Новак Джокович гостува в предаването "Да може би не" при Оливера Ковачевич където говори по редица теми от кариерата и личния живот.
В студиото в Кошутняк влезе с музиката от филма "Роки", въпреки че адекватна би била може би и музиката от Завръщането на джедаите. Скайуокър има своя меч, докато Джокович има тенис ракета. Но някак историята за Роки е история за човек, който се вдига от маргиналното. Борец за правда. Някъде тази история прилича на тази на Новак, на някой от Сърбия който отиде на голямата сцена.
"Има прилики. Просто по причината, че Роки опитва да спечели световния трон в спорта с който се занимава и който е заобичал и става шампион на народа, а остава скромен на земята, близък до хората. Продължава своя всекидневен живот въпреки успехите, така както се развива и до този момент. Не забравя за истинските ценности в живота, за истинските животни начала. Така че това е нещо с което се идентифицирам. Несъмнено, той ползва своите юмруци като оръжие, а аз ракета. Така че не трябва да съм толкова мускулест", заяви Новак.
Лятото беше успешно за Новак, с няколко поредни турнира, които представляват голям успех.
"Една част от мен знаеше, че е само въпрос на момент кога ще направя голям успех и кога отново ще поставя себе си в позиция да се боря за титли от Големия шлем и също така да имам възможност да се боря за номер едно в света. Искрено, когато се върнах към новия-стар отбор, с тенис треньор Мариян Вайда и с Гебхард Грич, кондиционен треньор. Срещнахме се през април тази година и развихме стратегия и дългосрочни и краткосрочни планове и в това разписание, и в този план, стоеше някъде около Откритото първенство на САЩ да достигна върха на своята форма. За радост и приятна изненада за всички нас, върхът на формата дойде още на трева в Куинс и спечелих Уимбълдън. Това е повратна точка и нещо което много ми трябваше в този момент. Година и половина имах осцилации и в резултатите и като играч намерих себе си на терена. Имах операция и отсъствие от терена за 6 месеца."
На въпроса какъв е бил най-големият проблем, Новак обясни, че всичко е започнало от Ролан Гарос.
"Ролан Гарос беше черешката на тортата и турнир, който дълго беше желан и с години бях близо да го спечеля. Изгубих три финала до този турнир през 2016 година. Мисля че заради това очакване и напрежение което преди всичко поставих сам на себе си, а разбира се и всички останали, просто този заряд на енергия беше толкова голям и разбира се ме изтощи. Просто, емоционално повече нямах в резервоара достатъчно енергия да се състезавам на високо ниво. Слушах истории на бивши шампиони и хората, които са били в същото положение, и в същите ситуации, които са говорили за това, че рано или късно удряш главата в стената, просто казано. Говорейки в емоционален смисъл. Когато осъществиш своите мечти и когато постигнеш определен успех и когато дойдеш в този стадий на кариерата, че просто се питаш а занапред какво?"
Появил се проблем с мотивацията и състезателния заряд.
"Мислех, че никога няма да вляза в такова състояние на ума, но се излъгах, беше точно така. Обаче, запазих волята за работа, тренировки. Работих в същата степен колкото работех и преди това, а и повече, защото исках през тренировката и това усилие да намеря отново някаква жар да се състезавам. На мен не ми липсваше страст към тениса и към заниманието с тенис и тренировки. Ходех на тренировки и бях редовен, бях дисциплиниран, какъвто е случаят през целия ми живот и цялата моя кариера, но просто когато влизах на терена да се състезавам, когато чух съдията да казва резултата, тогава скъсах лентата. Не мога напълно да обясня това, защото и сам не бях напълно готов за това. Бях уверен, познавайки себе си, че до това никога няма да се стигне, защото дотогава с мотивацията и вдъхновението никога не съм имал проблем. Никога не е трябвало да се принуждавам, просто знам ясно каква ми е целта когато съм на терена, да се подготвя тактически да знам какво трябва да направя по определен начин, за да изходът на мача да бъде такъв какъвто се иска."
В този период се случи Рио де Жанейро и Олимпийските игри.
"Сега като върна времето, а не обичам да правя това, защото в живота не се разкайвам за нищо, защото вярвам, че всичко в живота се случва с причина и тези уроци са за нас, за да бъдат научени, но наистина можех да взема по-добри решения в някои моменти - вероятно можех. Например, след Ролан Гарос, Рио дойде и тук бях на върха. Имах всички титли от Големия шлем зад себе си. Бях номер едно в света, абсолютно доминиращ. Отидох там и два дни преди мача имах контузия на лявата китка и тогава в този кратък период по всички възможни начини опитвах с медицинските лица и лекарите и ортопеди да намеря решение, за да се оправя и да дам своя максимум."
Травма на китката на лявата ръка Джокович тогава преживява за пръв път в кариерата.
"Когато всичко това приключи, когато имах малко повече време да се обърна към всичко и да размисля малко защо се случиха определени неща, заключих че твърде много се залетях, исках прекалено много. Изгорях в това желание, и по някакъв начин отстъпих от онзи ритъм планиран на тренировките, възстановяването и оптимална подготовка, от тази формула, която функционираше идеално, перфектно до този момент. Отстъпих от това, защото олимпийската година винаги е най-тежка в програмата, защото имате същият брой турнири, с това че имате и ОИ, които имат специална тежест. И тогава трябва специално да се подготвите за това, а нямате време, защото ОИ винаги се падат в този сгъстен период от годината между Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ където имате още няколко големи турнира, така че в крайна сметка това беше един голям урок. Вероятно трябваше след Откритото първенство на САЩ да завърша сезона. Играх финал, това е извънреден резултат, но си спомням много добре този турнир. Тук извлякох последните атоми от тази жар и тази ментална сила за състезание, след което бях като спукан балон и единствената причина заради която продължих да играя до края на сезона и да участвам на турнири, е заради това че Мъри се засили и ми беше застрашено първото място. Всъщност, позволих на другите да влияят върху мен, че трябва да продължа. Дълбоко в себе си усещах, че трябва да спра, част от хората поред мен също бяха подкрепа. Особено моята съпруга и родителите ми говореха, че трябва да спра. Обаче, разбира се, никой не може да решава вместо мен."
Все пак, Новак е решил да спре през следващата година
"Това беше през миналата година и това не го реших аз, а реши висша сила, и моето тяло, защото просто, лакътят повече не можеше да издържа тези усилия. Лакътят разбира се беше един проблем, който съществуваше, и беше текущ две години и половина. На въпроса защо толкова дълго, отговорът е прост. Като професионален спортист вие търпите определена мярка болка и ниво на болка и това трябва да приемете. Обаче, точно знаете и имате усещане когато тази болка надхвърля някаква граница и когато не ви дава да дадете своя максимум. На мен това започна да ми се случва в началото на 2016 година. Иначе аз съм против лекарства, хапчета и т.н. Винаги се опитвам някак да работя най-много върху превантивността вместо на лечението. По-добре е да попречите, вместо да лекувате, както казват. Но, просто в тези моменти, за да продължа да играя на това ниво, когато сезонът вече е започнал, трябваше да взема решение. Или ще направя пауза и адекватно ще се посветя на този проблем, или ще продължа сезона с противовъзпалителни лекарства. Аз избрах втората опция и по някакъв начин знам, че в този момент това беше необходимо, за да продължа да играя, но когато гледам нещата от тази перспектива не беше правилното решение за моето здраве. Разбира се, вземайки предвид целия този ред след това, тези година и половина, всичко което се случи, вероятно не бих направил това решение, защото паузата беше неминуема, рано или късно."
Лековете само маскирали причината за травмата.
"Това беше маскиране на симптомите. Болка нямаше, защото беше приглушена, но ситуацията в лакътя се е влошавала, а аз не съм знаел за това, защото не го усещах. Болката е сигналът на тялото, че нещо се случва вътре което изисква внимание. Аз не гледах на това така в тези моменти и научих урока по трудния начин."
Последвала операция.
"Това беше моята първа и надявам се единствена операция в живота. Не съм любител на операциите и ножа да ви кажа право. Знам че в някои ситуации това е просто необходимо. Да кажа неизбежно. Но се опитвах по всички възможни начини да избегна това и тогава взех пауза през юни 2017, след Уимбълдън когато се отказах в 1/4-финала. Тогава просто почувствах голямо разтоварване и облекчение, защото дълбоко в себе си знаех, че този момент ще дойде рано или късно. И просто трябваше да се случи и тогава когато най-сетне се случи, когато не можех да държа ракета в ръцете, тогава разбрах всъщност, че пред мен е пауза в продължение на месеци. Казаха ми, че мога евентуално след 3 месеца да се върна на турнирите, но реших да взема 6 месеца без турнири, просто защото ми трябваше също малко пауза да напълня батериите, емоционално и малко психически. Трябваше ми някакво свежо начало. Тогава посетих най-добрите ортопеди в Сърбия, Северна Америка и по цял свят. Всички ме съветваха, че операция не е необходима, и че просто трябва да следвам някакъв определен протокол, който те ми предписват. За да накрая, когато се връщах за новия сезон, болката отново да се появи и тогава тук тръгна чувството на неудовлетвореност, защото взех 6 месеца време за пауза, уверен отстрана на всички доктори, че това беше достатъчно време за възстановяване."
Операцията е направена в Швейцария
"Запознах се с човек в Швейцария, който е ортопедичен хирург и който ми каза, че не трябва да правя операция веднага, но е по-добре да се реша възможно най-бързо, и накрая отказах и на него и отидох в Австралия, и отново играх с болки. Това беше в началото на тази година. Когато се върнах от Австралия ми беше ясно и просто трябваше да направя това. Работата беше свършена доста добре, защото много бързо се върнах на тенис терена. Според много специалисти, може би твърде бързо. Агаси и Радек, и докторите и фамилията, никой не беше за това да се върна в този момент. Само аз бях за! Но, сега виждам, че това беше грешка. Но, нищо не бих променил, защото нещата са точно такива каквито би трябвало да бъдат и точно заради целия този процес и всичко което се случи днес съм тук където съм и това просто е така."
Сътрудничеството с Агаси е прекъснато в този период
"Останахме в отлични отношения и в нито един момент не сме имали официален договор, какъвто е иначе случаят с останалите треньори. Той има много задължения, има семейство, гледа своите деца, има и фондация. Агаси е специален човек, който много обича да разговаря и да намира същината във всичко, което не ми пречи, защото аз също обичам да говоря. Помагаше ми да намеря причината за всичко, как да се справям с определени решения и емоции. И наистина е фантастичен човек във всеки смисъл. Но, както Агаси каза: Много пъти сме се разбрали, че не се разбираме. И няма проблеми между нас, но професионално не се разбрахме."
Дошъл и момент когато Новак се усъмнил в себе си, в продължението на кариерата
"Първо го казах на себе си, а тогава и на хората около себе си. Всички бяха изненадани, защото в тези моменти не бях сигурен в това което говоря, и всеки от нас като човек, независимо в какво поле се изявява, преминава през такива моменти. След операцията ми минаваха през главата много мисли и емоции, които не бяха най-ясни. Най-лошото е когато надделява съмнението спрямо вярата и оптимизма, че нещата трябва да изглеждат позитивно. Не се срамувам от такива моменти и моята слабост. Но моят баща, майка ми и жена ми винаги вярват в мен. Моите братя и отборът. Имам огромна благодарност към хората, които ме обкръжават, особено на моята майка, която е стълб на фамилията и е носила четирима мъже на своя гръб, както и баща ми, който ми трасира пътя и ми позволи да осъществя мечтите си."
Със съпругата отишъл на планина край Марсилия и тук отново се разпалила жарта към тениса.
"Отиването на планина беше отлично. Моята съпруга след бременността нямаше време да се посвети на себе си и не тренираше, но все пак планинарства с мен четири часа, и това беше момент когато се сближихме и когато осъществихме още по-силна връзка. Това пътуване от пет дни донесе някакъв вид изпълване с гордост и сила. А това пътуване ни сближи допълнително, нещо което нямахме откакто станахме родители. Този момент беше най-голямата повратна точка откъдето всичко се върна в пакет."
Джокович говори и за това колко му е било важно, че Стефан е бил на трибуните на Уимбълдън и го е подкрепял.
"Означаваше много за мен, и ме вдъхнови. Когато станете родител светът ви се обръща наопаки. Когато станахме родители се отключи едно ново измерение на любовта в нас. Идвам от тренировка, оставям ракетата настрана и не размислям повече за тениса. Тогава свалям облеклото на тенисист и обличам облеклото на родител. За мен като баща е най-важно да имам качествено време със своите деца, и за моята съпруга, и безкрайно съм й благодарен, че опитва да организира нашия живот у дома и на път и така мога да се посветя на децата достатъчно и поред тениса."
На темата за храненето, и шума в Сърбия във връзка с това какво яде Новак Джокович, Ноле кратко каза:
"Като професионален спортист завися от това как се чувствам, колко енергия имам, дали съм достатъчно силен, експлозивен и бърз."
Един от въпросите се отнасяше за това кой сега пере чорапите, с препратката към изявлението на неговата майка Дияна, че е правила това години, мъчейки се да махне пясъка (от клей кортовете - б.р.) от облеклото.
"Майка ми ме е учила сам да си пера чорапите. На юношеските турнири нямаше пари дори и за онзи жетон за пералня. В един хотел във Франция, мивката беше в частта от стаята предназначена за спане, чак не бе в банята. Ние перяхме тук чорапите, а тогава ги сушахме на уличните стълбове, чак и полиция дойде да ни каже да не правим това."
Новак спомена и че шофира автомобил "Тесла" най-вече заради Никола Тесла.
"Само заради него, макар че е и екологичен автомобил, но от друга страна най-много заради него. Тесла е лист от нашата гора и най-гениалният ум на всички времена. Аз непрекъснато търся хора, които са възпроизвеждали лика и делото на Тесла. Това ми е хоби. Това което най-много ме одушевява в него не е само това, че е бил толкова скромен и нормален, и че с всички свои изобретения е подредил еволюцията на човечеството, а не го е направил по материалистки причини."
Джокович свири на саксофон в студиото, изтъквайки че неговата страст към този инструмент не споделят всички у дома, особено когато става дума за свирене на аматьорско ниво, какъвто е случаят при него.
"Саксофонът винаги ми е бил най-привлекателен, защото се вписва във всичко. Още от средното училище ме очарова."
Фондацията на Новак всяка година помага на голям брой деца из цяла Сърбия, с което Джокович е горд.
"Моята роля е чрез спорта и филантропска работа да променя картината в обществото. Мен най-много ме интересуват децата и с това се занимаваме чрез фондацията още от 2010 година. Нашата мисия е да им осигурим по-добри условия за ранно развитие през този предучилищен период."
Между редицата теми, Ноле спомена и следващите Олимпийски игри.
"Токио е много близо, и мисля че в годината преди Игрите ще се подготвям по-добре за този турнир. Може би няма да играя на някои турнири, за да се подготвя по-добре за добро класиране на ОИ 2020."
