Навършват се 125 години от рождението на Милош Църнянски. Ненадминатият сръбски писател Църнянски е роден на 26 октомври 1893 година.
Редица изследователи на неговото дело са подчертавали, че Църнянски (1893-1977) по единствен начин е представил изключително тежкия исторически опит на сръбския народ, разпръснат по стечение на трагични обстоятелства от векове по широките пространства на средна и източна Европа, което е централната тема на неговото капитално дело "Преселения".
Бил е чудесен стилист, едно от ключовите явления в сръбската литература като цяло.
В Белград от 1980 година работи неговата фондация, която всяка втора година връчва награда за най-добрата първа книга на писатели от всички области в които е творил Църнянски (поезия, роман, разказ, есе, драма), а се връчва и награда "Стражилово" за най-добрите студентски трудове за делото на Църнянски.
Църнянски е роден в Чонград, днес Унгария, тогава Австро-Унгария, където неговият баща, нисш чиновник, бил наказан. Заради невъздържано поведение е преместен от Банат, в среда, която е била почти напълно несръбска. И по баща (Иланджа) и по майка (Панчево) Църнянин е банатец.
Детството и ранната младост е провел в Тимишоара, който с много топлина е описвал в спомените, както и малката сръбска общност, остатък от някогашната видна и богата сръбска община.
В тази среда е попил страшна любов към традициите на своя народ и всички негови дела, чак и онези с лирична тематика или антивоенна каквато е писал в ранните двадесет е пропита с особен вид мистичен патриотизъм.
Принадлежи на поколение което ужасната кланица на Първата Световна война напълно е определило, в австрийска униформа е отишъл в Галисия и италианския фронт, и неговите ранни творби са отражение на този дух.
Дипломирал се е във Философския факултет в Белград. Предходно се е школувал във Виена и Риека, а по-късно и в Париж. Бил е професор, журналист, публицист, а от 1928 е назначен в Централното печатно бюро на правителството на Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия) в дипломатически мисии в чужбина.
Окупацията на Югославия през 1941 го заварва в Рим, откъдето през Лисабон се запътва към Лондон. От емиграция, която е преживял тежко, се върнал в родината през 1965.
В романа "Преселения", чийто първи дял е написал през 1929, а вторият през 1962 описва трагичните разселвания на сърбите по просторите на Средна Европа и Южна Русия. Делото е създадено по реални исторически основи.
Останалите творби с които Милош Църнянски дълбоко е завладял сръбската литература са: романите "Дневник за Чарнойевич", "При хиперборейците", "Роман за Лондон", "Капка испанска кръв", стихотворенията "Лириката на Итака", "Лов над Белград", новелата "История за един мъж", драмите "Маска", "Конак", "Никола Тесла", пътеписите "Любов в Тоскана", "Книга за Германия", "Нашите небеса", "Нашите плажове на Адриатика", "Бока Которска", "Книга за Микеланджело", "Ембахада".
За романа "Преселения" през 1930 получава наградата на Сръбската академия на науките. Когато през 1973 година официално е отворена новата сграда на Народната библиотека на Сърбия на Врачарското плато, а библиотеката е започнала да връчва награда за най-четена книга на годината в библиотеките в Сърбия, пръв победител е бил Църнянски за "Роман за Лондон", който предходно е спечелил НИН наградата за роман на годината.
