Тома - любов отнета от любовта. Тома на дъното на живота и върха на света. Самотният Дон Кихот очарован от луната на пътищата на безкрая с билет в една посока. Влюбен в живота, отнесен в звездите, опиянен от песните. Човек, артист, мъж, бохем, кавалер, герой, скитник, любовник, комарджия и непоправимо дете. Но преди всичко Тома. Винаги достоен и свой. Всичко в живота е временно, но не и той.
Останаха песни по-големи от сълзи и по-силни от дъжд. Останаха приятели и колеги, които събра Деян Чирич и техните спомени за специалния човек и артист събрани в книгата "Тома Здравкович - 68 неразказани истории". Книгата, която е напечатана от "Новости" е ризница от спомени за "непоправимия бохем, кралят на кръчмите и поет с изключителен талант".
С искрени емоции за Тома говориха Миша Янкетич, Цуне Гойкович, Оливера Катарина, Бора Тодорович, Тозовац, Зоран Калезич, Кемал Монтено, Арсен Дедич, Лепа Лукич, Горан Брегович, Драган Джаич, Есма Реджепова, Новица Здравкович, Мухарем Сербезовски, Шабан Шаулич... Но легендата за легендата вероятно никога няма да бъде разказана до края.
- Тома беше мой идол. За мен беше дивен във всеки смисъл. Беше най-красивия на света, най-умния, най-добрия, въпреки че към мен беше строг, най-вероятно заради разликата в годините - съживява спомените за по-големия си брат Новица Здравкович. - Гледаше ме като някакво дете. Водеше ме със себе си когато имаше възможност. Все пак, всичко което не искаше да науча от него, аз научих - да пия, да излизам, да седя в кръчмите...
Тома Здравкович цялото си богатство е похарчил в кръчми и комарджийници, за да остави за себе си само един едностаен апартамент на Петльово бърдо. Неговата история започва през 1938 година в село Печеньевац край Лесковац. Баща му Душан е бил месар, майка му Косара, домакиня, родила пет деца - най-стария син Александър, след това Иван, Тома, дъщеря Миряна и най-малкия Новица.
Израствайки в бедност, Тома бързо разбрал, че животът на село не го привлича, така че си взел багаж и отишъл в града. С диплома за основно образование и курс за тракторист, трябвало да работи най-тежка физическа работа. Работел в лесковачката болницта, а в почивките сядал на стълбите и пеел с цял глас. Накрая го забелязали. Но било друго време. Не е било лесно да се стане певец. Трябвало да напише песен и да я изпее. Тома знаел и едното и другото. Първото си появяване пред публика прави в хотел "Дубочица" в Лесковац.
- Живееше за музиката - сеща се Новица. - Беше човек, който не се интересуваше от богатство, от луксове, къщи, апартаменти... Парите не го интересуваха. Единствено обичаше да има автомобил, да може отнякъде да стигне докъдето трябва. Парите му служеха само да ги похарчи. И винаги ги харчеше в някоя кръчма. Така живееше и до края.
В началото на кариерата, Тома имал необичаен репертоар за онова време. Докато едни пеели забавна, други народна музика, той пеел италиански канцони, андалусийски и аржентински песни, на Синатра, Нат Кинг Коул, Фатс Домино...
- Имаше разностранен репертоар, който му позволяваше да пее в най-добрите хотели - разказва брат му. - Музиката, която изпълняваше беше ценена и затова беше много добре платен. Градеше себе си и своя стил през такъв репертоар. А когато започна да прави свои песни, беше му лесно да вкара тази нова хармония, музикален израз напълно различен от останалите.
Известният певец Славко Перович се сеща, че той и Обрад Йовович, тогавашния продуцент на "Юготон", за пръв път отишли да чуят талантливия певец, който пеел в "Градска кафана".
- Отиваме ние там и аз виждам Тома как на сцената пее италианската песен "Катари". Помислих дали съм в Неапол или Белград - сеща се Перович. - Тома пееше по свой начин, някак романтично. Тогава разбрах, че това момче трябва да направи кариера.
Петрович си спомня, че по-късно тази вечер Тома дошъл на тяхната маса.
- Запознахме се. Казах му, че ме е одушевил и ще го почерпя питие ако може да изпее "Върни се в Соренто". "Тази ми е любима", каза той и излезе на сцената.
Здравкович, по думите на Перович, и тази песен изпял феноменално. Одушевен, казал на Тома, че един ден ще бъде голям, много познат певец.
- Драго ми е, че бях прав - искрен е Перович.
Тома Здравкович, като кръчмарски певец, трябвало да пее всичко което е било популярно по това време. По хотели, кръчми и терасите на Югославия, градил статус на звезда на народната музика. Но чак през шейсетте получава по-голямо внимание като автор на песента "Майко, майко", която написал за Мехо Пузич, и "За какво ми е живота", която е изпята от Силвана Арменулич.
Парите, които изкарвал харчел немилостиво. Оставайки без динар и уверен, че ще умре бързо заради здравословни проблеми, побягва първо в Америка, а през 1974 г се запътва към Канада. Разочарован от живота между емигрантите, пише песента "Докоснах дъното на живота". Бързо се връща в Югославия и започва да прави своите най-големи хитове. Текстовете за своите песни най-често пише сам. В кръчмите. Почти винаги са били автобиографични. В тях говори за несподелени любови и страдания. Дълго не е разбирал, че е популярен. Чак през 1982 г в Дома на синдиката в Белград, след 26 години, прави първи солов концерт, на който разбира че е звезда:
- Мислех, че са ме забравили, кой би си спомнял Тома Здравкович с добро след толкова мои гафове... Нашият народ обича да жали. Съжалиха ме и затова, струва ми се, отново ме приемат. Дали заради това, че знаят, че съм болен, дали защото обиколих по Америка и Канада и се завърнах вкъщи, а може и някога много да са ме обичали, и това е останало в тях. На мен, мисля, че всичко през което съм преминал и издържал трябваше и точно така да ми се случи. Останах аз някъде, в своя последен ген, все пак малко селянче което парите и славата удариха по главата.
Неговата популярност растяла. Появява се във филма "Балкан експрес" и сериала "Докторка на село". Албумът "Дали е възможно" доживява златно издание. Но успехите го връщат към пороците. Наясно с пагубността на комара, но и зависимостта от него, Тома тогава признава:
- Хората играят комар и през войните, и в политиката, в инвестициите, а моята мечта е да залагам със 100 000 долара! Една нощ в Баден-Баден получих 80 000 марки, а на следващата нощ изгубих всичко, и останах отново с празни джобове.
За последен път излиза пред публика през 1991 година в Подгорица, двадесет дни преди да умре. С публиката се прощава с думите:
- Вашият Тома Здравкович изнесе своя последен концерт.
Но се завърна чрез песните си.
Издателската къща "Дискос" предложила на Тома Здравкович през 1963 година да запише първа плоча. Интересна е неговата история за това как изглеждало всичко когато за пръв път видял своя албум на изложение в Палата Албания.
- Мислех, че веднага ще стана популярен като излезе плочата. Не беше така - казва - Видях своята плоча в магазин и влязох да видя дали ще я купи някой. Вътре бяха две девойки, които я търсеха. Продавачката първо каза, че я нямат, а на мен ми стана неприятно, показах й с ръка на коя полица се намира. Веднага я сложи на грамофона, а девойките коментираха: "Фино пее, но е много гаден". Беше ме срам и побягнах навън. Уплаших се, че може да ме познаят, защото на корицата беше моята снимка.
Автор: Драгана Матович
