вторник, 7 ноември 2017 г.

Би Би Си надзърна в ядрения бункер на Тито в Босна и Херцеговина

Би-Би-Си завирио у Титов нуклеарни бункер у БиХ
На вид традиционна босненска къща в непосредствена близост до Коница всъщност е вход към една от най-големите тайни от времето на Студената война - ядреният бункер на Тито, са думите с които започва репортажът на Би Би Си за най-голямата инвестиция на бивша Югославия.

Титовият бункер е скрит под планината Златар в близост до Коница в централната част на Босна и Херцеговина и е държан в тайна десетилетия, а днес е отворен за обществеността и представлява една от най-необичайните художествени галерии в света.
В неговото изграждане са вложени 4,6 милиарда долара, а е строен в периода между 1952 и 1979 година с ключовата задача да скрие тогавашния президент Тито, неговата съпруга и неговите 350 най-близки сътрудници в случай на ядрена катастрофа, която тогава е основен страх за целия свят.

Бункерът е пазен в тайна до 1992 година когато го открила босненската войска, която също продължила да го пази в тайна още известно време.

След като е обществено отворен станал една от популярните дестинации, не само за туристи, а за любителите на модерната история на Студената война, съобщава репортажът.
 
Това здание не е само пример за перфектно запазено дело на близката история, а е станало и една от най-интересните художествени галерии в света, показвайки трудове, които описват живота в бивша Югославия и промените, които са довели до нейното разпадане.

"В момента в бункера имаме 137 произведения на изкуството, които са творение на 106 художника. Повечето, по-точно 76 художници своите произведения сложени тук са представяли на биеналето във Венеция с изключителен успех, заради което много специалисти прогласиха нашата колекция от съвременно изкуство в югоизточна Европа за най-ценна", заяви за Би Би Си главният водител в някогашния бункер на Тито Мирнес Байич.

Байич оцени, че произведенията на изкуството представени в бункера са "провокативни за посетителите", заради това че, както казва, те не само могат да видят история, а тези произведения карат да се размисля за съвременния момент, а и за бъдещето.