Саша Крстев от Димитровград, преподавател по физическо възпитание по специалност и голям любител на колоезденето, през тази есен осъществил едно свое старо желание, но и сериозно колоездачно предизвикателство: от Димитровград до столицата на Русия да стигне - на две гуми.
Пътуването е започнало на 1 септември, докато, както открива, в Москва се намерил в нощта между 29 и 30 септември. От Димитровград през Сърбия, през Унгария, Словакия, Полша, Беларус и Латвия, до Русия, преминал е общо 3153 км.
За това голямо пътуване, но и за колоезденето като хоби и спортна любов, за портал ФАР разговаряхме с 27-годишният авантюрист Саша Крстев.
- Колко дълго се занимаваш с колоездене и как въобще се заинтересува за този спорт?
- С колоездене за развлечение се занимавам вече шест години. Сериозен интерес за този спорт започна когато почнах да гледам преносите на колоездачните състезания по телевизията. Онова което тогава остави на мен най-силно впечатление са чудесните планински предели на Алпите и Пиринеите, които съм гледал по време на предаванията.
Взех старото колело което имах, малко го оправих, за да е в състояние за каране, и тръгнах да се возя. По-късно замених старото колело с ново, шосеен велосипед, който и днес ползвам - и това беше най-доброто решение в моя живот. Колоезденето ме прави щастлив, доволен, изпълнен. Велосипедът стана моята връзка със самия себе си, с природата, с хората, градове, държави.
- Защо си избрал точно Москва като своя крайна дестинация и какви са били впечатленията ти когато става въпрос за посещението на руската столица?
- И преди да тръгна да пътувам с колело, исках да отида в Москва. Тази година съвпадна да имам и време и пари и изобщо не съм размислял - Москва е била избор номер едно. Руската столица ми изглеждаше единствена и специална заради своите традиции, история, култура, и наистина, след това посещение мога и да потвърдя това.
Без оглед на неприятната ситуация, която имах когато пристигнах, от Москва нося само хубави впечатления. За седмица, колкото бях там, обиколих Червения площад, мавзолея на Ленин, Историческия музей, Музея на космонавтиката, Музея на Великата отечествена война, гледах мачове на Спартак, после и на Локомотив и се возих в метрото.
- Дали си се подготвял по някакъв специален начин за това пътуване, и ако си, как и колко дълго?
- За такова пътуване най-важен е опитът и в този смисъл подготовка са ми били всички предходни пътувания, на които съм учил много за себе си и своите възможности, за всекидневните предизвикателства на пътя и за това как да се боря с тях. Много е важна умствената сила, без която трудно би се завършило което и да е пътуване. Нейното тестване винаги идва наред и от нея зависи дали човек се предава или продължава напред. Аз винаги съм отивал до края. Що се отнася до физическата подготовка, не съм имал специален план и програма, а съм използвал кондицията, която съм придобил возейки колело всекидневно през цялата година.
- Какво би отделил като много тежко и изискващо усилие, а какво като особено положително и интересно когато става въпрос за тази твоя колоездачна авантюра?
- Онова което правеше пътуването частично трудно и усилно бяха лошите времеви условия. От деня в който влязох в Полша започна да вали дъжд, който ме следва със силен вятър до излизането от Беларус. Когато влязох в Русия, нямаше дъжд, но беше много хладно, с вятър, който непрекъснато духаше в гърдите.
Положителното в тази история е, че в такива тежки условия сам победих себе си, не се отказах когато беше трудно и още веднъж потвърдих за себе си, че упоритостта се изплаща. Що се отнася до интересни ситуации, имаше няколко - от близка среща с елени една нощ в Словакия на мястото където лагерувах, следване в Минск отстрана на агенти на държавна сигурност и ситуация от Москва, когато така да се каже бягах от един хостел, който се намираше в края на периферията на Москва, спасявайки главата жива.
- Кои са всички предели в предходните години, които си обиколил с велосипеда и кои от тях би отделил?
- С колело съм обиколил цяла Източна Европа. По природна красота бих отделил Джердапската клисура, адриатическия бряг и Карпатите в Румъния, въпреки че всички тези предели са изключително красиви, като най-хубаво място за каране на колело бих отделил пътят, който води през Забърджа и Видлича през Височката котловина и Пирот до Димитровград. Някои от градовете, които са ми допаднали най-много и в които бих искал отново да се върна са Сараево, Солун и Москва.
- Имаш ли някакви специални желания за бъдещи предизвикателства и кои далечни предели би искал да посетиш?
- Искам на колело да обиколя цял свят. Следващото пътуване на което искам да отида е в Западна Европа, и вече започвам подготовката за това.
- Дали би и заради какво препоръчал на други да се занимават с колоездене?
- Главната причина за каране на велосипед за всеки човек трябва да бъде запазване и подобряване на здравето: карането на колело има положително влияние на кардиоваскуларната и респираторната система, както и на умственото здраве, защото смалява стреса и поправя разположението. Не замърсява околната среда и е икономичен, защото спестявате пари за гориво. Опознавате нови хора и създавате приятелства.
Автор: Дияна Йеленков
