Балканът е черната овца на Европа. Балканското ниво на приходи е много по-ниско от средните приходи в западна и средна Европа. Това е добре познат факт, но би било полезно да се разглежда още веднъж. Средното БВП на глава от населението в Западна Европа е около 40 000 долара (изразена в константните международни долари от 2005, които използва Световната банка). Приходите в балканските страни (с изключение на Гърция) се движат в обхвата от 10 000 до малко над 20 000 $. С други думи, разликата между Западна Европа и Балканите е поне 2 към 1, а осреднено и 3 към 1. Ако без специално познание за историята хвърлим поглед на картата на Европа ще бъдем изненадани от такива разлики: разстоянията са малки; полет между Виена и Белград трае около час, но разликата в приходите (ако вземем предвид по-ниските цени в Белград) вероятно е 4 към 1. Това означава, че губите 30% приходи на всеки 15 минути полет на изток. Откъде това?
Склонен съм да се съглася със стандартното историческо обяснение което показва типа колониално управление като главен "виновник" за тази разлика. Областите, които три или четири века са били под контрола на Османската империя наистина имат по-ниски приходи, по-ниски образователни постижения, по-ниско ниво на доверие в институциите и т.н., от областите, които са били част от Хабсбургската монархия. Нещо повече, това не е нов феномен: разликите в нефинансовите променливи (като нивото на грамотност) в миналото са били още по-големи, особено в първата половина на 19 век, когато повечето балкански държави (както и недоволните нации под хабсбургска власт) започнали своя път към независимост. Това е първият дял на стандартното обяснение.
Вторият дял на стандартното обяснение е по-бавният ръст заради комунизма. Това най-добре може да се види в разликата между Гърция и другите балкански страни, която е била по-малка през 30-те години на миналия век отколкото през 1989. Например, според данните на проекта Медисън от 2017 съотношението на гръцкото и румънското БВП на глава от населението преди Втората Световна война е било 1,4, но до 1989 е пораснало на 1,9.
В това стандартно обяснение, обаче, съществува един детайл, който ми изглежда объркващ. В множество текстове и книги, които се занимават с колониалния произход на днешните институции, а с това и нивото на приходите, почти изобщо не се споменава османското колониално влияние което разбира се не се простира само на Балканите, а и в Близкия Изток и Северна Африка. Надявам се, че това е една от празнините, които в бъдеще ще бъде попълнена.
Но това което тук е интересно е спекулацията за това защо Балканът не е бил по-развит чак и по времето на Римската империя. Ако отново погледнем картата това става още по-голяма загадка. Тогава Балканът (който по това време не е имал единствено име, защото името "Балкан" произхожда от османския период) е бил "приклещен" между двата най-развити дяла на познатия свят: Гърция/Мала Азия и Италия (Рим). Защо тогава развоят на Балкана е бил толкова бавен?
Ако погледнем данните за урбанизацията, Балканът (с изключение на Гърция) не е бил особено урбанизиран. Около 150 години, класирането на 10-те най-големи градове е изглеждало така: 3 в северна Африка (Картаген, Лептис Магна и Птолемаида), 2 в Египет (Александрия, Мемфис), 2 в Гърция (Атина и Коринт), 2 в Италия (Рим и Саракуза) и 1 на Леванте (Антиохия). Най-малкият между тях е имал около 80 000 жители. Най-големият балкански град е бил Ядера (днес Задар, в Хърватия) с около 30 000 жители (данните са от текста на Андрю Уилсън "Големина на градовете и урбанизацията в Римската империя").
И тогава в поглед на приходите разликите са били големи. Данните на проект Медисън говорят, че Балканът (пак без Гърция) е имал приход на глава от населението от едва 400 $, приблизително същия като в Галия. А това е изненадващо, защото Балканът е бил притиснат между двата най-богати дяла на евро-средиземноморския свят: Гърция и Мала Азия с повече от 500 $ и Италия с около 700 $ на глава от населението. Би се очаквало приходът в тази област да бъде някъде по средата между италианския и гръцкия, съответно 50% по-висок отколкото всъщност е бил (а всякак по-голям от прихода, цивилизационно гледано на далеч изостаналата Галия, да не споменаваме онова което тогава се смятало за края на света: британските острови).
И Гибън се чуди над този факт и дава интересна хипотеза, която може би е отговор на нашият въпрос: географията. Географията на Далмация и Мизия (както са се наричали тези провинции по времето на Траян) е такава, че има само един тесен пояс от средиземноморските брегове, по Адриатика, след което следват високи и непроходими планини. Тези планини създават впечатляващо хубав контраст (което може да потвърди всеки, който е посетил Бококоторския залив), но същевременно утежняват комуникацията с вътрешността.
Ето защо не е изненадващо това, че когато четем писанията за пътуванията на поети, писатели, войници и императори от Италия и Атика до Егея, виждаме че те са пътували изключително по морския път, преминавайки Адриатическо море най-често в най-тясната му част, Отранто, между днешните Апулия и Албания. Би било много по-дълго и по-опасно да се мине по сухоземния път. Така се случило, че делът който директно комуникирал с развития свят бил ограничен на адриатическото крайбрежие и не се е ширил към вътрешността, а непроходимостта на сухоземните пътища между Италия и Гърция направила тази вътрешност допълнително неразвита и по-малко урбанизирана отколкото би се очаквало.
Но "най-лошото" във всичко е това, че след няколко планински вериги, като продължаваме към изтока и се приближаваме към Дунав, теренът става равен и с това идеален за най-различни инвазии от степните предели. И наистина, безброй народи са използвали този път и нападали и плячкосвали тази област. Като се разширявал на изток, Рим трябвало да гради своите известни лимеси по Дунав (а след това и да завладее Дакия), и докато този регион получил значимост през 2, 3 и 4 век, става въпрос преди всичко за стратегическо и военно значение.
Не само че много императори произхождат от Балканите (което не е изненадващо, като се има предвид, че в късните дни на Римската империя само генералите са имали реален шанс да станат императори), а градовете които са израснали в "граничната" област са били в основата си военни гарнизони. В тях е имало луксозни сгради за висшите офицери и императори, но много малко средна класа, която в това време можела да се намери в крайбрежните области на Мала Азия и в Леванте. Генерално гледано, балканските градове са били военни лагери. Марк Аврелий, който провел последните години от своя живот, воювайки на "границите", тук не е оставил никаква следа. Ако Константин беше избрал Сердика (днешна София) вместо Византия, за което изглежда в един момент е размислял, ситуацията може би би била различна: може би на Балканите би се развил истински градски живот. Но това не се е случило.
Планините да бяха само 400 км по на изток, дали историята на тази част на Европа, а може би и на цяла Европа, би била различна?
