Лазар Грозданович, прославен волейболен треньор, почина вчера в Белград след кратко и тежко боледуване на 85 години.
Лазар Грозданович е роден в Йелашница, край Ниш, а в Белград е дипломирал във Филологическия факултет и е бил преподавател по сръбски език и литература.
Волейбол е започнал да играе в Раднички от Белград, с който през 1950 е бил младежки шампион на Югославия. От този клуб с целия отбор преминава в Железничар от Белград, в който е играл почти през цялата кариера (до 1965) и е бил шампион на Югославия през 1964, когато този отбор печели първенството без нито една загуба. Кариерата на играч приключва в Цървена звезда (1966), която го ангажира за треньор на младежите и девойките.
Първи успех в новата роля е триумфът с волейболистките на Цървена звезда в първенството през 1969. Водил е и мъжкия отбор на Цървена звезда, а през 1971 е приел предложението на ГИК Банат от Зренянин, с който през 1972 печели държавното мъжко първенство. Този успех повтаря и през 1978 с Партизан от Белград (1977-1981). Бил е треньор на Войводина от Нови Сад (1982-1984), Колубара от Лазаревац (1986-1988), а по-късно на Милиционар от Белград (1998-2000).
Най-дълбока следа оставя като селекционер на волейболистите. Самостоятелно започва да води националния отбор от 1972. На Средиземноморските игри в Алжир, 1975, с Югославия печели златен медал, а след това на Европейското първенство през 1975, чийто домакин е била Югославия, печели бронз, който е първи медал от едно от най-големите международни състезания за югославския мъжки волейбол.
Лазар Грозданович е имал втори мандат като селекционер от 1980 до 1983. Бил е селекционер на националния отбор на първото участие на Олимпийски игри, през 1980 в Москва.
За трети път поема националния отбор през 1986. На Универсиадата през 1987 в Загреб Югославия заема първо място. Тогава въвежда в националния отбор играчи, които след премахването на забраните за участие на Югославия в международни турнири, са изиграли ключова роля в периода за който може да се каже, че е златна епоха на югославския волейбол. Бил е селекционер на националния отбор, който през 1995 печели трето място на Европейското първенство в Атина, след това също така е трети и на Олимпийските игри в Атланта през 1996 и Купата на претендентите през тази година в Япония, както и през 2000, когато на Олимпийските игри в Сидни е спечелен златен медал.
Носител е на Октомврийската награда на Белград за 1996, а специално признание му е указано през 1986 да бъде селекционер на представителния отбор на света в София на прощалния мач на българския волейболист Златанов.
Бил е един от инициаторите за основаването на Сдружението на волейболните треньори в Югославия и негов първи президент (1996-2002), а от 2010 е бил президент на Експертната комисия на Сдружението на волейболните треньори в Сърбия.
