тя гласи: постоянна редукция на югославското общество на отделните общности по произход в комбинация с икономическа криза.
"Политическите и икономическите противоречия за една нощ вулгарно се етнизираха. Тогава това в очите на западните наблюдатели изглеждало като атавизъм, отстъпване от главното течение на историческия напредък. За съжаление, 25 години след всичко трябва да се констатира, че разпадът на Югославия означи началото, а не край на една фатална тенденция ", изтъква немският портал.
Дойче веле предлага "проста спасителна формула" - държавите, които съставляват Съюза би трябвало да се обединят в сплотена общност от ценности и така последователно да действат спрямо обкръжението, но и да прилагат истинска солидарност вътре в ЕС, и то с познанието, че е по-добре навреме да се влага отколкото после да се намесва.
"ЕС трябва да постигне истинска солидарност, финансова устойчивост за всички членове и да се създаде възможност наистина да действа в унисон, иначе ще пропадне", заключава немският портал, с предупреждението, че времето е все по-малко.
