В ерата на технологичния напредък, много хора дават най-доброто от себе си да запазят стари занаяти от забрава и поддържат семейните традиции. В малки магазини, разположени в стари къщи или мазета, те се опитват да поддържат техника за обработване и работа от миналото.
Терминът "занат" (занаят) е балканската дума, който идва от турски език и е с арабски корен, и означава умение или знание.
Някои занаяти, основани на опита на древните славяни и азиатската култура, били ключови икономически сектори на старите селища. Информация за занаятите има в сръбските кралски харти от 14 век, а също и в списъците на занаятчии, които заедно със села и ферми, били към определени манастири. В преброяване на населението от 1455 г са записани занаятчии като ковачи, обущари, шивачи, касапи, пекари, грънчари, каменоделци, колари, мелничари и билкари. Тука има и стари занаяти за които може би не знаете.
Опанчар
Опанчар е занаятчия специализиран в ръчната изработка на обувки, особено опинци (опинците са традиционни селски обувки носени в Югоизточна Европа. Атрибутите на опинците са конструкция от кожа, липса на връзки, здравина, и различни форми при палците). Този занаят изживява период на голям успех от втората половина на 19 век до 50-те години на 20 век. От средата на 20 век, този занаят започва да спада.
Днес в Сърбия има само няколко занаятчийници от този тип, а тези обувки се продават основно като сувенири или за целите на фолклорните групи, като част от националната носия. Откакто този занаят спада към традиционния фолклор, Указ на Министерството на икономиката на Република Сърбия го поставя под защитата на закона.
Сарач
Сарач е стар сръбски занаят. Това е занаят, който произвежда кожени изделия, особено седла, колани, кобури за оръжия, камшици и портфейли.
Сарачът прави продуктите си основно на ръка. Тези продукти могат да бъдат купени от магазини, панаири в Сърбия, особено когато има пазарен ден. Синтетиката замести продуктите правени от кожа, защото те изискват много професионален труд, а това повишава тяхната цена.
Куюнджия
За този занаят може да се каже, че приспада към тип изкуство. Куюнджията (на български куюмджия) създава декоративни предмети, основно бижута. Куюнджията правел всичко на ръка, с прости инструменти. Днес, бижутерите обработват материалите и правят орнаментите с използване на модерна технология и различни видове скъпоценни камъни.
Най-основният продукт на тези занаятчии е бижутерия: пръстени, брачни халки, обици, значки, брошки, огърлици, гривни...
В допълнение на изработката на декоративни елементи, куюнджията са гравирали своите продукти (или продукта, който купували клиентите). Те гравирали букви, думи или цели рисунки.
Рабаджия
Рабаджията работел предимно с впряг от волове. И, въпреки че впрягът с волове е по-бавен от този теглен от коне, те били много по-силни и можели да дърпат повече тегло. Тази професия все още е жива в Сърбия и може да се види особено където пътищата са лоши. Днес рабаджиите основно дърпат дървета от гората към пътя.
Асурджия
Асурджиите имали своите работилници и домове близо до мочурище където техният работен материал (тръстики) били близо подръка. Асурджиите произвеждали различни видове плетива според нуждите на пазара. Тези плетива са правени в различни размери, различна дебелина с декорации или без.
Плетивата били използвани като завеси за слънце, килими в помещенията или рогозки за плажа.
Дунджер
Дунджер е масон, който строи къщи тип "набиянице". Набияница е къща, чийто стени са направени от отъпкана земя, която е била сложена в дървен корпус. Във Войводина, почвата е била смесвана със слама и била още по-компактна след изсъхване. Стените били дебели половин метър.
В тези домове летата били хладни, а зимите топли. Но защото нямало изолация към земята стените запазвали влага в дъното.
Тъй като дунджер не извършвал особено прецизна работа, думата "дунджер" все още се използва в пренебрежителен смисъл, дори за нискокачествена работа.
