Новак Джокович в Ню Йорк пропусна голям шанс да спечели 13-и трофей от Големия шлем, след загуба във финала от швейцареца Стан Вавринка (1:3). Джокович има 12 титли, но и девет загуби във финалите. По това (още) не е рекордьор - Иван Лендъл има повече: 11 вицешампионски плакета срещу осем трофея (между първите 30 по брой титли от Големия шлем само още Жан Борота има повече загуби от победи във финалите), а втори в списъка е Роджър Федерер с 10 загуби във финали (но и впечатляващите 17 титли).
Джокович сега е на стъпка-две от самия връх по брой загуби във финали, но още е млад и има шансове в близко бъдеще да се намери на челното място. Все пак, в по-лоша ситуация е Анди Мъри, който има три победи, но и осем загуби. От друга страна, Стан Вавринка във финали от Големия шлем има резултат от 3:0 и с Густаво Куертен е единственият играч с поне три големи трофея и нито една загуба в откритата ера на тениса (след 1968 г). (Вавринка сега е победител в последните 11 финали на турнири в които е участвал).
Всички тези загуби сами по себе си не са толкова важни, но ни говорят нещо за подготвеността на Джокович. Някои от тези загуби са били неизбежни, някои за малко, някои дори и трагични - но този път не трябваше да загуби. Това беше седми финал за Джокович в Ню Йорк: аз бях на шест от тези финала и този беше първият в който Новак беше силен фаворит, който трябваше да спечели. С резултат 2:5 от финалите на Откритото на САЩ, Джокович е пред Лендъл (3:5), а от него в по-лоша позиция е само Бьорн Борг (0:4). (Не смятаме Бил Джонстън, с резултат 2:6 по време на Първата световна война.) Годината е 2007. Джокович беше хлапе, което само няколко месеца по-рано напусна тийнейджърските години и играеше в своя първи голям финал, но все пак доста измъчи Федерер. Надал го победи в Куинс през 2010 и 2013 г, но това бяха оспорвани мачове. Най-накрая, през 2012 г Мъри пренесе момента от лондонската Олимпиада (злато) и след жестока борба победи Джокович в пет сета.
Всички околности в неделя поне на хартия бяха в полза на Джокович: времето беше перфектно, без влажност, която в предните дни изморяваше играчите и на която той е особено чувствителен. Новак трябваше да е по-свеж: той първи завърши своя полуфинал с минимална съпротива от Гаел Монфис, а по стечение на невиждани околности, в първите 13 дни на турнира, на терена проведе буквално наполовина по-малко време от неговия противник във финала. Вавринка след мача призна, че от самото начало са го мъчили спазми, но правил всичко възможно да прикрие това, за да не разбере противникът, че при него има някаква слабост.
И накрая, доживяхме да видим важен мач в Ню Йорк, на който публиката подкрепяше Новак. Досега ситуацията обикновено беше такава, че в най-добрия случай подкрепяше неговия противник, а понякога и открито срещу Новак. Остава въпроса дали подкрепата беше заради отсъствието на мега звезда от другата страна на мрежата (Стан сам каза, че още не спада към голямата четворка) или заради надчовешките усилия на Джокович просто да накара нюйоркчаните да го обичат.
Вавринка е много фино момче, но все пак относително анонимен за позьорите, които се появяват на финалите на терените на Флашинг Медоус. Публиката в скъпите боксове и поне долните секции на Артър Аш (където по-добрите места струват няколко хиляди долара) идва, за да бъде видяна поне толкова колкото и да види тенис, и са известни с генералната незаинтересованост за тениса и неуважението към някои основни норми от типа: по време на разиграване на точка не трябва да ставате и спокойно да се разхождате из трибуните.
Колкото и Джокович природно да не попада в тази секта - за него поне са чували. (Или се сещат за неговите вербални сблъсъци с местния любимец Анди Родик заради инсценирането на травма.) А Новак вече дълго се труди да ги заобича, дали с имитации по терените, дали с опит да бъде "по-голям нюйоркчанин от самите нюйоркчани" (преди пет години, когато финалът отново беше на 11 септември, Джокович на загрявката излезе с шапка на нюйоркските пожарникари). Тази година засили поклона и пращането на сърце към публиката - може би този "спонтанен" ход по някакво чудо даде плод.
Във финала публиката беше за Джокович. Няколко пъти, когато резултатът се променяше, от трибуните чувахме скандиране "Ноле, Ноле", което никога по-рано не се е случвало. Най-големият проблем от трибуните му бяха всъщност нашите хора, или поне онази част от тях, които вярват че когато Джокович пропуска първи сервис в ключов момент най-добрият начин да му се помогне да се концентрира са викове от типа "обичам те, Ноле".
Но дори генералната наклонност на публиката в неделя не беше достатъчна. Точно обяснение засега няма. Джокович след мача потвърди онова което ни каза статистиката и преди той да влезе в Бад Колинс медия център: зациклиха сервиса и по-добрата реализация на топки за пробив. Но истинското обяснение "защо" се случи това нямаше - освен признанието на Новак, че Вавринка е играл по-храбро.
Апропо храбростта - Вавринка след мача каза, че въпреки добрата форма по време на турнира в неделя сутринта е бил толкова уплашен, че пет минути преди излизането на корта буквално плакал от вълнение, но тогава трябвало да се събере. (Тази фраза "I had to put my shit together", има по-поетичен, но непреводим и вулгарен елемент на английски.)
Джокович проведе чудно лято, с лоши резултати и мистериозни контузии, които непрекъснато се споменават в някакъв генерален смисъл - достатъчно да се знае, че съществува някакъв неопределен проблем, но не толкова силен да се използва като оправдание. До полуфинала Новак имаше няколко медицински таймаута, изгледаше, че го боляха и двете рамене, по-късно и краката, но преди финала чухме от неговия екип, че е добре и няма никакви здравословни проблеми.
Няколко от нас само 2-3 минути преди началото на финала в ресторанта за играчи се хранехме непосредствено до щаба на Джокович (Вайда, Бекер и компания) и те изглеждаха крайно отпуснати и разположени.
Загубите са тук, за да се научи нещо от тях. Гаел Монфис след трагикомичното си участие в полуфинала научи, че тенис боговете, които с нас смъртните комуникират чрез Джон Макенроу (каква ирония!), искат уважение към отредените норми и шаблони.
На Монфис не му тръгна на старта в мача с Джокович и тогава реши да опита да го дестабилизира с мързеливи движения, чакане за ретур от драстично различни позиции (отдалечавайки се на два метра от основната линия, променяше на всеки сервис), кратки точки (имаше двойна грешка в която сервира 222 км/ч, а после 221 км/ч).
Коментирайки за американска телевизия, Макенроу нарече поведението на Монфис непрофесионално и накара публиката на корта да го освирква. (На Откритото първенство на САЩ зрителите получават слушалки и могат да чуят коментара по телевизията). В началото на четвъртия сет на финала, когато Джокович бързо изостана с 0:3, имаше няколко момента когато неговото безразлично поведение малко подсещаше на Монфис, но за щастие за кратко.
След полуфинала попитах Монфис защо е избрал точно на ретур да опита да разбие концентрацията на Новак, а той ми отговори, че това е много очевидно, защото всички знаят, че тези дни сервисът на Джокович не е в най-доброто си състояние. Това изразително се видя точно във финала - Новак призна, че сервисът напълно го е напуснал, че има проблеми с движението докато тялото се навикне да защити определени болни точки и тогава компенсира в други точки. Всичко на всичко, Джокович във финала на сервис направи повече двойни грешки (7), отколкото асове (6), вкара само 51% първи сервис, а беше пробит шест пъти.
От друга страна, чехкинята Каролина Плишкова след своята загуба в женския финал от първата в света Анджи Кербер говори колко е била възбудена и как нервите са казали своето в първия сет. Но тогава се успокои, промени стратегията, съкрати точките и храбро изигра мача до края. Това е урок, който ни преподаде Джокович в края на четвъртия сет когато се мъчеше с два паднали нокътя (по един на всяко стъпало), и където се видя, че едва се движеше, но някак все пак успя да изиграе няколко равностойни гейма, и да стигне до още една точка за пробив.
Това беше 17-ата и, както се оказа, последната. Джокович, вероятно най-добрият в ретурите в историята на спорта, направи само три пробива, и сам призна, че не помни някога тези ключови точки да е изигравал толкова лошо. Във важните мачове със сигурност не е, което е всякак нехарактерно за такъв шампион - човек, който вече 115 седмици подред (общо 216) е номер 1 в класирането.
Може това да е резултат от някаква латентна невроза при Джокович, която усещахме през целия турнир. Няколко пъти на тренировки Джокович изглеждаше нервно, неразположено и напрегнато - неговият характер има настояването за перфекционизъм и освен всичко останало това го прави големия шампион който е. Но това понякога може да стане контрапродуктивен момент. Към края на онзи чуден полуфинал Джокович се изнерви и буквално скъса своята тениска, така че следващата точка изигра с дреха, която висеше почти до стомаха му. Не помня да съм виждал това някога в тениса - една година доста по-младият Джокович си скъса тениската след победа във финала в Мелбърн, но никога по време на мач. (Новак после призна, че въпреки че обича Монфис като човек и играч, част от неговото представяне го е "разлютило като чушка".)
Във финала, през един период в третия сет Джокович изглеждаше изгубен и разконцентриран от гняв на някой в своя щаб - в стила на Анди Мъри. Новак умее тук таме да псува докато играе, но е относително балансиран. Но такъв бяс и вкисналост при него още не бяхме виждали. (Не успяхме да питаме Джокович за какво ставаше въпрос, но ни се стори, че някой от щаба му аплодираше след един изразително добър ход на Вавринка, а на Новак в жара на борбата това не му допадна. Може да разберем за какво ставаше въпрос когато следващата година започне новото риалити шоу за неговия живот, което подготвя за Амазон прайм.)
Автор: Влада Олич
