Майстор Драган Димитрийевич от Земун прави "ферари" за което не е нужна шофьорска книжка. Не ходи на технически преглед, лесно е за поддръжка и не му трябват резервни части. И това не е всичко. Но в него газ не дават хора, а животни.
Мица е на единадесет години, а преди седем си е счупила гръбнака и така станала куче инвалид. Днес търчи благодарение на изобретението на своя собственик. Тя е и първото куче на което Драган е помогнал, а има повече от 300 животни, които са пробвали неговата количка. Изобретенията на Драган са стигнали в цяла Европа до Швеция, Норвегия, Холандия.
Всичко е започнало в малката работилница в Земун. Желанието Мица отново да бърза като "ферари" го накарала да направи първата количка за куче.
"Дъщерята видя в интернет такава количка в Америка и пита: тате дали ти можеш да направиш това? С оглед на това, че съм машинен инженер, не ми беше никакъв проблем да направя това", спомня си майстор Драган Димитрийевич.
Бързо се прочуло за неговото изобретение. Затова и телефонът загрял от обаждания на собственици на трудноподвижни кучета, които искали техните любимци да получат крака на колела.
"Докато накрая не дойде жена с куче в ръцете, която каза: можете ли да помогнете на моето куче? С оглед на това, че петдесет и пет години дружа с кучета, това беше невъзможно да откажа", казва Драган.
След това не е могъл да откаже и на други четириноги, които днес се намират в списъка с неговите клиенти.
"Правил съм за чинчила, правил съм количка за агне, за едно еленче в Словения, за съжаление то не дочака количката", споделя този майстор.
Количките прави изключително ръчно, а е създал и инструменти с помощта на които се създават неговите произведения. Таман когато помислил, че нищо в този занаят не може да го изненада се излъгал.
"Тогава започнаха да ми се обаждат хора, които имат котки. Еее, тук беше проблем. Котката е животно което е своенравно и което е самостоятелно и просто непрекъснато се измъкваше от количката, докато не намерих начин да не може да се измъкне и да трябва да ги държи на себе си, е тогава всичко останало беше лесно", отбелязва този изобретател.
Много лесно, за ден стават количките, които на ранените животни или онези без лапи облекчават живота.
"Започнах от пластмасови тръби, а тогава преминах на алуминий, а изключително, няколко пъти съм правил от стомана когато кучетата са големи и когато количките трябва да са по-здрави от обичайното", разкрива Драган.
Чакайки пенсионирането Драган ни обяснява, че от този занаят може да преживява. И може би е единственият майстор, който би искал да има възможно най-малко работа и да има възможно най-малко животни на които им е нужна неговата помощ.