Социалистическа Югославия беше единствена по много неща, затова и днес живее в сърцата на много хора, които я помнят...
1 Невероятните успехи
Националните отбори в последните две десетилетия на СФРЮ я поставиха на едно ниво със СССР и САЩ. Невероятните успехи на баскетболистите белязаха последните две десетилетия на съществуването на СФР Югославия. В десетилетието преди Световното първенство през 1970 г СФРЮ проби световния връх, шест пъти спечели сребро (веднъж на Олимпийски игри, два пъти на Световно и три пъти на Европейско първенство) и един бронз на ЕП, но на шестото Световно първенство проведено от 10 до 24 май 1970 година в Любляна беше направена последната стъпка, която постави югославяните на едно ниво със СССР и САЩ. Този шампионат е проведен в цяла Югославия (Сараево, Сплит, Карловац, Скопие, Любляна).
Първо злато
Радивой Корач, най-добрият стрелец на поколението, година по-рано загина в автомобилна катастрофа, а югославската селекция се съставлява от: Рато Твърдич, Любодраг Симонович, Винко Йеловац, Трайко Райкович, Альоша Жорга, Драган Капичич, Иво Данеу (капитан), Крешимир Чошич, Дамир Шолман, Никола Плечаш, Драгутин Чермак, Петър Сканси. Селекционер на националния отбор е Ранко Жеравица, а негов помощник Лазар Лечич. Няколко дни след финала Трайко Райкович изненадващо починал.
Американците са победени (70:63) със стрелба зад линията (не съществували "тройки"), защото това бил единственият начин да се надвие тяхната защита.
Тази победа осигурила златните медали, така че последният мач от турнира срещу руснаците не е имал значение. Загубен е със 72:87. След това първенство ФИБА въвежда нокаут системата на турнири.
Въпреки че тогава половината население не е имало телевизор - радио предаването на финала е главно събитие, а след това злато в СФР Югославия баскетболът преживява бум, нещо подобно на тениса днес! Обръчите са закачвани по стените, стъбла, плотове, а понякога изниквали и истински кошове..
Триумфи
На Европейското първенство в Лиеж през 1977 година Кичанович и Славнич играят волейбол на терена, а всички противници са побеждавани с по двадесет точки разлика.
На Световното първенство в Манила през 1978 г отново е спечелено първото място. Във финала са победени руснаците, а преди края на мача Славнич подхвърля на техния селекционер, иначе полковник от Червената армия, легендарния Гомелски: "Полковниче, ще завършите в Сибир!".
Гомелски викал след него: "Юноша, бандит!".
Националният отбор на Югославия до разпадането през лятото на 1991 година печели три световни титли, веднъж златни олимпийски медали и пет пъти е първенец на Европа. Последните медали на съюзната република печели в дните на разпадането си, на Европейското първенство в Рим.
2 Рекламите
В печата и по телевизията разни местни производители се представяха със слогани: "Пий малко, пий добре", "До последната капка" и "По-лесно се диша".
В съобразяване с политиката "ни риба ни месо", съответно "социализъм, но не руски", в печата и по телевизията - и във филмовите журнали, новини, които се излъчваха преди филмите - имаше реклами. И то какви!
Лош дизайн
През 1977 година Икономическа политика, ниско тиражно, но много значимо икономическо списание, пускаше на цяла страница реклама за "реактивен самолет - ястреб", произведен във фабриката "Соко" в Мостар. Както и голямата част от подобни реклами през това време, и тази беше с отчайващ дизайн - от километър се виждаше, че я е правил някой общ работник, или роднина на директора... Днес рекламите са на световно ниво - но вече няма самолети!
Списъкът с компании, които са се рекламирали може да се чете и като списък на югославското пропадане: "Железария Никшич", РТБ "Бор", пулския "Уляник", светозаревачкия "Кабели", сараевския "Енергоинвест", фабрика за акумулатори "Трепча"...
Нищо от тях днес не е останало, освен рекламите отпечатани преди няколко десетилетия на лоша хартия.
ФАП казваше на купувачите, че неговите камиони минават 750 000 километра без основен ремонт, "Цимос" от Копра рекламираше Ситроен "акула", "жаба" и "8", докато "Застава" снимаше "Юго" на тропически острови и на Килиманджаро. А на рекламите на ловната карабина на "Застава" главно имаше - сърни!
Голяма популярност през осемдесетте постигна слоганът "По-лесно се диша!" от реклама за бонбони "бронхи", а тъй като нямаше регулаторни агенции, съвети за медии и забрани за реклами, и се дишаше и издишаше! Алкохолът и цигарите свободно се рекламираха.
Слоганът на "Бадела" беше: "Пий малко, пий добре!", ракия "Такова" минаваше с "До последна капка!", а конякът "Рубин" беше, просто, "Шампион!".
"Марлборо" се рекламираше със слоган "Оригинал от Сараево", а за пушачите "Сапония" от Осиек произвеждаше и специална паста за зъби "каукор деникотин".
Известни личности
Известни личности в рекламите повече бяха изключение отколкото правило. Драган Холцер от сплитския Хайдук рекламираше нишките транзистори, героите от сериала "Нашето малко място" кафе "франк", а Роберт Просинечки - чорапи "ударник".
"Истински обувки може да не намерите, но чорапи да", казва хипнотизиращ глас докато младият футболист първо влиза в автобус, а после изпива кафе на бара - без обувки!
"Галеника" пусна на пазара афтършейв "виктор", позиционирайки се между "бриона" и "питралона" от една страна, и "пино силвестреа" и "ярдия" от друга страна. Малко по-късно, рекламиран като "първи югославски мирис", на пазара в Сърбия се появи "вожд", но доживя фиаско. Предсказание?
3 Телевизори
ТВ приемници първо се правеха в Белград, а после в Ниш, Загреб, Краня и Баня Лука. Хит бяха стъкла в цветовете на дъгата, които създаваха илюзия за цветна картина.
Първият сръбски телевизор, наречен "Тесла 59 ТВ", имаше екран с диагонал 43 см и беше тежък цели 20 кг. Имаше 12 канала, а картина имаше само на един. Включваше се в тока през уред наречен стабилизатор. Направен е във фабрика "Никола Тесла" в Белград, а тогава с политическо решение производството е преместено в Ниш. Най-продаваният апарат на "Електронска индустрия" от този град беше "амбасадор", а ТВ приемници са правени и в Загреб (РИЗ), Краня ("Искра") и Баня Лука ("Чаявец").
Втора програма
В последните дни на 1971 година започна излъчването на Втора програма РТБ. Беше предназначена за цветна картина, а ТВ Ревю на 24 декември 1971 г излъчи упътване как да се ползва: "Собствениците на скъпи телевизори с цветове просто ще включат своя апарат, ще намерят канала и с фина настройка ще настроят цветовете. Собствениците на черно-бели телевизори с връзка за Втора програма ще включат копчето с надписа UHF и със завъртане на копчето за фина настройка ще намерят картината и звука на Втора програма. Онези които са купили телевизор преди 1967 година Втора програма ще могат да включат с купуването на т.нар. конвертор (вложението е около 350 динара)...".
По това време хит на пазара представляват стъкла в цветовете на дъгата, които се монтират пред екрана на черно-белите телевизори и създават илюзия за цветна картина.
За днешните футуристични LCD приемници, някогашните телевизори бяха богати откъм дизайн: тъмнозелен екран беше разположен в кутия, а някои модели имаха ролетни врати над копчетата за избиране на каналите и за включване, които се заключваха!
Антени
От апаратите, през прозореца до покрива вървеше жица за антената, а собствениците в зони с по-добър сигнал използваха собствени антени. Имаше ги в различни форми, а най-впечатляващи бяха онези в комбинация с настолна лампа.
От осем до десет преди обяд се излъчваше образователна програма, следваше пауза до продължението след обяд.
Програмната схема беше непроменяема: понеделник в осем домашна драма, сряда спорт, чуждестранна серия в петък в осем, събота по същото време анимационен филм, неделя домашна серия. Мия и Чкалия, после "Капелни огньове", "В регистратурата", "Къде отиват дивите свине", "Нашето малко място", "Любовта по селски начин", "Граждани от село Луга"... Преди новините в осем и половина всяка вечер анимационен филм, после "Лека нощ, деца"... Програмата на РТВ Белград завършваше с песни за Белград, а после на екрана можеше да се гледа само сняг.
4 Мензи и бърза храна
Работещите получаваха бонове за топла храна, хранеха се в ресторанти за обществено хранене или на павилиони с хот-дог.
В СФРЮ се смяташе за естествено на работещите да им бъде платена топла храна. Ядеше се или в ресторанти за обществено хранене, съответно мензи, или в някой от многото експрес ресторанти в града, за бонове, някакъв вид пари за вътрешна употреба.
Най-известните столични експрес ресторанти бяха "Загреб", в началото на "Княз Михайло", и "Атина" на Теразия. За клас под тях по клиенти и интериор беше "Луксор" на върха на Балканска улица, срещу кино "20 октомври".
От входа, където се вземаше винаги мазна пластмасова тава в неопределен цвят, клиентът го водеше никелирана релса към витрина с храна, зад която работеха сервитьорки, с прически вързани с бяла марля.
Първото беше супа в пластмасова чиния, а "основното": печени картофи, пържени картофи, картофено пюре; после месо: пилешко печено, готвено говеждо месо, говежди език, говеждо сърце; салата: зеле, винаги воднисто, цвекло, чушка извадена от консерва; хляб нарязан на филии и накрая сладкиши.
По-скромно, но по-евтино и по-бързо, гладът можеше да се утоли и на павилиони с хот-дог.
Продавачките в светлосини мантии и сандали на краката, вадеха кренвирш от вряла вода в тенджера от неръждаема стомана, слагаха го в разсечена питка и гарнираха с горчица с пластмасова лъжица. Който обичаше, на същото място можеше да си купи и айран, опакован в триъгълна кутия.
Идването на хамбургера
Тайната на техния неповторим вкус беше в това, че от сутрин до вечер, и хот-дога и колбасите, се готвеха в същата вода, която само се доливаше като заври, но не се сменяше. Изливаше се вечер, за да се налее свежа на следващата сутрин. Заради това хот-дог купен рано сутрин не се различаваше много от онзи приготвен вкъщи, купените по обяд вече бяха по-добри, а тези вечер - най-добрите.
Хот-догът, междувременно, изпревари хамбургера. Отварянето на първия ресторант "МакДоналдс" в Белград, единствен и в Централна и Югоизточна Европа, представляваше първокласно обществено и културно събитие.
На този 24 март 1988 година, и месеците по-късно, в онази част на Славия към Делиградска улица не можеше да се мине от белградски джет сети, а колумнистите обявиха "краят на плескавиците".
Плескавиците, междувременно, преживяха. Във времето на промените всеки мошеник, който имаше достатъчно пари да подкупи общински функционер избран на демократични избори - или сам беше функционер - отваряше кебапчийница.
Белградчаните влязоха в капитализма със затворени очи - заради дима от скарите!
5 Магазини
На белградския Цветен площад през 1958 година е отворен първия супермаркет на Балканите, а скоро след това всеки град получи поне по един универсален магазин.
На първия фестивал на забавната музика в СФРЮ в Опатия спечелила песента: "Тате, купи ми кола, колело и ромобил, купи ми мечка и заек, количка, юговинил". Веднага след това всеки град получи универсален магазин!
От игли до ски
Някъде това беше ГРАНАП (Градско снабдително предприятие), някъде НАМА (Народен магазин), а в Сърбия - Универсален магазин "Београд"... Всичките бяха амбициозни архитектурни дела, всички се намираха в центровете на градовете, на площада със статуята на падналите борци... И всички днес са пропаднали и превърнати в китайски магазини.
В тях можеше да се купи всичко което е необходимо на обикновения човек. В приземието се продаваха (копчета, конци за шиене, ципове) заедно с прежди и чорапи, козметика точно до входа, малко по-далече пуловери и бански; на първия етаж - якета, манта, обувки, кърпи, а някъде килими и дивани; на втория - бяла техника, мебели за баня, музикален ъгъл в който се продава домашни плочи и касети, колела, палатки и ски "елан".
От торбите на Универсален магазин "Београд" оставаше индигово синя боя, така че купувачът от Теразия, да кажем, докато стигне до Славия, беше син като някакъв смърф. Все едно, торбите не се хвърляха, изпираха се и в тях се носеха обувките за физическо в училище или документи за работа. А онези "фирмените", обикновено от фрий шоповете с реклама на уиски или "марлборо", се носеха само на специални случаи.
Опаковането на стоката
Купената стока обикновено се омотаваше в хартия и се връзваше с канап.
Сега въобще ги няма, а бяха много популярни - мрежи! От дебели конци или тънки канапи, оплетени като гъста рибарска мрежа, с дръжки, "мрежата" служеше за носене на багаж от работата или пазара. Предимството й беше, че празна заемаше малко място, а недостатъкът - виждаше се какво носите.
На белградския Цветен площад през 1958 г е отворен първият супермаркет на Балканите. В останалите магазини още някоя година доминират големите тезгяхи и рафтове със стока по дължина на цялата стена. Във вътрешността до края на седемдесетте в такива магазини стояха буркани с бонбони, които продавачът пакетираше във фишеци от вестници. А край буркана две големи метални бурета, със зехтин и "газ", петрол за светилник. С метални помпи се наточваха на клиентите в шишета.
Същинска противоположност на тях представляваше "Фонтана", магазин за луксозни неща на белградската улица "Княз Михайло". Тук били изложени кристални чаши, скъпи алкохолни питиета, картини на Момо Капор и Оля Иванички... и лули, тютюн за лули и цигари. "Фонтана" беше единственото място на Балканите в радиус триста километра където можеше да се купят популярните "томпуси"!
6 Еротични списания
Първото списание което публикува голотии е било Чик, но от началото до закриването му в регистрите се водеше като "енигматично списание".
За социализма говорят всичко, но рядко се споменава един негов сериозен недостатък. През онова време, за разлика от днешното, не е било лесно да се види гола жена! Нещата се променят коренно през 1968 година, с появата на списанието Чик.
Заобикаляне на закона
За да заобиколи строгите законови предписания, редакцията първо направила списание за енигматичност, кръстословици, ребуси и му дала името Чик погоди. С времето кръстословицата на първата страница става все по-малка, а полуголата девойка до нея все по-голяма... и все по-гола, докато една жена не била напълно гола, без кръстословица, и без онова "погоди" в заглавието.
Това "енигматично списание", както се води до закриването си в регистрите, е редактирано от Любиша Козомара, Гордан Михич, Матия Бечкович... Този последният, знаем, днес е академик, а Козомара и Михич, заедно или отделно, са написали и подписали сценарии за редица ТВ сериали и филми: "Като бъда мъртъв и бял", "Пробуждането на плъховете", "Врани", "Леваци", "Сиротни малки хамстери", "Черна котка, бял котарак", "Военна академия"...
Чик излизал два пъти месечно на лоша хартия, но в него можело да се прочете всичко: клюки и интервю с естрадата, еротични фейлетони под формата на квази исторически роман от Изтока, Кама сутра в големи продължения... но в един период най-популярни били "писма на читатели". В тях са излагани еротичните опити или са поставяни въпроси на които редакторите обширно отговаряли.
Обяви на проститутки
Много пространство заемали и обяви, в които първо срамежливо, а след това отворено, се рекламирала и проституция: "Масажистка във вашия дом 85/65/98" или "Масажист за възрастни дами, зелени очи".
Всяка година списание Чик е организирало избор на най-красива ученичка, така наречената мис Бамби, така че две страници били заделени за фотографии на млади гимназистки в бански. Днес, във времето на спечелената свобода, такава акция би се намерила под удара на закона.
А като става въпрос за съдържанието, разбира се че имало и голи жени, но нито една фотография не е била по-безобразна от онези, които днес публикуват всички ежедневници. Чик бързо се сдобил с имитатори: Ева и Адам, Двама... напълно "безобразни", но не и по-интересни.
Едно друго списание, загребското Старт, в публикуването на голи фотографии отишло и стъпка напред, в имитирането на Плейбой пуска и срамното окосмяване - в крак с тогавашната мода - било нормално нещо.
През осемдесетте години Дъга, покрай политически текстове и интервюта, няколко години има рубрика "Моята жена, моят шампион". Мъжете пращали аматьорски еротични фотографии на своите съпруги. Критиките на пуристите били гневни, като онези, които днес са насочени срещу реалити предаванията.
7 Музикални фестивали
Соло концерти нямало непрекъснато, а много често певците се изявявали пред публика в Опатия, Загреб, Белград.
Първите улични демонстрации в социалистическа Югославия са проведени през март 1961 в белградския Теразия - заради певеца на забавна музика Джордже Марянович! На фестивала Белградска пролет журито не му дало първо място, а неговите обожатели, "джокисти", блокирали движението на главната улица в столицата. Протестът продължил два часа, докато не дошла милицията, за да смири разбеснялата се маса. Джордже се качил на покрив на автомобил и оттам пял на своите любители.
Силна конкуренция
А когато имал серия концерти в Дома на синдиката, Йованка Броз, жена на тогавашния неприкосновен Маршал, му пратила писмо: "Моля ви, Джордже, извинете, но нямам възможност да дойда на вашия концерт!".
Много по-чести от соло концертите били музикалните фестивали: Опатийски, Загребски, Белградска пролет, сараевския Вашия шлагер на сезона и Сплитския. Нямаше звезди - от всички републики - които да пропуснат да се появят на някой от тях, така че конкуренцията била жестока.
Опатийският имал официално име Дни на югославската забавна музика и някакво време на него е избиран югославският представител на Евровизия. Имитирал е фестивала за италиански канцони Сан Ремо, провеждан е в предвоенната разкошна Кристална зала на хотел "Кварнер". В Опатия са пели Вице Вуков, Нина Спирова, Зафир Хаджиманов, Сенка Велетанлич, Джордже Марянович, Лола Новакович, Душан Якшич, Аница Зубович, Марияна Держай, Габи Новак, Ана Щефок, Тереза Кесовия, Мая Оджаклийевска, Драган Стойнич, Кемал Монтено, Ладо Лесковар, Елда Вилер, Майда Сепе, Здравко Чолич, група Корни, Индекси, Леб и сол, Нови фосили, Пепел ин кри и много други.
Песен на лятото
А под заглавието Песен на лятото, керванът певци обикалял, с един и същ репертоар, югославските градове. Победителят във фестивала е избиран с гласовете на публиката, която гласувала с купони от вестниците залепени на тях.
Певците, които оставали без награди и тогава твърдели, че гласуването е нагласено, макар че с ръка на сърцето, журито също не винаги е било на висотата на задачата: през 1976 г "Галеб" ("Гълъб" - б.р.) на Оливер Драгойевич в Сплит е била чак осма!
Телевизионните излъчвания на фестивала - на единствения съществуващ канал JRT - изпразваха улиците през тези съботни вечери.
Уважавано е братството и единството, Мики Йевремович, когато участвал на фестивала "Сплит", пеел на йекавица! (специфичния хърватски изговор - б.р.). Главните градове на всички югославски републики имали "свои" забавно-музикални фестивали, а наградите се раздавали на представители на всички народи и народности.
