Здравей, Милош!
Сега си на 10 години и никой още не те нарича Тео. Ти тренираш във Вальево с твоя брат и мечтаеш да отидеш някъде. Може би да се преместиш в Белград да играеш за който и да е отбор, да си част от по-голяма спортна организация.
Ти си обикновено момче като всичките ти приятели - не си лош, но си неуправляем и палав. Прекарваш много време с приятелите си, играейки на улиците и си щастлив с този график: минимум 8 часа по улиците, 8 часа в училище и 2 часа за сън. Сега можеш само да мечтаеш за медали и награди, гледайки мачовете на югославския национален отбор и неговите звезди: Бодирога, Джорджевич, Дивац, Данилович. Сигурен си, че е невъзможно да постигнеш такъв успех и дори да мислиш за него. Тези цели са твърде далеч и големи за постигане. Но ти, Милош, сега си във Вальево.
Така че нека се представя. Аз съм Милош Теодосич, или както ме наричат моите съотборници - Тео. Аз съм на 29 години сега и ще ти кажа колко чудесен и вълнуващ ще бъде твоят живот.
Твоето семейство е твоята основна подкрепа в живота, слушай техните съвети и им вярвай напълно. Не само за баскетбол, а за всичко. Ти никога няма да станеш аз без семейството. Изкажи големи благодарности на твоя първи треньор сега, защото той те учи как да обичаш тази игра. Той не те притиска да правиш много упражнения или да помниш голям брой комбинации. Помни всичките му истории, той те учи да обичаш баскетбола. Тази любов е безкрайна. Никога не загърбвай училището, трябва да имаш добри оценки или твоят треньор няма да ти позволи да тренираш.
След девет години ти ще си напълно сигурен, че баскетболът е твоят живот завинаги. Година по-късно ти ще играеш в Гърция - това ще е първата ти сериозна професионална стъпка - Олимпиакос Пирея. През 2010 година ФИБА ще те обяви за най-добрият баскетболист в Европа. Лудост е, ти си само на 23, но вярвай ми, че е истина.
Ще напуснеш Гърция и ще отидеш в Русия където ще имаш лични възходи и падения. Големи възходи и болезнени спадове. Ще се бориш с много конкуренти, но най-важното - със своя характер. Трудно е, но ще успееш да си по-силен, ще отнеме четири години да разбереш всяка грешка и ще го направиш в Москва. Но наградите за твоята усърдна работа ще са безценни - ти ще си звездата на националния отбор на Сърбия и ще го изведеш до два исторически сребърни медала - от Световното първенство и Олимпийските игри. Най-сетне ще спечелиш Евролигата с ЦСКА. И всеки човек във Вальево ще те нарича Легенда.
Ако не ми вярваш, това е добре. Продължавай, работи усърдно. Ще видиш.
Срећно!
(Късмет!)
