Отдавна европейският баскетбол не е бил "луд" за някое хлапе както за 17-годишния Лука Дончич. Момчето от Любляна в последните няколко седмици с екипа на Реал (Мадрид) дава заявка за впечатляваща кариера.
Вече години се обявява неговото идване на голямата сцена, дебютира миналия сезон, но никой не е очаквал вече да е толкова доминиращ.
Преди началото на текущия сезон в Евролигата, в кратък анализ на Реал изтъкнах, че този сезон трябва да е пробивът на Дончич, но искрено, не съм очаквал да е такъв.
Единадесет точки веднага в дебюта срещу Олимпиакос, с пет борби, последвани от 15 срещу Баскония и четири асистенции в третия кръг, после 11 срещу Галатасарай в петия, а тогава черешката на тортата - 17 в коша на Жалгирис от три тройки, с по четири борби и асистенции.
Междувременно, стана един от редките играчи, които в испанското първенство в един мач имат 23 точки и 11 асистенции и индекс на полезност 34. Така оправда сравнението с Рики Рубио, чийто рекорд изравни, но даде заявка за може би и по-голяма кариера от плеймейкъра на Минесота Тимбърулвс.
С оглед на произхода и стила на игра, комбинация от изкуство, физика, интелигентност, контрол на топката с двете ръце, отличен скок, разнообразната стрелба, асистенциите, накратко всестранността, мнозина казват - той е новият Дражен (Петрович).
Въпреки че все още е дете, тийнейджър, притежава изключителна вътрешна сила с която издържа на всички предизвикателства и напрежения, като Дражен в своето време. Технически вече е довел своята игра до високо ниво, физически не изостава от професионалистите на по повече години.
Разбира се, далече е Дончич от един от най-добрите европейски играчи на всички времена, човекът на когото се дивеше и НБА, но с крупни стъпки върви към този идеал.
Вкарва, скача, подава, но това не е неговата най-голяма сила
Дончич е продукт на Унион Олимпия, а за пръв път привлече вниманието на европейската общественост през април 2012 г, когато на турнир за възраст до 13 години в Рим вкарва 54 точки с 11 борби и 10 асистенции във финала срещу Лацио.
Предходно в същата година е играл против Реал и Барселона, на които вкарал по 20 точки, а мадридчани реагирали по-бързо и го довели пет месеца по-късно, като 13-годишен, подписвайки петгодишен договор с тях.
Само година по-късно вече го е хвалил треньорът на първия отбор на Реал Пабло Ласо: "Много е талантлив, затова е и дошъл при нас. Бързо ще стане титуляр в Реал и Словения. Но има още доста работа пред него."
Последвал експресен напредък в конкуренцията До 16 г, бързо е "повишен" в състава До 18 г, преди два сезона и в резервния отбор на Реал, за да донесе през миналата година на клуба титлата младежки първенец на Европа заедно с признание MVP във финала срещу Цървена звезда. Играл е в конкуренция с две години по-големи баскетболисти.
"За толкова млад играч най-важното е привикването. Разбрахме се веднага да започне да тренира с малко по-големи момчета, за да с тяхна помощ по-лесно да се пригоди към живота в Мадрид", заяви един от първите треньори, който е работил с Дончич в Реал Хосе Луис Пичел.
През същата година става най-младият дебютант в историята на Реал в Лига Ендеса - на 16 години 2 месеца и 2 дни. Постига три точки срещу Уникаха. По-млади от него в дебюта си в испанското първенство са били само Рики Рубио и Анхел Реболо. Получил е шанс и в Евролигата, а междувременно в Ендеса постига първи мач с двуцифрен резултат - 15 точки, 6 борби, 4 асистенции срещу Билбао.
Междувременно избира да играе за националния отбор на Словения, въпреки че е имал и други предложения, преди всичко от Испания, но се е споменавала и Сърбия, а сега го сравняват с големите словенски таланти Сани Бечирович и Горан Драгич. Сравненията са заслужени, Драгич на неговите години премина от Илирия в Слован, а днес е един от най-добрите плеймейкъри в НБА.
В младежките категории на Реал е спечелил всички възможни признания, на много турнири е бил най-добрият играч, стрелец, борец, асистент, въпреки че организаторите въвели повече признания, за да ги печелят различни деца. Той спечелил всичките. На 16 години чупил рекорди на 17-годишния Рубио.
"Сещам се за финала на кадетското първенство, избраха го за най-добър играч, но беше много ядосан, защото загубихме от Барселона. Трябваше да насочим тази негова борбеност в правилната посока, но винаги е било ясно, че става въпрос за роден победител", заяви още един от неговите бивши треньори Хехо Висенте.
Без оглед на това, че е способен да напълни всички статистически категории, баскетболните специалисти като негова най-силна страна изтъкват влиянието върху отбора. Когато Дончич играе добре, играе и целият отбор. Той не е играч чийто приоритет е попълването на споменатите статистики, а победите и поемането на отговорност.
Във всеки случай, имаме шанс да сме свидетели на развоя на един върховен баскетболист от самото начало. Звездата отдавна е родена, въпросът е само колко силно ще засвети.
Автор: Александър Ковачевич
